Решение № 6460 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13720/2018 г.

Решение № 6460 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13720/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Уиндкрафт Симонсфелд БГ"ЕООД, "Виндферм Балчик 1"ЕООД, "Виндферм Балчик 2" ЕООД, "Виндферм Балчик 4"ЕООД, "Ей и Ес Енерджи"ООД, "УП България 1"ЕООД, "УП България 3"ЕООД, "УП България 6"ЕООД, "УП България 8"ЕООД, "УП България 9"ЕООД, "УП България 10" ЕООД, "УП българия 11"ЕООД, "УП България 12"ЕООД, "УП България 13"УООД, "УП България 14"ЕООД, "УП България 15"ЕООД, "УП България 19"ЕООД, "УП България 21"ЕООД, "УП България 26" ЕООД, всичките представлявани от адв. Х. Христов, против решение № 5404/14.09.2018 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 8304/2017 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на касационната жалба, в която са изложени съображения за нищожност и неправилност на обжалвания административен акт, следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се след отмяната на съдебното решение, обжалваното решение на КЕВР да бъде прогласено за нищожно или да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране (наричана за краткост по-долу Комисията) чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, поддържани от процесуалния представител на Комисията и в проведеното открито съдебно заседание.

Ответниците - "Кантилена"ЕООД, "Еолика България"ЕАД, "Хаекон"ЕООД, "Месомаркет"ЕООД, "Еко парк Уинд Пауър"ЕООД не изразяват становище по жалбата.

Ответникът – "ЕСО"ЕАД (неправилно в съдебния протокол името на ответника е записано като "ЕКО") не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява подробно становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от лица, които са били страна в съдебното производство, за която постановеното решение е неблагоприятно. По основателността й, касационната инстанция приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение № Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР, в частта му по раздел V, т. 3, с което е определена цената за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС) за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с динамично променяща се генерация, които се дължат от производители на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 6, 68/МWh, при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи – 19371 хил. лв; количества електрическа енергия – 2 898 300 МWh, обжалвано от 24-те дружества, които твърдят, че имат правен интерес от обжалването му.

Административният съд е преценил жалбата като допустима, посочвайки, че "... по отношение на всяко едно от четирите дружества-жалбоподатели е налице пряк и непосредствен интерес от обжалване на решението на КЕВР... " По натам в решението си, за да обоснове извода си за допустимост на производството пред него, се е позовал на трайна съдебна практика на ВАС, посочвайки също така, че жалбата е подадена в законоустановения срок, както и от "надлежни страни", което било видно от представените по делото доказателства (л. 68-671 от делото).

По съществото на жалбата, съдът я е преценил като неоснователна. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като за този свой извод се е позовал на чл. 10 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 21, т. 8 от същия закон.

Приел е, че атакуваното решение на КЕВР е постановено в съответстви с административнопроизводствените правила. За да достигне до този извод, съдът е установил, че по постъпили заявления от ЕСО ЕАД е определена работна група със заповед на председателя на КЕВР, която е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията, след като е обсъден на открито заседание, който е бил публикуван на интернет страницата на Комисията. Съдът е установил проведено обществено обсъждане. Приел е, че решението на КЕВР е прието при наличието на кворум, в състав "Енергетика" и с мнозинство на 6 от членовете, от които 4-ма със стаж в енергетиката.

Съдът е преценил като неоснователно възражението за липса на мотиви в решението на КЕВР, посочвайки, че в решението подробно били посочени ценообразуващите елементи, както и е направен анализ, кои изходни данни и заявени стойности не се приемат, и защо, а така също били обсъдени становищата на заинтересованите страни. Съдът е приел, че от съображенията в решението на КЕВР, можело да се формира извод относно мотивите, от които се е ръководила Комисията при приемането на решението.

Съдът е преценил, че приетата цена с обжалваната част от решението на КЕВР, е определена правилно и законосъобразно по основание и размер въз основа на конкретни параметри и обективни критерии, при спазване на нормите за това от НРЦЕЕ.

Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателите, че определената цена е дискриминационна, както и че води до намаляване на определената преференциална цена.

Съдът се е позовал в решението си на заключението на единичната експертиза и на заключението на тройната експертиза, приемайки, че не били установени несъответствия в някои или всички параметри на утвърдената с решението цена.

Решаващият извод на съда е, че атакуваната цена е изчислена в съотвествие с приложимите формули и изисквания на НРЦЕЕ, и е законосъобразна. С оглед изхода на спора, съдът е преценил, че жалбоподателите дължат заплащане на разноските, направени от ответника в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на АССГ като неправилно. То е постановено при допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане на събрани по делото доказателства, неизясняване на правния интерес на всички жалбоподатели от оспорването, необсъждане на възражения от значение за правилното разрешаване на спора и приемане на доказателства, които не е следвало да приема, но на които се е позовал в решението си.

Първоинстанционният съд е приел, че четири дружества имат пряк и непосредствен интерес от обжалване на решението на КЕВР, а жалбоподателите са 24-ри дружества. Не става ясна волята на съда по отношение допустимостта на жалбата относно останалите 20 дружества жалбоподатели, а също така не става ясно по отношение на кои 4-ри дружества, съдът е формирал воля за допустимост на обжалването. Предмет на обжалване пред административния съд е решение на КЕВР, с което утвърждава, считано от 01.07.2017 г. цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с динамично променяща се генерация, която се дължи от производители на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 6, 68 лв/ МWh, при следните ценообразуващи елементи:

• Необходими годишни приходи – 19 371 хил. лв.;

• Количества електрическа енергия – 2 898 300 МWh.

