Решение № 1190 от 1.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9873/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Великов и П. Великова, чрез процесуалния им представител адв. Г. Чанкова, против решение 5189 от 01 август 2023 г., постановено по адм. д. 9505/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Великов и П. Великова, против заповед РА-30-846/24 август 2022 г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл.225а, ал.1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. чл. 223, ал.1, т. 8 ЗУТ и с оглед предоставените правомощия със Заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021г. на кмета на Столична община, е наредено да бъдат премахнат незаконен строеж: Покриване на открита тераса пред ап. В45, разположен на 10-ти етаж на жилищна сграда в УПИ IV, кв. ЗЗ, местност [жк] и, с административен адрес: гр. София, [жк], [адрес], като се възстанови от собствениците - жалбоподатели фактическото положение на строежа и го приведат във вид, съгласно одобрения инвестиционен проект. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено от решаващия съд е, че процесният обект представлява строеж" по см. на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, поради което за него е необходимо издаването на разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти и същият подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели, че строежът покриване на открита тераса пред ап. В45, разположен на 10-ти етаж на жилищна сграда в УПИ IV, кв. 33, местност [жк], представлява остъкляване на балкон, за което не се изискват строителни книжа. Обосновано е прието от съда, че в случая се касае за покриване на тераса по смисъла на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ, а не за остъкляване на балкон по смисъла на § 5, т. 57 от ДР на ЗУТ, поради което хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ, съгласно която не се изисква разрешение за строеж за изпълнението му е неприложима. В нотариалния акт, с който касационните жалбоподатели са придобили собствеността на апартамента, е посочено, че той има балкон, но това описание не отговаря на конкретните характеристики на конструкцията и на одобрения инвестиционен проект на сградата. Съгласно легалното определение, дадено от законодателя, балкон е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата", а тераса е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена". За определяне вида на конструкцията от значение са нейните технически характеристики и предвижданията съобразно одобрените проекти, а не посоченото по отношение на нея в нотариалния акт. Видно от заключението на СТЕ е, че върху откритата тераса към апартамента на касаторите е изградена дървена конструкция, с която е покрита терасата и е монтирана ПВЦ дограма, което представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съответно строежът е изпълнен през 2020 г. и за него са неприложими хипотезите уреждащи института за търпимост - §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Същият е без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл.137, ал. 3 и на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, и има характеристиката на незаконен строеж. Обосновано е заключението на административния съд, че въведените в чл.6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, когато съществуват различни и то законосъобразни възможности, като се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. При констатиране на незаконно строителство, компетентните органи действат при условията на обвързана компетентност, т. е. в правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост, е единственият способ, чрез който може да се постигне законовата цел. Оспорената заповед не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел. След като е доказано наличието на незаконен строеж, мярката, приложена с оспорената заповед, е необходима, защото преследва предвидена от закона цел а именно да не се допуска незаконно строителство. Същата е и подходяща, защото с нея тази цел ще се постигне. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед на изхода на спора е основателно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски, като същите следва да бъдат присъдени в размер от 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав