Решение № 744 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5758/2010 г.

Решение № 744 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5758/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131 - 132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), отм. във вр. с § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 514/10.03.2010 г. по адм. дело № 327/2009 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, 11 състав, с което е отменен данъчно-ревизионен акт (ДРА) № 662/29.09.2004 г. на ТТД гр. Варна в частта му, потвърден с Решение № 598/20.11.2008 г. на Зам. Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Иван Генчев Иванов, действащ като ЕТ "Спорт - Импекс - Иван Иванов" гр. Варна, не е признато право на приспадане на данъчен кредит и са определени задължения за ДДС в размер на 4332.04 лв. по фактури № 4532/23.01.2001 г., № 4576/09.02.2001 г. и № 4667/27.03.2001 г., издадени от "Черно море 95" ЕООД и по фактури № 10094/26.04.2001 г. и № 10245/12.06.2001 г., издадени от "Черно море груп ойл" ООД, ведно с лихвите за забава. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ДРА. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Иска се присъждане на направените разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Иван Генчев Иванов, действащ като ЕТ "Спорт - Импекс - Иван Иванов" гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 514/10.03.2010 г. по адм. дело № 327/2009 г. Варненския административен съд, Първо отделение, 11 състав е отменил данъчно-ревизионен акт (ДРА) № 662/29.09.2004 г. на ТТД гр. Варна в частта му, потвърден с Решение № 598/20.11.2008 г. на Зам. Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Иван Генчев Иванов, действащ като ЕТ "Спорт - Импекс - Иван Иванов" гр. Варна, не е признато право на приспадане на данъчен кредит и са определени задължения за ДДС в размер на 4332.04 лв. по фактури № 4532/23.01.2001 г., № 4576/9.02.2001 г. и № 4667/27.03.2001 г., издадени от "Черно море 95" ЕООД и по фактури № 10094/26.04.2001 г. и № 10245/12.06.2001 г., издадени от "Черно море груп ойл" ООД, ведно с лихвите за забава и е отхвърлил жалбата на търговеца в останалата й част срещу ДРА № 662/29.09.2004 г. в частта му относно непризнато право на данъчен кредит и определени задължения за ДДС в размер на 2747,89 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Тони - М - Стоян Тунчев", ЕТ "Свилен Костадинов - Консулт" и "Варна Спотпетрол" ООД като неоснователна. За да постанови Решението си Съдът е приел, че данъчните органи, при издаване на ДРА не са съобразили характера на ДДС, който е косвен, многофазен и некумулативен данък. Некумулативността на данъка означава, че правото на приспадане на данъчен кредит по съответната доставка не се влияе от неизпълнението на същите изисквания по предходните доставки, както и че действията на един или няколко предходни доставчици за ревизирания субект са възникнали облага или данъчно предимство, той трябва да установи в какво се изразяват те и какъв е размерът им. Съдът е приел, че именно, това не е спазено от данъчния орган, чрез неизвършването на данъчни ревизии на преките и предходни доставчици с цел установяването на размера на облагата и данъчното предимство, съответно разпределение на получаването им от Дз лица. Необосновани са и оплакванията на касатора, относно получената облага и данъчно предимство. Данъчния орган следва да установи получената облага или данъчно предимство от ревизирания данъчен субект. В случая той не доказал твърдяните данъчни предимства, нито е посочил размера им. Въз основа на установеното от фактическа страна ВОС е направил правилни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо да са налице посочените предпоставки, а те са следните: получателят на доставката, за която е начислен данък е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчната фактура; данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по закона лице най-късно към датата на издаване на данъчната фактура; доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; получената по облагаемата доставка стока е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; получателят притежава данъчна фактура и данъчно дебитно известие, отговарящи за изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС. Посочените предпоставки са с еднаква значимост и следва да са налице кумулативно. В разпоредбата на чл. 61 ППЗДДС изрично е предвидено, че посочените предпоставки (по т. 1 - 5 вкл. на тази норма), които са идентични с тези по чл. 64 ЗДДС, следва да са изпълнени за получателя едновременно. По делото пред ВОС липсва спор, че към момента на издаване на процесните фактури, преките доставчици на жалбоподателя са регистрирани по ЗДДС лица и са начислили данъка по тези фактури. Поради това съдът е направил извода за наличие на предпоставките по чл. 64 ЗДДС, вр. чл. 55, ал. 5, респективно чл. 55, ал. 6 ЗДДС, за признаване право на данъчен кредит по всички процесни фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 11 ДПК, независимо от други разпоредби, когато данъчен орган установи, че лице или лица са извършили действия за да избегнат или осуетят прилагането на данъчен закон, данъчният орган определя съответния данък или отказва правото на приспадане на данъчен кредит по такъв начин и размер, че да се премахнат всички облаги или данъчни предимства на всяко лице, което пряко или без да участва в действията е получило облага или данъчно предимство доколкото тези облаги или предимства не са премахнати по реда на ал. 1 - 10. В ал. 12 на същата правна норма са посочени действията, които се приемат за такива по ал. 11, т. е. извършени с цел да се избегне или осуети прилагането на данъчен закон. По своето съдържание тази правна норма установява особени предпоставки и правила за формирането на облагаемата основа и съответно - на дължимите данъци, които представляват изключение от установените с материалните данъчни закони фактически предпоставки за възникване и определяне на данъчните задължения. Правилно ВОС е приел, че в случая не са налице предпоставките за облагане по чл. 109, ал. 11, вр. ал. 12 ДПК, респективно за отказ правото на приспадане на данъчен кредит. Получателят по доставката е обвързан само от действията на своя пряк доставчик, който следва да начисли данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС.