Решение № 10056 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Георгиева и В. Георгиев, чрез адв. Ж. Жерков, против Решение 2993 от 04.05.2023г., постановено по адм. дело 2015/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед РА 30 10 от 13.01.2023г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Съдът не обсъдил кой е извършител на строежа, кога е извършен, както и, че е извършен с промени по време на строителството на сградата, в която се намира процесното жилище, че не изследвал търпимостта на същия. Счита, че непроизнасянето на съда по техните възражения, липсата на мотиви, несъбирането на релевантни за спора доказателства и необсъждане на събраните такива, водят до претендираната необоснованост на решението и нарушаване на процесуални правила при постановяването му. Иска се отмяната му и уважаване на жалбата срещу оспорения адм.акт, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - главен архитект на Столична община, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юриск. Чавдарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане разноските за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл.211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на В. Георгиева и В. Георгиев против Заповед РА 30 10 от 13.01.2023г. на главния архитект на Столична община, с която се нарежда премахване на незаконен строеж: Разширение на банята с тоалетна на първо ниво с придадена площ от кухненския бокс и коридора, като на мястото на коридора е изградена душ кабина в [номер] на две нива, на ет.6, [улица], район Лозенец, Столична община /СО/, определен е 30-дневен срок за доброволното му премахване и са указани последиците при неизпълнение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че: Процесната заповед е издадена от главният архитект на Столична община, по силата на делегирани му правомощия от кмета на общината за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, въз основа на два констативни акта /КА/, съставени от длъжностни лица на Столична община и съобщени на жалбоподателите. Последните се легитимират като собственици на недвижим имот - апартамент 11 на две нива на [улица], район Лозенец, СО. Във връзка с подаден сигнал, служители на общинската администрация на 28.01.2021г. са извършили проверка на процесния обект, за което са съставили констативен протокол КП-10, при която е установено, че на първо ниво на кота +13,50 банята е разширена, като между ос Е и ос Д има коридор с излаз към кухненския бокс, който в момента е придаден към банята и представлява душ-кабина със собствен сифон. Между ос 2 и ос 3 е премахната преградна стена между кухненския бокс и банята, като банята е разширена с още 0,65м към кухнята с цялата си дължина ведно с коридора. Констатирано е, че тези промени не са в съответствие с одобрената проектната документация от 1992г. на л. 443 и 444 (в разгърнат вид на л. 578) по част Архитектурна за [номер] в сградата, въведена в експлоатация с разрешение за ползване 915 от 04.01.1997г. В посоченото разрешение за ползване изрично е отбелязано, че строежът е изпълнен в съответствие с протокол 35 от 23.10.1992г. за строителна линия и нива и одобрени проекти. На 10.05.2021г. служители на районната администрация са съставили констативен акт КА-006 за процесния строеж, в който приел, че на първо ниво банята с тоалетната е с площ от 6,78 кв.м., а по проект е 2,84 кв.м. Стената между кухненския бокс и банята с тоалетна е преместена към кухненския бокс с около 65 см. Стената между коридора и банята е премахната, площта на коридора е обособена като душ кабина, като е зазидана вратата на кухненския бокс от коридора. СМР са извършени след придобиване собствеността на апартамента през 2019г. и са в нарушение на чл. 137, ал.3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, приетото заключение на СТЕ, и като обсъдил всички възражения и доводи на страните, административния съд извел правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган - главният архитект на Столична община, по силата на делегирани му правомощия от органа по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствени правила по ЗУТ; че процесния обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от IV-та категория, представляващ преустройство и промяна предназначението на част от помещение кухненски бокс и помещение коридор в баня и тоалетна. Строежът е незаконен, по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без разрешение за строеж. При извършеното вътрешно преустройство е променено предназначението на помещения - част от кухненски бокс и коридор, в баня и тоалетна, което изисква разрешение за строеж. Тази промяна се преценява с оглед проектите, по които е изграден обекта и визираното предназначение, като последващите преустройства попадат под регламентацията на чл.154 от ЗУТ. Преустройството е в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи - чл.40, ал.2 от ЗУТ, тъй като са изградени санитарни помещения (в случая душ - кабина) над жилищно помещение (кухня) на друго лице. Обектът не е търпим строеж по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като е изграден след 2002г. В резултат на извършения правен анализ, приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила, съответна е на материалния закон и отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен анализ и преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, включително от заключението на приетата съдебно - техническа експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Наведените касационни основания са неоснователни. Обосновано е заключението на административния съд за спазване на предвидената в чл. 225а от ЗУТ процедура. КА е надлежно връчен на собственика на процесния строеж и последващ адресат на процесната заповед В. Георгиева, тя е депозирала възражение в определения срок, във връзка с което са събирани доказателства, които не опровергали констатираното в него. Правилен е изводът, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, без издадено разрешение за строеж, представляващ преустройство и промяна предназначението на част от помещение кухненски бокс и помещение коридор в баня и тоалетна . В тази връзка са неоснователни възраженията на касаторите, наведени с касационната им жалба. Съдът е изследвал и коментирал всички събрани и относими по спора доказателства, произнесъл се по исканията и възраженията на страните, включително е отговорил и на въпроса за търпимостта на строежа. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията, направените и своевременно поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК, в размер на 120 /сто и двадесет/ лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,