В обжалваното съдебно решение съдът не е определил характера на оспорения акт на КЕВР, а това е от значение за преценката на съда относно заинтересованите от обжалването му лица, както и относно срока за обжалването му.

От съдържанието на оспорената част от решението на КЕВР се извеждат предпоставките, които следва да са изпълнени, за да се приеме, че едно лице има правен интерес от обжалването му, а именно – да е производител на ел. енергия от слънчева и вятърна енергия, който е присъединен към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество ел. енергия Към жалбата, с която е сезиран АССГ са представени многобройни писмени доказателства, които са от значение за преценката именно на правния интерес на дружествата-жалбоподатели. Съдът вместо да обсъди тези документи в решението си и прецени индивидуално, и конкретно правния интерес на всеки един от обжалвалите лица, е посочил общо, че жалбата е подадена от "надлежни страни". Неяснотата относно съображенията на съда, за да прецени жалбата като допустима се задълбочава и от факта, че видно от мотивите на съда е (както се посочи и по-горе), че той е приел, че четири дружества-жалбоподатели имат пряк и непосредствен интерес от обжалване на решението на КЕВР в атакуваната част, без да конкретизира, кои са тези четири дружества и какво приема за останалите 20, подписали жалбата. Също така, съдът е направил в решението си различни констатации относно дейността на жалбоподателите – на стр. 3 от решението, съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателите са производители на ел. енергия по смисъла на пар. 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, а на стр. 6 от решението, е посочил, че жалбоподателите са дружества, получили лицензия за разпределение на електрическа енергия. Тези разнопосочни констатации относно дейността на дружествата-жалбоподатели отново поставят въпроса, кои са конкретните обстоятелства, мотивирали съда да приеме, че част от жалбоподателите имат правен интерес от оспорването и защо. От заключението на тройната експертиза, прието по делото, се установява, че за предходния период, цената за достъп до ЕПМ, определена за ФЕЦ и ВяЕЦ, е по-ниска от цената за достъп, определена с оспорената част на решението на КЕВР, което е основание съдът да изиска обяснения от жалбоподателите, обосноваващи интереса им от обжалване на въпросната цена.

Съдът е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения при приемането на заключенията на единичната и на тройната експертизи. От изявленията на процесуалните представители на жалбоподателите в заседанието, в което е разпитано вещото лице, изготвило заключението по единичната експертиза, става ясно, че се оспорва безпристрастността на вещото лице, което е основание за отстраняването й, в случай, че са налице основателни съмнения в нейното безпристрастие (чл. 196 ГПК). Съдът вместо да изиска обяснения, както от вещото лице, така и от процесуалния представител на ответника във връзка с твърденията на жалбоподателите, че вещото лице е участвало в комисии, консултирали КЕВР по различни въпроси, да отложи делото и предостави възможност на жалбоподателите да ангажират доказателства във връзка с твърденията си, е приел заключението, излагайки съображения, че нямало доказателства за направените твърдения. Това прибързано действие на съда по приемане на заключението на единичната експертиза, без да се изясни въпроса относно твърдяната заинтересованост на вещото лице, влияе и върху годността на заключението като доказателствено средство. Съдът е допуснал нарушение и при приемане на заключението на тройната експертиза, тъй като не е снел самоличността и не е разпитал непосредствено, едно от вещите лица, изготвили заключението.

Допуснатите нарушения от съда при приемане на заключенията, изготвени по допуснатите експертизи са съществени, тъй като съдът се е позовал на заключенията в решението си и ги е взел предвид при формиране на решаващите му изводи.

В решението си, съдът не е обсъдил и изложил съображения по възражения на жалбоподателите, които са от значение за правилното разрешаване на спора. Така например, съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателите, че неправилно и незаконосъобразно е разглеждането на двата вида производители (от слънце и от вятър) при определянето на цената за достъп, както и възражението, че определената цена за достъп на производителите на ВяЕЦ и ФЕЦ ще доведе до двойно плащане и получаване в полза на електропреносното дружество на допълнителни приходи. От мотивите на съда не става ясно, защо съдът преценява като неоснователно възражението на жалбоподателите, че оспореното решение има за косвена последица значително намаляване на преференциалната цена за изкупуване на електроенергията от ВЕИ. Безспорни са обстоятелствата, обсъдени от съда по този въпрос, а именно, че определената преференциална цена се заплаща на основание чл. 31 ЗЕВИ, а цената за достъп е друг вид вземане, което подлежи на регулиране от КЕВР и не е част от разходите, формирали преференциалната цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от ВИ. Съдът не е обсъдил обаче възражението на жалбоподателите, че косвеният ефект на оспорения определен размер на таксата за достъп върху преференциалната цена на изкупуване, се изразява в намаляване на приходите на производителите. Липсват съображения, доколко възражението е основателно и доколко този резултат е законосъобразен.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че следва да отмени решението на първоинстанционния съд, заради допуснатите от последния съществени нарушения на съдопроизводствените правила и върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав