Решение № 10557 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13957/2010 г.

Решение № 10557 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13957/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на ЕТ "Георги Топалов - Топ Шоп" гр. Свиленград, действащ чрез адвокат Ст. Марински, процесуален представител собственика Георги Георгиев Топалов, против решение № 1163/29.07.2010 г., постановено по адм. Дело № 1050/09 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, в частта му, в която като е изменен ревизионен акт (РА) № 260900008/24.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково, е отхвърлена жалбата срещу същия ревизионен акт, установяващ задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 18854,08 лв., ведно с прилежащите лихви; ДДС в размер на 7500 лв., ведно с прилежащите лихви за данъчен период м. 10.2007 г.; вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2513,40 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за 2007 г. в размер на 708 лв.; здравноосигурителни вноски за 2007 г. в размер на 577,81 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионния акт. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") Пловдив при ЦУ на НАП - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е бил РА № 260900008/24.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково, в частта, потвърдена с решение № 340/27.05.2009 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив. Със същия е установено, че Георги Георгиев Топалов като физическо лице е регистриран като земеделски производител от 28.12.2007 г., вписан е и като търговец с фирма ЕТ "Георги Топалов - Топ Шоп" гр. Свиленград, регистриран е по ЗДДС, считано от 28.03.2007 г. За 2007 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 65000312/31.03.2008 г. и коригираща ГДД с вх. № 65001268/25.04.2008 г., в които е деклариран доход от непреработена растителна и животинска продукция от земеделски производители, като необлагаем доход по чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ. В приложение 8 към нея е посочена вида на произведената продукция - домати, от площ 18 дка, среден добив - 5000кг, общ годишен доход - 45000 лв. В писмени обяснения Г. Топалов сочи, че доходът от 45000 лв. е получен през м. 10.2007 г., няма разходи, продукцията не е съхранявана, реализирана е директно с автомобилен транспорт. В обжалвания пред АС Пловдив РА, издаден в проведено срещу касатора ревизионно производство по общия ред, приходните органи са приели, че декларираният доход от производство на домати в размер на 45000.00 лв., е облагаем. Същият не е бил включен при определяне основата за облагане на едноличния търговец, макар че е деклариран като такъв от жалбоподателя. Ето защо счетоводният финансов резултат на едноличния търговец е преобразуван със сумата в размер на 45000 лв. в посока увеличение на основание чл. 78 от ЗКПО във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. На основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО не са признати разходи за производството на земеделска продукция за данъчни цели, тъй като за същите не са представени първични счетоводни документи В резултат на извършеното увеличение е формирана годишна данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец на жалбоподателя в размер на 41085 лв., въз основа на която данъкът определен по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 9176,40 лв. Данъкът в размер на 18 854,08 лв. е начислен върху обща годишна данъчна основа в размер на 81408,69 лв., представляваща сбора от годишните данъчни основи за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец на жалбоподателя в размер на 41085 лв., от наем на недвижимо имущество в размер на 6119,87 лв. и от продажба на такова имущество в размер на 34203,82 лв. Прието е също, че доходът от продажба на домати през м. 10.2007 г. е част от независимата икономическа дейност и за целите на облагане с ДДС е облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 12 от ЗДДС, поради което за данъчен период м. октомври 2007 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 9000 лв. върху декларирания доход от селскостопанска продукция в размер на 45000 лв. Установени са също задължения за ЗОВ, както следва: за ДОО в размер на 2513.40 лв. - главница и 581.47 лв. - лихва; за ДЗПО - УПФ в размер на 708.00 лв. - главница и 164.09 лв. - лихва и за ЗО в размер на 577.81 лв. - главница и 80.31 лв. - лихва, всички изчислени на база окончателен осигурителен доход ограничен до максималния такъв в размер на 16800 лв. за 2007 г., който се достига в резултата на обжалваното увеличение на финансовия резултата на едноличния търговец със сумата в размер на 45000 лв. АС - Пловдив е изменил РА само в частта относно определените задължения за ДДС като е намалил размера от 9000 на 7500 лв., както и за съответните лихви. Съдът е приел, че при