Решение № 13741 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5030/2009 г.

Решение № 13741 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5030/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЗИДИ М" ЕАД, гр. Варна, представлявано от изпълнителния директор Добромир Петров Зидаров против решение № 214 от 16.02.2009 г. по адм. дело № 2024/2008 г. на Административен съд - Варна, трето отделение, 24 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областен управител на област с административен център - Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за местности "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община - Варна, по отношение на имот № 4089, както и е осъдено дружеството да заплати на Катя Кирилова Байчева разноски по делото в размер на 500 лева. Излага доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Смята, че неправилно съдът не е съобразил, че ползваната от него част с площ от 364 кв. м. е включена с ПНИ в имот на бивши собственици и в нея има съоръжения, които обслужват неговия имот, с което е допуснато нарушение на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28, ал. 2, ал. 6 и ал. 10, както и § 1в от ППЗСПЗЗ. Моли, съдебното решение да бъде отменено и бъде върната преписката на административния орган, като частта от 364 кв. м. бъде присъединена към имот № 2483 и се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът - областен управител на област с административен център - гр. Варна, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Ирена Георгиева оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Излага, че жалбоподателят е собственик на имот от 600 кв. м., като административният орган е съобразил действителните права при одобряване на ПНИ. Моли, да се остави в сила обжалваното решение. Заинтересованата страна - Катя Кирилова Байчева, чрез пълномощника си адв. Славов с писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Излага, че са съобразени правата на жалбоподателя, а разликата от 364 кв. м. в съответствие с чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е придадена към имот № 4089 образуван за бивш собственик с възстановена собственост. Моли, да се остави в сила обжалваното решение. Заинтересованите страни - Йордан Кирилов Тодоров, Ружана Стоянова Тодорова, Кирил Тодоров Кирилов, Йорданка Тодорова Петрова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че правилно са установени фактическите обстоятелства по делото и е постановено правилно решение. Излага, че изградените съоръжения в процесния имот не обуславят нарушение при одобрение на ПНИ, което е мотивирано от съда и не обосновават незаконосъобразност на административния акт, след като се намират извън имота на жалбоподателя по признатите му права от 600 кв. м. Предлага, обжалваното решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 214 от 16.02.2009 г. по адм. дело № 2024/2008 г. на Административен съд - Варна, трето отделение, 24 състав, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областен управител на област с административен център - Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за местности "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община - Варна, по отношение на имот № 4089, както и е осъдено дружеството да заплати на Катя Кирилова Байчева разноски по делото в размер на 500 лева. Административният съд е приел, че по отношение на процесния имот не е допуснато нарушение при одобряване на ПНИ, като административният орган е съобразил действителните права на жалбоподателя от 600 кв. м. по отношение на съседния имот № 2483, а обстоятелството, че е ползвател на част от 364 кв. м., която е включена в имот на бивш собственик, не обосновава извод за нарушение на чл. 28, ал. 6 и ал. 10, т. 10 от ППЗСПЗЗ, а изградените съоръжения в тази част не са от категорията на посочените в § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които да препятстват възстановяване на собствеността. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касатора за неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят се е легитимирал като собственик на имот от 600 кв. м., представляващ № 2483 по кадастралния план на м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище гр. Варна, с построена триетажна вилна сграда за целогодишно живеене, който имот е внесен в капитала на дружеството като апортна вноска от Петър Димитров Зидаров и Весела Антонова Зидарова (решение от 23.01.2007 г. по ф. д. № 5470/2006 г. на Варненски окръжен съд), които са го придобили като съпрузи по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязло в сила решение от 27.04.1995 г. по адм. д. № 39/1995 г. на