Решение № 3577 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13631/2011 г.

Решение № 3577 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13631/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР гр. Монтана против решение от 07.09.2011 г. по адм. дело № 241/2011 г. на Административен съд - Монтана. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Борис Драганов Симеонов е представил писмено възражение, с което поддържа, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Монтана е отменил заповед № з-424/02.03.2011 г. на Началника на сектор "ПП" - Монтана, с която на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е отказана регистрацията на лек автомобил "Фолксваген Транспортер 70 Д" собственост на жалбоподателя Борис Драганов Симеонов, тъй като не може да се установи идентификационния номер на автомобила, поставен от производителя. Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства: С влязло в сила решение на 29.09.2010 г. по адм. дело № 327/2010 г. на АС - Монтана е отменена заповед № з-1327/18.05.2010 г. на директора на ОД на МВР-Монтана, с която е била отказана регистрацията на описаното по-горе моторно превозно средство и преписката е върната на административния орган с указания за повторно произнасяне по същество. В изпълнение на съдебното решение директорът на ОД на МВР - Монтана е направил запитване до "Порше България" ООД за мястото, на което е поставен от производителя идентификационния номер на лек автомобил "Фолксваген Транспортер 70 Д", с рама WV2ZZZ70ZMH038895. Според получения отговор, въз основа на базата на производствени данни на Volkswagen AG, за лекотоварен автомобил с посочения номер на рама местонахождението на т. н. "Евротабела" е на втората колонка от пасажерската страна, местонахождението на хартиеният информационен стикер е под таблото с уредите, номерът на шасито се намира отвън вдясно, под челното стъкло. В хода на административното производство е изготвена експертна справка № 317/22.11.2010 г. от експерт в НТЛ при ОД на МВР - Монтана, съгласно която при проведеното изследване не е идентифицирано представеното за изследване МПС поради липсата на идентификационните характеристики на автомобила. Тази справка е допълнена от експерта при повторното разглеждане на искането за регистрация на МПС като е пояснено, че отразеното в писмото на "Порше България" "номерът на шасито се намира отвън вдясно, под челното стъкло" е идентично с визираното в експертната справка "ИН е щанцован фабрично на съответната монолитна част от купето". Съдът е назначил и приел съдебно-техническа експертиза по делото. В експертното заключение е посочено, че стикер № 2, който трябва да се намира под таблото с уредите е открит на задна междинна страница зад седалката на водача; номерът на шасито, който трябва да се намира под челно стъкло в дясно, не е открит. Според експерта автомобилът е претърпял значителни щети от пътно-транспортно произшествие, които са били отстранени, като в резултат на извършените ремонтни дейности детайла, който е носил фабричната маркировка на шасито е сменен, а хартиено-фолийните стикери са отлепени от старите деформирани детайли и залепени на новите (дори на необичайни) места. Съществуващите букви и цифри върху първия стикер съвпадат с тези от номера на рамата, описан в документите за собственост. В заключение вещото лице е приело, че идентификационният номер на автомобила е WV2ZZZ70ZMH038895, който е поставен от производителя и записан в представените документи от жалбоподателя (сега ответник по касация). При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че административният орган неправилно е отказал да регистрира превозното средство, собственост на жалбоподателя (ответник в касационното производство). Счел е, че законовите хипотези, визирани в чл. 143 от ЗДвП, при които е предвидена възможност за отказ от регистрация на ППС не предвиждат краен и окончателен отказ от регистрация, т. е. при осъществяване на фактите и обстоятелствата, които водят до отпадане на пречките за регистрация органът е длъжен да постанови позитивен акт. Съдът е посочил, че в случая липсват данни за злоупотреба, кражба, съвпадение с производствен номер на друг автомобил, установени по надлежен ред, които да препятстват регистрацията на обсъждания автомобил. Приел е, че липсата на сигнатура на мястото, където идентификационния номер следва да бъде трайно набит не предполага невъзможност за установяване на автентичният идентификационен номер след като такъв фигурира в наличните два стикера и съвпада с документите за автомобила. В този контекст и като се е позовал на експертното заключение на изслушано вещо лице по делото, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и иска да се отмени. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, намери, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Нормата на ал. 3 предвижда, че докато не се установи автентичният идентификационен номер регистрация не се извършва. Разпоредбата конкретизира, прецизира значимостта на автентичния идентификационен номер като дава яснота, че за целите на регистрацията поправения, заличения или повреден идентификационен номер не е валиден номер. В доразвитие на цитираните законови положения, чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират. По силата на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи, а именно - Инструкция на МВР № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Следователно, регистрацията на пътно превозно средство по Закона за движение по пътищата се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки - поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство и доказателство за собственост на превозното средство. Според закона наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил. Заложеното в закона изискване е с цел да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти. В конкретния случай отказът за регистрацията на автомобила не се основава на причини, свързани с принадлежността на правото на собственост върху него, а на заличен/липсващ автентичен идентификационен номер на рамата, който според материалите в административната преписка не може да бъде установен. Обстоятелствата, че автомобил с рама WV2ZZZ70ZMH038895 не е обявен за издирване и е прекратено досъдебното производство по дознание № 51/2010 г. на Районна прокуратура гр. Монтана, образувано срещу неизвестен извършител поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК, са неотносими към въпроса - установен ли е автентичният идентификационен номер на автомобила, за да се регистрира по реда на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП. При тези доказателства по делото, касационната инстанция приема, че е налице визираната в закона пречка за регистриране на ППС - неустановен оригинален идентификационен номер, поставен от производителя, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрация на автомобила. Решаващият съд е приложил неправилно материалния закон като е счел, че са събрани достатъчно данни, които позволяват регистрация на превозното средство и отменил оспорения административен акт. Обстоятелството, че МПС подлежи на задължителна регистрация - чл. 145, ал. 2, вр. с чл. 143, ал. 1 ЗДвП, а съществуващото заличаване на автентичния идентификационен номер е несъмнено установено, сочи на наличие на материално-правните предпоставки за отказ да бъде извършена регистрация на автомобила. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г., като регистрация на МПС може да се извърши само, ако действителните номера на рамата биха били установени. Независимо от постановения отказ на административния орган, регистрация на превозното средство може да се извърши и впоследствие, при възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер по реда на Инструкция № I-185 от 6.12.2003 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство на министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 62 от 11.07.2003 г.). Процедурата, предвидена в издадената на основание чл. 143, ал. 4 от същия закон Инструкция № I-185, е самостоятелно административно производство, като в случая не се твърди компетентният административен орган да е сезиран с такова искане от собственика на обсъждания автомобил. В случай, че административният орган постанови възстановяване на номера, същият би могъл да го сезира с ново искане за регистрация, тъй като ще бъдат налице нови обстоятелства, които не са преклудирани от настоящото съдебно решение. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени поради постановяването му в нарушение на материалния закон и се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Борис Драганов Симеонов против заповед № з-424/02.03.2011 г. на Началника на сектор "ПП" - Монтана, с която на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е отказана регистрацията на лек автомобил "Фолксваген Транспортер 70 Д", собственост на жалбоподателя. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,