Решение № 4013 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2009 г.

Решение № 4013 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Попово против решение № 72 от 15.09.2009 г. по АД № 63 по описа за 2009 г. на Административен съд - Търговище в частта, с която е отхвърлена жалбата против решение № 7-7 от 21.05.2009 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Търговище. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на административно-процесуални норми, на чл. 114 и чл. 115 от КСО. Ответниците Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Търговище и Община Попово не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Търговище е решение № 7-7 от 21.05.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Търговище и потвърденото с него разпореждане № 351/28.04.2009 г., издадено от началник отдел "КПК" по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 66-00-153 от 14.04.2009 г., с което Община Попово е задължена да възстанови нанесени на ДОО щети за периода - 9.11.1996 г. - 28.02.2009 г. в размер на 10 052.17 лв., произхождащи от неправилно определени пенсии въз основа на издаден документ с невярно съдържание и лихви в размер на 9869.20 лв. (общо 19 921.37 лв.). С постановеното решение в обжалваната му част Административен съд - Търговище е отхвърлил подадената жалба в частта за определените задължения за периода 1.01.2004 г. - 28.02.2009 г. в размер на 6366.76 лв., представляващи неправомерно изплатени в по-голям размер наследствени пенсии за инвалидност поради общо заболяване на Шукрие Исуфова Асанова и лихви в размер на 3621.83 лв. (общо 9988.59 лв.). За да постанови решението си в тази част, първоинстанционният административен съд е обосновал правилния извод за наличие на основанието по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за ангажиране отговорността на Община Попово за причинени от нейни действия щети на държавното обществено осигуряване. В удостоверение образец УП-2 изх. № 1109 от 13.11.1996 г., издадено от Община Попово на основание § 28, ал. 4 във вр. с § 12 от ПЗР на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, осигурителният доход на наследодателя Йордан Колев Йорданов за времето от 21.03.1989 г. до 20.03.1990 г. невярно е отразен в размер от 9754 лв. вместо в размер от 3342.00 лв. съгласно данните от изплащателните ведомости. Претърпените от ДОО вреди за периода 1.01.2004 г. - 28.02.2009 г., представляващи сумата на разликата между изплатените и дължимите наследствени пенсии на Шукрие Исуфова Асанова, са в пряка причинна връзка с издадения документ с невярно съдържание, въз основа на който е бил определен размерът на пенсията. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи неправилно прилагане на административнопроизводствени правила и материалноправни норми, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 114 от КСО, която урежда възстановяването на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания от лицата, които са ги получили, е неотносима към предмета на спора. Щетите, причинени на държавното обществено осигуряване от издадени документи с невярно съдържание, се констатират по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КСО. На физическите или на юридическите лица, издали документа с невярно съдържание, се съставят ревизионни актове за начет. Контролът не е ограничен само до осигурителите, а се разпростира върху всички лица, които имат право или са задължени да издават изискуемите документи за извършване на осигурителни плащания. По отношение на Община Попово, която е издала удостоверението по обр. УП-2 относно осигурителния доход на Йордан Колев Йорданов в заличеното ПППЗ - Попово, е било открито ревизионно производство със заповед № 295/8.04.2009 г. на Директора на РУСО - Търговище. Неправилното посочване в анализа към съставения ревизионен акт за начет на началната дата на ревизирания период (9.01.1996 г. вместо 9.11.1996 г.) е без значение за материалната законосъобразност на издаденото разпореждане за събиране на сумите. В мотивираното заключение към ревизионния акт за начет и в самия ревизионен акт за начет, който служи като мотиви към разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО, началната дата на ревизирания период правилно е отразена като 9.11.1996 г. Поддържаното от касатора възражение за изтичане на 10-годишния давностен срок, предвиден в чл. 115, ал. 1 изр. 2 от КСО, е очевидно неприложимо по отношение на спорния период 1.01.2004 г. - 28.02.2009 г. Неправилно касаторът счита, че давностният срок може да започне да тече преди настъпване на изискуемостта на периодичните плащания. Първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел за погасени по давност и следователно недължими изплатените в повече суми за пенсии за периода 9.11.1996 г. - 31.12.2003 г. За вземанията на ДОО от неправилно извършени месечни осигурителни плащания след 1.01.2004 г. давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която са станали изискуеми. Съдържанието на удостоверение изх. № УА 3365 от 21.11.2008 г., издадено от ТП на НОИ /Архивохранилище/ - Търговище относно брутното трудово възнаграждение на наследодателя въз основа на данните от разплащателните ведомости, не е оспорено. От страна на касатора и Община Попово не са посочени доказателства, установяващи получено от наследодателя брутно трудово възнаграждение в размер, равняващ се на отразения в образец УП-2 изх. № 1109 от 13.11.1996 г. При определяне на размера на подлежащите на възстановяване суми съдът правилно е възприел първия вариант на заключението на съдебно-икономическата експертиза, което обхваща спорния период от 1.01.2004 г. до 28.02.2009 г. В проведеното на 8.09.2009 г. съдебно заседание, в което е било прието заключението на вещото лице, процесуалният представител на Община Попово не го е оспорил и не е поискал събиране на допълнителни доказателства. В подадения на 3.09.2009 г. писмен отговор касаторът също е поискал да се приеме заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и на основание чл. 220 от АПК Върховният административен съд следва да прецени прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни в частта за определените задължения за периода 1.01.2004 г. - 28.02.2009 г. в размер на 6366.76 лв. - главница и 3621.83 г. - лихви (общо 9988.59 лв.), Административен съд - Търговище е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и съдебното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната му отхвърлителна част. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,