съобразяване на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, следва да се приеме, че данъкът, който не е посочен отделно, е включен в продажната цена на продукцията - домати, поради което се данъкът се начислява върху основа от 37 500 лв. и е в размер на 7500 лв. В тази част данъчният директор не е подал касационна жалба, поради което решението е влязло в сила и не е предмет на касационна проверка. Първоинстанционният съд е отхвърли жалбата на ревизираното лице в останалата й част. Приел, че РА е издаден при спазване на материална, времева и териториална компетентност, не са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство. Тези изводи на съда, не са предмет на касационно оплакване, при направената проверка се установява, че обосновани и законосъобразни. Съдът е процедирал правилно като е отделил спорните по делото въпроси. Безспорни са били наличието и съдържанието на подадените ГДД за 2007 г., вида и размера на произведената продукция, данни за регистрация на лицето по ЗДДС и като земеделски производител, размера и вида на другите облагаеми доходи, извън продукцията, произведена през м. 10.2007 г. Спорно е било и е останало предвид наведените касационни оплаквания - налице ли е основание за приложение на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ относно необлагаемост на дохода, намира ли приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗДДФЛ относно нормативно признатите разходи, следва да се съобразят анулираните фактури за произведената продукция, налице ли е данъчно събитие предвид твърдението за липса на плащане на продукцията и оттам на получен доход, следва ли да се измени основата за начисляване на дължими осигурителни вноски със сума, в която не е включен ДДС. Съдът е отговорил на всички спорни въпроси като е съобразил изводите си с материалния закон, направил е обосновани правни и фактически изводи, въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и заключение на ССчЕ. Декларираният доход в размер на 45000 лв. от непреработена земеделска продукция е облагаем. Не е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ съгласно, която не се облагат с данък доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, тъй като лицето е регистрирано като земеделски производител едва на 28.12.2007 г., а реализацията на произведената продукция - домати, е извършена през м. октомври 2007 г., т. е. доходът е получен през период, за който физическото лице не е имало регистрация като земеделски производител. Останало е недоказано твърдението на ревизираното лице, направено едва след издаване на ревизионния доклад, че от произведената продукция през м. 10.2007 г. - домати, не е реализиран доход, за което е извършено и анулиране на три от четирите фактури, като стойността на неанулираната е 4500 лв. и по нея няма извършено плащане. Съгласно заключението на ССчЕ през 2007 г. липсват счетоводни записвания за постъпления от реализация на селскостопанска продукция и получени плащания от реализирана такава. От друга страна - ревизираното лице не отрича, се продукцията е произведена като не сочи данни за съхранение или последваща реализация на същата. Доходът от реализация на тази продукция в размер на 45000 лв. е деклариран в две ГДД - основа и коригираща, дадени са и обяснения от 30.10.2008 г., в хода на ревизионното производство, за получен доход в същия размер. Правилен е изводът на съда, че е недопустимо да се черпят права от виновно поведение. Липсата на водена счетоводна отчетност на получените приходи не може да е самостоятелно основание да се направи извод, че такива не са получени. Съдът правилно е приел, че доходите са получени като се позовал на направеното извънсъдебно признание на лицето и данните от ГДД. Данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е от категорията на декларациите, посочени в глава ХIV, раздел I от ДОПК. Заявените пред приходната администрация данни се считат за истинни до доказване на противното по установения в специалните закони ред. На декларацията е придаден и статут на изпълнително основание. Ако в декларацията е допусната грешка, тя се коригира при условията и по реда, предвиден в ДОПК. В случая, дори и в подадената коригираща декларация отново е заявен приходът от селскостопанска продукция в размер на 45000 лв. Предвид декларираното в ГДД, в доказателствена тежест на ревизираното лице е било да установи ползващия го факт, че е не е реализирал оборот или е реализирал такъв, различен от декларирания. Безспорно е, че ревизираното лице не е водило счетоводство, не е представило писмени доказателства, имащи значение за определяне на оборот, различен от декларирания. Анулираното на три от издадените четири броя фактури не води до промяна в горните изводи, не е релевантно, тъй като обстоятелства, свързани с анулирането на издадените фактури към момента на подаване на ГДД 21.03.2008 г. и коригиращата