Решение № 8774 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15711/2009 г.

Решение № 8774 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15711/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Капитан Дядо Никола" АД - гр. Габрово, представлявано от изпълнителния директор Нелифер Ахмедова Шабанова, чрез пълномощника юрисконсулт Роксана Найденова, против решение № 495/2.11.2009 г., постановено по адм. дело № 267/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за промяна на митническата стойност № К47-0024/19.01.2009 г. на началника на ТМУ Свищов, потвърдено с решение № У-К47/0001/Ц/25.02.2009 г. на директора на РМД гр. Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се поддържа, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като се е позовал на доказателства на чужд език, без да са надлежно преведени на български, както и като е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за това, че не е определен конкретен размер на задължението за лихви. В обжалваното митническо решение са посочени противоречиви правни основания за извършване на проверката от страна на митническите органи. Съдът не е взел предвид, че е приет нов Митнически кодекс на ЕО с Регламент № 450/08 г. и неправилно се е позовал на отменения регламент. Наред с това, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, тъй като договорната стойност на стоката е тази по търговската фактура. Необосновано съдът е приел, че сумата от 112500 щ. д. представлява аванс и следва да се прибави към стойността, платена по търговската фактура № 9094668/3.03.07 г. в размер на 643356 щ. д. Сумата по фактурата е платена изцяло и авансово платената сума от 112500 щ. д. е надвнесена. Платената сума в размер на 3024 щ. д. като застрахователна премия по застраховка на внесената стока представлява част от сумата 643356 щ. д., декларирана като митническа стойност по търговската фактура от 3.03.2007 г. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените митнически актове. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Свищов, както и заинтересованото лице - ТД на НАП гр. Велико Търново, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно, като излага подробни съображения в този смисъл. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Капитан Дядо Никола" АД - гр. Габрово против решение за промяна на митническата стойност К47-0024/19.01.2009 г. на началника на ТМУ Свищов, потвърдено с решение № У-К47/0001/Ц/25.02.2009 г. на директора на РМД гр. Русе. Дружеството е осъдено да заплати на митницата юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да постанови този акт съдът е посочил, че с оспореното решение на началника на Митница Свищов е определена нова митническа облагаема стойност на стоката, внесена от "Капитан Дядо Никола" АД по ЕАД № 07BG004301H0014168/23.04.2007 г., като е увеличена от 33806,52 лв. на 39879,31 лв., и в резултат на това са определени вземания за мито в размер на 394,74 лв. и ДДС в размер на 1293,50 лв., заедно със законната лихва за периода от 24.04.2007 г. до датата на плащане, на основание чл. 6 и чл. 29 от Митническия кодекс на Общността /МКО/, приет с Регламент № 2913/92 г. и чл. 35 и чл. 84 ЗМ. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че "Капитан Дядо Никола" АД е декларирало по 28 броя митнически декларации, сред които и процесния ЕАД, внесената стока - полиетилен с ниско налягане, за допускане за свободно обръщение с крайно потребление в Р България. За целите на обмитяването дружеството е представило международна фактура № 9094668/3.03.07 г. на обща стойност 643356 щ. д., издадена от "VINMAR INTERNATIONAL" LTD, САЩ. За стоката, внесена с ЕАД № 07ВG004301Н0014168 от 23.04.2007 г. е декларирана митническа стойност 33806,52 лв. Извършена е последваща проверка от митническите органи, при която е установено, че освен сумата по посочената фактура е осчетоводена и сума в размер на 112500 щ. д., която се отнася за същите стоки. Записът е съставен при липса на счетоводен документ, като сумата е заплатена на 16.02.07 г. по суифт на ОББ, на основание проформа - фактура № TUR 07/382/14.02.07 г., в която е посочена цена на стоката в размер на 1500 щ. д./МТ и изчислена предварително сума за плащане по сделката в размер на 750 000 щ. д. за количество от 500 МТ. Митническите органи са приели, че реално платената цена на стоката представлява сумата от авансово платените 112500 щ. д. и 643356 щ. д. по фактура № 9094668/3.03.07 г. Във връзка с придобиването на стоката дружеството е направило и разход за застраховка към ЗПАД "Булстрад" на стойност 4514.83 лв., който на основание чл. 32, § 1, б. "д", вр. чл. 29 МКО и чл. 38, ал. 1, т. 5, вр. чл. 35 ЗМ, следва да се прибави към реално платената цена за стоката при определяне на митническата стойност. