Решение № 11201 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Аурум ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалните му представители адв. Бакалова и адв. Атанасов, срещу решение 2777 от 24.04.2023г., постановено по адм. дело 43/2023г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед РА 50 90 от 16.02.2021г. на главния архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 1, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, § 23, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство и застрояването на Столична община (ПЗР на ЗИД ЗУЗСО) във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗУЗСО (отм.), устройствена зона Зона за обществено - обслужващи дейности със специфични правила и нормативи (Оо*), съгласно т. 34 от таблицата към схема Зони и терени за прилагане на специфични правила и нормативи в отклонение от общите ОУП и т. 15 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, е отказано да се разреши изработването на проект за подробен устройствен план - изменение на плана за регулация /ПУП - ИПР/ на УПИ III за озеленяване и УПИ IV - 864, кв. 40, м. Манастирски ливади изток, район Триадица по внесените мотивирани предложения. С решението дружеството е осъдено да заплати разноските по производството. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода в оспореното решение, че имот УПИ III за озеленяване представлява терени за публични функции и по отношение на него е приложима забраната на т. 34 от Таблицата по чл. 16а ал. 1 ЗУЗСО за забрана на промяна на предназначението му. Посочва и че забраната по императивната разпоредба на чл. 62а ал. 1 ЗУТ касае също промяната на предназначението на съществуващи озеленени площи и части от тях в урбанизирани територии, реализирани по предвижданията на ПУП, като обаче посочва, че имотът УПИ III за озеленяване не е от тези категории, а се касае за имот частна собственост, отреден за озеленяване, което не е тъждествено с терен с публични функцииV навежда съображения и за допуснати нарушения на чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, предвид изтеклите срокове за отчуждаване, при положение, че то нее реализирано. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като при постановяване на оспореното решение не са били съобразени и изпълнени указанията, дадени в предходно решение 11841 от 20.12.2022г. по адм.д. 8744/2021г. на ВАС, с което делото е било върнато за ново разглеждане. Твърди и нарушение, а именно неизвършена от съда проверка за наличие на някое от общите основания по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ или специалните такива - § 8 ПР на ЗУТ и § 28 на ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО за допускане на изменението. Твърди и че в нарушение на дадените указания в отменителното решение на ВАС, първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото не е допуснал съдебно техническа експертиза по задачи формулирани от жалбоподателя, от което пък е последвало неправилно приложение на закона и необоснованост на решението, включително до противоречието му със специалната норма на § 28 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО /редакция ДВ бр. 31/2018г./. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта и административната преписка се връща на административния орган за ново произнасяне. Алтернативно при отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила иска на основание чл. 227 ал. 2 АПК допускане на СТЕ и решаване на спора по съществото му. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът Главният архитект на Столична община, в писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, за която то е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегирани му правомощия със заповед на Кмета на СО, при наличие на правомощия за това. Посочил е, че оспорената заповед съответства на изискванията за форма и при издаването й не са допуснати нарушения от категорията на съществените на административно производствените правила, както и че не е ограничено правото на защита на адресата на същата. Изложил е мотиви в отграничаване на производствата, като е посочил, че в случая се касае за предварителната процедура по чл. 135 ал. 3 ЗУТ по разрешаване/допускане на изработването на проект за изменение на ПУП ПР, при която процедура дори не е необходимо посочване на основанията по чл. 134 ЗУТ за изменение, като е посочил, че предмета на проверка се отнася до това дали е налице надлежно сезиране от лице по чл. 135 ал. 1 ЗУТ, с представена скица предложение в съответствие на изискванията на ал. 2 на чл. 135 ЗУТ и преценка за съответствие на направеното предложение с правилата и нормативите по устройство на територията и на предвижданията на ОУП за населеното място. Посочил е, че наличието или не на някое от основанията по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ не е предмет на това производство, тъй като е от значение за следващия етап, а именно на одобряването на проект за изменение на ПУП, като същото се отнася и до наличието на предпоставките по чл. 208 ЗУТ, а именно изтичането на сроковете за отчуждаване, включително съобразяване в тази връзка на решение 10 от 26.07.2022г. по к.д. 21/2021г. на Конституционния съд за обявяване на противоконституционното на § 23 ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО. При така очертания предмет на проверка за законосъобразност на оспорената заповед, АССГ е достигнал до извод за законосъобразност на постановения отказ, тъй като със заявеното искане е предложено процедиране на изменение на ПУП на УПИ III за озеленяване и УПИ IV 864, кв. 40 с обединяването им в общ УПИ IV 1714, 1715 и 1093 за жилищно строителство и обществено обслужване, м. Манастирски ливади - изток, като по ОУП на София от 2009г. имотите попада в зона ОО* за обществено обслужване. Посочил е, че това се установява и от приетите по делото СТЕ основна и допълнителни. В тази връзка е приел, че предложението за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП ПР противоречие на ОУП на София в частта му на одобрените към него Специфични правила и нормативи за зона ОО* и в частност на т. 34 от него, забраняваща промяна на предназначението на терени с публични функции, какъвто съдът е посочил, че е този на УПИ III за озеленяване. Посочил е и че предвид предмета на проверка в производството по чл. 135 ал. 3 ЗУТ е ирелевантен въпросът дали са осъществени мероприятията за озеленяване. По тези съображения е приел, че оспореният отказ е законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. В конкретния случай, както правилно на няколко пъти в съдебното решение е посочил първоинстанционният съд, не се касае за одобряване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП ПРЗ, съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ по направено искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ от собственици с представена скица предложение по ал. 2 на чл. 135. