Решение № 13957 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1449/2011 г.

Решение № 13957 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1449/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Сливен чрез процесуален представител, срещу решение № 158 от 15.11.2010 г. по адм. дело № 210 по описа за 2010 г. на Административния съд - гр. Сливен. В касационната жалба и допълнително в писмено становище са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "ЗММ - Сливен" АД в писмен отговор релевира доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност в производството пред Административния съд - гр. Сливен е била Заповед № РД-15-629/02.06.2010 г. на Кмета на Община Сливен, с която са определени задълженията на "ЗММ - Сливен" АД, относно недвижим имот в гр. Сливен, бул. "Банско шосе" № 16 за такса за битови отпадъци за 2009 г. в размер на 46 896 лева и за първото тримесечие на 2010 г. в размер на 6319,74 лева. Съдът е отменил изцяло административния акт като по същество в мотивите си е приел, че от една страна е допуснато съществено процесуално нарушение досежно започване на административното производство с връчена на оспорващия на 14.05.2010 г. покана за доброволно изпълнение изх. № 828 от 13.05.2010 г., с която община Сливен е поканила "ЗММ Сливен" АД да заплати доброволно задължение за такса битови отпадъци в размер на 35684,86 лв. и лихва в размер на 3064,29 лв. или общо задължение в размер на 38749,15 лв. Съдът е обсъдил процесуалната стойност на поканата в хипотезата на чл. 26, ал. 1 от АПК и е стигнал до законосъобразния извод, че същата не може да се възприеме като уведомление по за започване на производство по издаване на индивидуален административен акт по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, е поради липса на такова уведомление оспорващия е бил лишен от възможността по чл. 34 от АПК да се запознае с преписката, да изрази становище по доказателствата и да направи своите искания и възражения. Прието е, че тези процесуални нарушения са съществени, тъй като ако бе дал възможност на оспорващия да представи доказателства административния орган с оглед на обстоятелството, че е извършвано плащане по задълженията за такса битови отпадъци за 2009 г. и първото тримесечие на 2010 г., вероятно органа е щял да достигне до други фактически констатации, а от там и до други правни изводи. От друга страна е прието за установено, че такса за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" не се дължи с оглед разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, тъй като тази услуга не е предоставяна по отношение на "ЗММ Сливен" АД за 2009 г. и за първото тримесечие на 2010 г. По отношение на дължимостта на таксата за другите две услуги - за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и/или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2009 г. и за първото тримесечие на 2010 г. е установено, че размерът на задължението на "ЗММ Сливен" АД за тези услуги за 2009 г. възлиза на сумата 32827,20 лв., а за първото тримесечие на 2010 г. е за сумата 4152,98 лв. По делото е установено, че тези суми са внесени от дружеството по сметка на Община Сливен в сроковете по чл. 17, ал. 1 от НОАМТЦУПП във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ. Установено е, че дължимите за предоставените услуги такси за 2009 г. и първото тримесечие на 2010 г. са внесени от "ЗММ Сливен" АД, поради което липсва материалноправно основание за кмета на Община Сливен да издава акт за установяването им по реда на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. Именно поради извършените от дружеството плащания към общината за ТБО, съдът е приел, че е била налице неизясненост на фактите от административния орган за започване, провеждане и приключване на административното производство и допуснато процесуално нарушение от административния орган по уведомяване на дружеството е прието за съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, което от своя страна е довело до необоснованост на оспорената заповед, а от там и до противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отмяна на заповедта. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. с § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ, на чл. 63, ал. 1 и чл. 71 от ЗМДТ. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че съдът е кредитирал доказателствата, без да прецени документите, послужили за обективираните в тях изводи и така е достигнал до неверни правни изводи. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, която като ненадлежно оспорена, обосновано е приета материалната й доказателствена сила за правилното решаване на спора. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС - Варна за основателност на жалбата. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. От ответника са претендирани разноски по представения в съдебно заседание договор за правна помощ с адв. Славова от АК - Сливен, но такива не следва да се присъждат, тъй като няма доказателства тези разноски реално да са направени по арг. чл. 78 ГПК във вр. § 2 ДР ДОПК. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,