Решение № 2139 от 16.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10155/2016 г.

Решение № 2139 от 16.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10155/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Б. Д. от гр. П., чрез пълномощника му адв. М. М., против решение № 301 от 15.06.2016 г., постановено по адм. дело № 87/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ 316з-3671 от 28.12.2015 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П. (ОДМВР) за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на изводите на съда, като несъответни на събраните доказателства и противоречиви - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от фактическа страна от съда, че Д. е възприел извършеното от другия чл. на наряда закриване на монтираната в служебния автомобил камера, оспорва се дали камера № 2 е работила, както и приетото от съда относно разминаването на патрулния автомобил в заповедта и този, посочен във вещественото доказателство - видеофайл. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и спорът да бъде решен по същество, като се отмени обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът - директорът на ОДМВР - П., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пеева, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № УРИ 316з-3671 от 28.12.2015 г. на директора на ОДМВР - П., с която на Д. Б. Д. - младши инспектор - младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" на ОДМВР - П. е наложено наказанието "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 8, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за извършено нарушение на служебната дисциплина. Нарушението се изразява в това, че по време на работа на 03.07.2015 г., в периода от 19.00 часа на 03.07.2015 г. до 7.00 часа на 04.07.2015 г., осъществявайки наряд заедно със служителя М. М., със служебен автомобил с рег. № ***, оборудван със система за видеонаблюдение, същият е възприел, че М. закрива с шапка и лист хартия камера № 2, монтирана върху таблото на автомобила в 19.22 часа, в 19.40 часа и в 20.08 часа на 03.07.2015 г. но не е докладвал за нарушението. Закриването на камерата е нарушение на изискванията на разпоредбите на т. 7 и т. 10 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение (Указанията), утвърдени със заповед № 8121з-197 от 19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно т. 7 от Указанията назначените в наряд служители задължително поддържат предното и задното стъкло на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила, а съгласно т. 10 - не се допуска поставянето на вещи и предмети на арматурното табло на автомобила. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР е изпратила сигнал до директора на ОДМВР - П., за открити при преглед на видеофайлове относно изпълнение на Организационно-техническите правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол" нарушения, изразяващи се в закриване на камерите и неуплътняване на работното време. На основание данните в сигнала, директорът на ОДМВР със заповед № 316з-2180 от 11.08.2015 г., изменена с последваща заповед, е назначил комисия, която да извърши проверка. Резултатите от проверката са обобщени в писмена справка рег. № 316з-27715 от 21.10.2015 г., в която е посочено, че при преглед на видеофайл с цитиран номер от 34 знака, намиращ се на диск № 05-01-000051 се установява, че в 19.22 часа на 03.07.2015 г. младши инспектор М. М. поставя лист хартия върху камера № 2 върху таблото на служебния автомобил, с което я закрива. В 19.40 часа на същата дата М. М. сваля листа хартия и закрива камерата с лятна униформена шапка, която в 20.08 часа на същата дата заменя с чохъл. Въз основа на данните от месечните графици и ежедневната ведомост е установено, че на посочената дата нарядът е бил в състав М. М. и Д. Д., които са използвали служебен автомобил "О. А." с рег. № ****. В ежедневната ведомост не са отразени данни за закриването на камерата, както и Д. Д. не е докладвал за действията на М. В справката е направен извод за допуснато нарушение на служебната дисциплина и е направено предложение за налагане на наказание "порицание" на Д. На същия е изпратена покана за даване на обяснения, който са представени. Служителят е поканен и е бил запознат със съдържанието на видеофайловете. До жалбоподателя е отправена покана, да се запознае с обобщените данни в справката от 21.10.2015 г. и да представи писмени обяснения, както и му е дадена възможност да представи доказателства. Жалбоподателят е дал обяснения, с входящ номер от 21.12.2015 г., в които е посочил, че не е констатирал извършване на нарушение от другия чл. на наряда. В с. з. съдът е разпитал като свидетел М. М., както и е извършил оглед на веществено доказателство - видеофайл, намиращ се на диск № 05-01-000051, при който оглед са установени описаните от М. действия. