Решение № 61 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3291/2017 г.

Решение № 61 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3291/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Постъпили са две касационни жалби - от Р. К. Щ. и от САП срещу решение № 996 от 2.05.17 г. по в. гр. дело № 5605/16 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 2.03.16 г. по гр. дело № 16953/14 г. на СГС, ГО, I-13 състав, поправено с решение № 7556/17.10.16 г., в обжалваната му част. С него е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата до 200 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата 330 000 лв пропусната полза вследствие незаконното обвинение, искът е отхвърлен. С определение № 901 от 13.12.17 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на САП на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, като е счел, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС . Според задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 2 ЗОДОВ и на чл. 52 ЗЗД държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС, постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2 ЗОДОВ, в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл не е абстрактно понятие. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ - по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 212, ал. 4 вр. с ал. 1 НК, като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид, че предприетото наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление, продължило повече от 16 години, по отношение на ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража" за около 7 месеца, че започнатото срещу него наказателно преследване е публично разгласено в местен ежедневник, което се отразило неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и психическо състояние - бил притеснен, подтиснат и нервен, влошило се здравословното му състояние /хипертонична болест с усложнения, развитието на язва на дванадесетопръстника, есенциална хипертония с чести предсърдни и камерни екстрасистоли, стенокардия/. Като е обсъдил тези обстоятелства въззивният съд е счел, че сумата от 30 000 лв справедливо репарира претърпяните от ищеца неимуществени вреди. САП обжалва въззивното решение в осъдителната му част. Поддържа, че въззивният съд неправилно е определил присъденото обезщетение за неимуществени вреди в значително по-висок размер, с което е нарушил принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Ответникът по жалбата Р. Щ. чрез процесуалния си представител адв. П. счита, че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на решението на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, приема следното: Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира, че за покриване на вредите на ищеца - претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да определи обезщетение в размер на 23 000 лв. При определяне на размера му настоящият съдебен състав взе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство и установените неудобства, притеснения и негативни емоции, търпени от ищеца, тежките последици за здравословното му състояние, които са в причинна връзка с обвинението, както и че спрямо него е наложена най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража" за срок от 7 месеца. Същевременно обаче намира, че следва да се съобразят и обществено - икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на наказателното преследване - 1997 г. - 2013 г., като се отчете, че за периода до 99 г. средномесечната заплата, обявена от НСИ е под 200 лв, до 2004 г. - до 300 лв, до 2008 г. - под 500 лв и до 2013 г. - под 700 лв. При тези съображения решението в частта, с която П. на РБ е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 23 000 лв до 30 000 лв следва да се отмени и да бъде постановено друго, с което искът да се отхвърли за сумата 7000 лв. В частта, с която е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 23 000 лв, решението следва да бъде оставено в сила. В останалата част решението е влязло в сила. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК П. на РБ следва да бъде осъдена да заплати на адв. П. П. сумата 1220 лв - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред ВКС, определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.