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП. В конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 с представена скица предложение по ал. 2 на разпоредбата, като в тази предварителна процедура преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен, а в случая за гр. София има ОУП от 2009 г. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт, при липсата им съответно отрицателен. В случая правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че не са били налице тези предпоставки и в съответствие с този извод е приел законосъобразност на оспореният отказ за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП. Правилно в оспореното решение е прието, че в случая се касае за предварителната процедура по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ или наличието или не на предпоставките по чл. 208 ЗУТ, съответно изтичане на сроковете или не по посочената разпоредба. Тези изводи са направени и в решение 11841 от 20.12.2022г. по адм.д. 8744/2021г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, в което също е посочено, че в процедурата по чл. 135 ЗУТ не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. Поради и това е неоснователно възражението на касатора, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е проверил служебно наличието на някоя от предпоставките и хипотезите по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ за изменение на ПУП. Напротив тези предпоставки в настоящата процедура са ирелевантни, както е ирелевантно и установяване за изтичане или не на сроковете по чл. 208 ЗУТ за отчуждаване на имота. В процедурата по чл. 135 ЗУТ се проверява налице ли е искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ или служебно задание по ал. 5, представена ли е скица мотивирано предложение за изменението, както и се прави преценка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. В отменителното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане, е прието, че по тези предпоставки не са изложени мотиви от съда, а напротив решението е било основано на проверка за предпоставките на чл. 208 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ при позоваване на § 23, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО, който е прогласен за противоконституционен с решение 10 от 26.07.2022 г., постановено по конституционно дело 21/2021 г. Конституционният съд на Република България. Именно в изпълнение на указанията, дадени в решение 11841 от 20.12.2022г. по адм.д. 8744/2021г. на ВАС, е постановено оспореното в настоящото производство решение на АССГ, като е извършена проверка за наличието или не на предпоставките по чл. 135 ЗУТ, съобразно дадените указания. В тази връзка съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушение на съдопроизводствените правила, включително недопускането на нова експертиза. Такова указание в отменителното решение на ВАС не е дадено, а съдът е приел, че по делото са събрани всички относими към спора доказателства. Предвид дадените указания в съответствие със събраните доказателства съдът е приел, че е налице искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, подадено от легитимирано за това лице, както и е представена скица мотивирано предложение за изменението. Правилен е извода на съда обаче, че представеното мотивирано предложение не съответствие на правилата и нормите по устройство на територията, както и противоречие на ОУП на гр. София, който е приет със закона, а именно ЗУЗСО. Със заявеното искане е предложено процедиране на изменение на ПУП на УПИ III за озеленяване и УПИ IV 864, кв. 40 с обединяването им в общ УПИ IV 1714, 1715 и 1093 за жилищно строителство и обществено обслужване, м. Манастирски ливади - изток. Т.е. поискано е промяна на предназначението на имот, отреден за озеленяване в такъв за жилищно строителство и обществено обслужване. От приетите по делото СТЕ основна и допълнителна се установява безспорно, че по ОУП на София от 2009г. имотите попадав в зона ОО* за обществено обслужване, за която действат одобрени с ОУП на София Специфични правила и нормативи по устройство на територията съгласно чл. 16а ал. 3 ЗУТ, предвид отбелязването на зоната със съответен знак звездичка. Като съгласно чл. 3 ал. 2 ЗУЗСО Неразделна част от общия устройствен план са правилата и нормативите за устройството и застрояването на територията на Столичната община съгласно приложението, а именно т. нар. специфични правила и нормативи, които са определени в Приложение 1 към чл. 3 ал. 2 ЗУЗСО. След като са неразделна част от ОУП на София, то и нарушението или излизането извън пределите на определените за зоната специфични правила и нормативи води до противоречие с ОУП на София. В случая за УПИ III за озеленяване по ОУП на София, попадащ в зона ОО*, т.е. с такава с действието на специфичните правила и нормативи, е предвидена промяна на предназначението, което противоречи на т. 34 от Приложение 1 към чл. 3 ал. 2 ЗУЗСО. Това е така, тъй като и от двете СТЕ се установява, че УПИ III за озеленяване, отреден с това предназначение още с плана от 2001г., а впоследствие и с последвалите изменения от 2007г. и 2016г., представлява терен, отреден за ивично озеленяване, а именно такъв по чл. 10 ал. 2 т. 3 ЗУЗСО, за който съобразно т. 34 от Приложение 1 към чл. 3 ал. 2 ЗУЗСО, т.е. по специфичните правила и нормативи за зоната, които са неразделна част от ОУП на София, е недопустима промяната на предназначението от вида на направеното предложение със скицата проект, тъй като отреждането и на този имот за жилищно строителство би противоречало на специфичните правила и нормативи на ОУП на София. В тази връзка е правилен извода на първоинстанционния съд, че не са били налице предпоставките за постановяване на положителен акт, съответно оспорената заповед, с която е отказано разрешаването на изработването на проект за изменение на ПУП съобразно представената скица предложение, е законосъобразна. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде уважено в размер на 100 лв. във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,