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е запознат със заповедта на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа (Указанията), както и със самите Указания. При тези данни, съдът е приел от правна страна, излагайки обосновани с оглед доказателствата и нормите на закона изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидените в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срокове, при издаването й са спазени административнопроизводствените правила, в това число и изискванията на чл. 206 от ЗМВР. Приел е също така, че извършването на нарушението е безспорно установено, като е обсъдил подробно всички възражения на жалбоподателя относно установяването му. Приел е също така, че при издаване на заповедта е спазен и материалния закон. Постановеното решение е правилно. Възраженията в касационната жалба са свързани само с фактическите установявания от съда и са неоснователни. На първо място се възразява, че Д. не е възприел закриването на камерата, тъй като в първия, посочен в заповедта, час 19.22 часа не е бил в автомобила, в 19.40 часа автомобилът е бил в движение, а за 20.08 часа няма запис, тъй като файлът свършва с 20.05 часа. Видно от огледа на видеофайла, извършен от съда в съответствие с изискванията на чл. 204 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, действително в 19.21 часа в колата влиза М., който сяда на мястото до шофьора, като в 19.22.23 часа поставя лист хартия (служебен документ) върху камерата. В 19.26 часа се чува затваряне на врата, като листът хартия започва да трепти, след което от записания специфичен шум се установява, че автомобилът е приведен в движение. В 19.34 часа листът хартия се намества от М., като автомобилът продължава да се движи. В 19.40 часа М. маха листа, вместо който поставя върху камерата униформена шапка, като в този момент се вижда, че Д. е в автомобила на мястото на водача, който продължава да е в движение и в 19.50 часа. Файлът приключва в 20.05 часа като в този момент автомобилът продължава да се движи. Установеното от видеофайла правилно е обсъдено от съда, ведно с останалите доказателства, в това число графици, ежедневна ведомост и справки, като съдът обосновано е приел, че безспорно е доказано, че М. и Д. са били заедно в екип на дежурство от 19.00 часа на 03.07.2015 г. до 07.00 часа на 04.07.2015 г., със служебен автомобил с рег. № ***, оборудван със система за видеонаблюдение. Констатациите от видеофайла, които са отразени и в справката с резултатите от проверката не са оспорени от жалбоподетеля. От същите безспорно се установява закриване на камерата в служебния автомобил за период от 19.22 часа до 20.05 часа. Ж. Д. е бил в автомобила от 19.26 до 20.05 часа, като е възприел закриването на камерата, която е монтирана на арматурното табло и е в полезрението му като водач на автомобила, който безспорно е шофирал. В записания във видеофайла времеви отрязък е направена смяната на закриващия камерата лист хартия със служебната фуражка, което е станало в присъствието на Д. и е възприето от него. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че липсват категорични доказателства, че камера № 2 е работила в процесния период, а оттам и изводът на съда, че щом има запис същата е работила. Развива се довод, че по делото са събрани доказателства, че камера № 1 и микрофон № 1 не са работили, но административният орган не е установил дали всички камери не са свързани помежду си, съответно дали и камера № 2 не е била неизправна. Твърди се, че липсата на запис не означава непременно, че такъв няма защото е закрита, а може да означава че няма запис поради техническа неизправност. Възражението е несъстоятелно. Безспорно е, че когато камерата е закрита с лист хартия и шапка няма запис, именно поради закриването й, а не поради техническа неизправност, тъй като видно от момента, в който листа хартия се сменя с шапката е налице ясна картина от купето, на която се виждат двамата служители и действията им. Неоснователно е и последното възражение, че нарушението е недоказано, тъй като на видеофайла е изписан номер на автомобил, с който служителите на процесната дата и час не са били наряд. Безспорно е установено от доказателствата, че служителите са били със автомобил "О. А." с рег. № ***, като от представените приемо-предавателни протоколи е видно, че именно на този автомобил е монтирана системата за видеозапис, с която е заснет процесния видеофайл за процесната дата и часови отрязък. Същият не е оспорен, както в административното производството, така и в производството пред административния съд. Оригиналните видеофайлове, видно от данните по делото, са свалени на дискове от служителите на "Вътрешна сигурност", като служителят е бил запознат с тях, както се посочи, и в рамките на дисциплинарното производство и в рамките на съдебното дирене, но същите не са оспорени, не е поискано назначаването на техническа експертиза или други доказателства, който да оборят установеното с вещественото доказателство. Съдът правилно е анализирал доказателствата и правилно е установил фактите по спора, поради което не е налице твърдяната необоснованост на изводите му. Въз основа на установеното правилно е прието извършването на вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, съответно е прието за установено основанието по чл. 200, ал. 1, т. 8, предл. първо от ЗМВР. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в сроковете по чл. 195 от ЗМВР, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед извода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство - юрисконсултско възнаграждение, своевременно претендирано. Следва да бъде присъдена сумата от 100 лв., на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,