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуални правила. Проверката е извършена въз основа на заповед № 112/28.08.08 г., издадена от директора на РМД гр. Русе, съгласно чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ, която е в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по ал. 3. На основание чл. 84к е проведено заключително обсъждане и е изготвен протокол по реда на ал. 2, подписан от съответните митнически служители и от проверяваното лице. На основание чл. 84л е изготвен писмен констативен доклад № 8А/17.10.08 г., съдържащ реквизитите по т. т. 1 - 11. Докладът и доказателствата към него са връчени срещу подпис на проверяваното лице, което не е направило писмени възражения. Съдът е приел също, че правилно са приложени материалноправните разпоредби на МКО и ЗМ. В самата жалба се съдържа признанието, че застрахователната премия по застраховката общо за всички 28 ЕАД не е била включена в митническата стойност. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза напълно потвърждава изводите на митническите органи. Според съда, въпреки че основание за плащането на сумата от 112500 щ. д. не може да бъде проформа - фактура, следва да се съобрази принципът за предимство на съдържанието пред формата при счетоводното отразяване, след като плащането е осчетоводено именно като авансово в счетоводството на дружеството. По подробни съображения в този смисъл съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното митническо решение. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в представянето на непреведени на български език документи. От данните по делото е видно, че всички документи, на които са се позовали страните, са надлежно преведени на български език. Оплакването за нарушение, изразяващо се в посочване на противоречиви правни основания за извършване на проверката, също е неоснователно. В чл. 78, § 1 МКО е регламентирана последващата проверка и поправка на декларацията, като в § 2 е посочено, че след вдигане на стоките и с цел установяване на истинността на данните от декларацията, митническите органи имат право да извършват контрол на търговските документи и данните за вносните или износни операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място в помещенията на декларатора, при всеки, свързан пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни за професионални цели. Видно от текста на § 3, касае се за последваща проверка на декларацията и за последващ контрол. В чл. 84 ЗМ по същия начин е уредена последващата проверка на декларацията и последващият контрол, а в чл. 84а и сл. ЗМ е уредена процедурата по осъществяването на последващия контрол. В случая тази процедура е спазена, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Проверяваното лице е уведомено за резултатите от проверката и правото му на защита не е накърнено. Неоснователно е твърдението за неправилно позоваване на разпоредби от отменения МКО. Действително, съгласно чл. 186, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 450/08 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността /Модернизиран митнически кодекс или ММК/ се отменя Регламент № 2913/92 г. Регламент № 450/08 г. обаче не е бил приложим към момента на осъществяване на процесния внос, тъй като съгласно чл. 188, § 2 от същия, всички разпоредби, с изключение на изрично посочените в § 1, сред които не са тези, на които се позовава касаторът, се прилагат след влизане в сила на разпоредбите за прилагане, които са приети на основание на членовете, посочени в § 1. Разпоредбите за прилагане влизат в сила най-рано от 24 юни 2009 г. Освен това, съгласно чл. 186, ал. 2 от Регламент № 450/08 г., позоваването на отменените регламенти се счита за позоваване на този регламент и се чете съгласно таблиците за съответствие, представени в приложението. При определяне на митническата стойност, правилно са приложени материалноправните разпоредби от МКО и ЗМ. Съгласно чл. 29, § 1 МКО, съответно чл. 35, ал. 1 ЗМ, митническата стойност на внесените стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена от купувача. В случая е установено плащане на сумата 112500 щ. д. по проформа фактурата от 14.02.2007 г. В жалбата си против митническото решение по административен ред дружеството е посочило, че плащането по тази фактура на 16.02.2007 г. представлява авансово плащане, но е поддържало, че стоката е продадена на цената по фактурата от 3.03.2007 г. в размер общо на 643356 щ. д. Правилно е прието от митническите органи и от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че реално платената цена за стоката представлява сбора от авансово платената сума в размер на 112500 щ. д. и сумата по фактурата от 3.03.07 г. в размер на 643356 щ. д., или общо 755856 щ. д. Не се спори относно размера на платената застрахователна стойност, поради което в съответствие с чл. 32, § 1, б. "д" МКО, съответно чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗМ, тази сума правилно е включена в митническата стойност на стоката. Неоснователно касаторът поддържа, че не е определен размера на лихвата, тъй като в оспореното митническо решение е посочено, че се дължи законната лихва за периода от 24.04.07 г. до датата на плащането. Следователно, размерът на лихвата е определям, а компонентите за изчислението са ясно посочени. Предвид изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,