Варненски окръжен съд и извършено плащане на сумата 46 200,00 лева на Община - Варна, като за имота е съставен констативен нотариален акт № 194, т. II, вх. рег. № 3594, н. д. № 393/2002 г. на нотариус Росица Табакова. С одобряване ПНИ със заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител за местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община - Варна, имот № 2483 е отразен с площ от 600 кв. м., в която е включена изградената масивна жилищна сграда. От жалбоподателя е претендирана част от 364 кв. м. като фактически ползвана над притежаваните 600 кв. м., но включена в новообразуван имот № 4089 отреден за наследниците на бивш собственик Тодор Николов Тонев, предвид наличие на съоръжения в тази част, представляващи водомерна шахта, черпателна септична яма, водопровод с хидрофор за увеличаване на налягането и канализация до сградата и др., без които сградата не може да функционира. От назначената по делото съдебно - техническа експертиза, приета и неоспорена от страните, се установя, че имот № 2483 преди одобряването на ПНИ е представлявал имот № 1483 по кадастрален план от 1988 г. с площ от около 950 кв. м., който е бил записан на Петър Димитров Зидаров, предоставен за ползване по ПМС № 21/1963 г. и който имот попадал по помощен план в имот стар № 3419, записан на наследодателя Тодор Николов Тонев. С ПНИ имот № 2483 с площ от 600 кв. м. е отразен на Петър Димитров Зидаров и Весела Антонова Зидарова, а останалата част представляваща част от имот № 2483 и по стар план № 441/4441 (е придаден към новообразуван имот № 4089 отреден за наследниците на Тодор Николов Тонев. Със СТЕ е прието, че в частта от стар имот № 441/4441) са налични тротоарен кран, водомерна шахта, водопровод, стопанска сграда-хидрофор, септична яма, бетонирана площадка, масивна ограда и канал до септичната яма, без които изградената сграда в имот № 2483 не може да функционира. Към заключението са приложени скици, които отразяват съотношението на стария план и ПНИ, както и ситуирането на имотите съобразно правата на страните. При тези данни правилно съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Жалбоподателят е легитимиран като собственик с решение от 23.01.2007 г. по ф. д. № 5470/2006 г. на Варненски окръжен съд, само по отношение на имот № 2483 с площ от 600 кв. м. по ПНИ, който имот правилно е отразен и съответен на притежаваните права от дружеството. Претендираните права по отношение на частта от 364 кв. м., която е включена в новообразуван имот № 4089 и отреден за наследниците на бившия собственик Тодор Тонев, са неоснователни и при липса на материалноправни предпоставки. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая имот № 2384 е отразен правилно в ПНИ с площ от 600 кв. м. и при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ е приложима в случаите, когато от остатъка над 600 кв. м. не може да се образува нов имот и няма съседни имоти на бивши собственици. В настоящият случай разликата над 600 кв. м. от фактически ползвания бивш имот № 2483 от жалбоподателя е в размер над 250 кв. м., а съседният процесен имот № 4089 е отреден за бивш собственик и правилно при одобряване ПНИ към него е придадена частта от съседния имот на ползвател за разликата над 600 кв. м. и по отношение на която ползвателят не е придобил права. Наличието на съоръжения, дори по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ в тази част, не обуславя право на ползвателя за придобиване на тази част, след като е с площ над 250 кв. м., съседният имот № 4089 е отреден на бившия собственик и може да бъде придаден към него и не е налице хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ. В случая жалбоподателят като приобретател на правото на собственост от ползвател върху имот № 2483 с площ от 600 кв. м., не може с ПНИ да придобие разликата върху частта над 600 кв. м., след като тази част е с площ над 250 кв. м. и е налице съседен имот на бивш собственик с възстановена собственост, на който по силата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, следва да бъде възстановена и тази част от имота. При преценката за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ правилно административният съд е приел, че имот № 2483 по ПНИ е ситуиран съгласно правата на жалбоподателя, изградената в него масивна сграда и съществуващите граници правилно са отразени, а наличните съоръжения в останалата част над 600 кв. м. не могат да обосноват незаконосъобразност на одобрения план за имот № 4089, след като са спазени разпоредбите на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ в полза на бившия собственик на имота. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,