ГДД от 25.04.2008 г., не са съществували. Видно е от заключението на ССчЕ, че не е налице и т. нар фундаментална счетоводна грешка. По смисъла на Стандарт № 8 това е грешка, която е от такова значение, че финансовият отчет за един или повече предходни периоди вече не може да се счита за достоверен към датата на неговото публикуване. В процесния случай не може да се говори за фундаментална счетоводна грешка при едноличния търговец, тъй като доходът от 45000,00 лв. се формира от производството и продажбата на земеделска продукция от физическото лице Георги Топалов. Неоснователно е и касационното оплакване, свързано с неприлагане от приходните органи на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗДДФЛ, според която Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, определя, като придобитият доход се намалява с нормативно определен процент разходи за дейността. Правилно тази разпоредба не е намерила приложение и не са приспаднати разходи, тъй като жалбоподателят е едноличен търговец, а цитираната норма регламентира определянето на облагаемия доход от стопанска дейност само на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, в която категория лица ревизираното лице не попада. От друга страна лицето не е доказало направени разходи във връзка с производството на продукцията - домати, заявило е изрично, че такива разходи не са направени. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, при липса на представени първични счетоводни документи, не се признават разходи за производството на земеделската продукция за данъчни цели. Правилно е решението и в частта, в която е потвърден ревизионния акт, в частта му, в която са установени задължения за ЗОВ за 2007 г.: вноски за ДОО в размер на 2513,40 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 708 лв.; здравноосигурителни вноски в размер на 577,81 лв., със съответните лихви върху тях. В подадената за 2007 г. ГДД е деклариран положителен финансов резултат за дейността като едноличен търговец в размер на 1050,01 лв., при което осигуряването е върху минималния осигурителен доход в размер на 220 лв. за 2007 г. (при максимален 1400 лв. за годината). В резултата на извършеното преобразуване на ФР за 2007 г. на жалбоподателя, в хода на извършената ревизия е формиран положителен такъв в размер на 41085 лв., който каза се, се явява и облагаем доход по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Въз основа на тази констатация е извършено годишно изравняване на осигурителния доход и осигурителните вноски от ревизиращите органи и са установени горепосочените задължения за ЗОВ. Упражняваната дейност като едноличен търговец през 2007 г., е основание за задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в приложимата редакция и че същият е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Съгласно Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, чл. 3, ал. 3, т. 1, при определяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност се взема предвид облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Не се спори по констатациите са дължимост на осигурителните вноски. Спорът е за размера на облагаемия доход. Резонно е възражението на касатора, че в облагаемия доход не следва да се включва ДДС (7500 лв.), но това обстоятелство не е от значение за крайната сума на дължимите вноски, тъй като осигурителният доход на жалбоподателя за 2007 г., дори и след приспадане на сумата за ДДС - 7500 лв., превишава максималният размер на осигурителния доход за посочената година, който е в размер на 16800 лв. (според чл. 8, т. 5 от ЗБДОО за 2007 г. (отм.) максимален месечен размер на осигурителния доход е 1400 лв. х 12 месеца = 16800 лв.). Изводът е, че правилно е определен размера установените задължения за ЗОВ. Правилно съдът е отбелязал, че вноската за ДОО е определена в по-малък размер, като правилно, съобразявайки забраната на чл. 160, ал. 5 ДОПК, не е изменил РА във вреда на жалбоподателя. Дължимият размер на вноските за ЗДПО - УПФ за 2007 г. е определен върху максималния размер на осигурителния доход за посочената година, който е в размер на 16800 лв., който е достигнат, дори и след приспадане на ДДС от приходите. Дължимият размер на вноските за ЗДПО - УПФ за 2007 г. е 5 на сто от същия или 840 лв., от които се приспаднат авансово начислените през годината вноски от лицето в размер на 132,00 лв. Същото се отнася и за дължимия размер на вноски за ЗО за 2007 г., определени върху достигнатия максимален размер на осигурителния доход за посочената година, който е в размер на 16800 лв. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват изцяло неоснователни. Обжалваното решение обосновано, процесуално и материално законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора в тежест на жалбоподателя не се дължи заплащане на направените разноски в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,