Решение № 4418 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2248/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. против решение 260 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело 609/2023 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата на Д. срещу заповед 365з-829/03.02.2023 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Варна. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на служебното му правоотношение да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ОДМВР- Варна оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от страна, за която оспореното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд Варна е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Административният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството по налагане на наказание е проведено в съответствие с изискванията на 205, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 ЗМВР и чл. 207 ЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 ЗМВР, при отчитане на условията на чл. 195, ал. 3 ЗМВР с оглед данните за ползван от служителя отпуск. Според цитираните текстове наказанието се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, което се смята за открито с постъпване на материалите от дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган (чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). В случая обобщената справка от приключилото дисциплинарно производство и становището на дисциплинарно разследващия орган са представени на директора на ОДМВР- Варна на 04.01.2023 г. и на 13.01.2023 г., поради което следва да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказаниe е издадена в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, а съображенията на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Независимо от изложеното, решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено, тъй като не са установени предвидените в разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т.7, пр. 2, т. 8 и т. 13 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина- основания за санкциониране на служителя Д. по дисциплинарен ред, а именно използване на служебното положение за лична облага (т. 7, пр. 2), злоупотреба с доверие (т. 8) и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата (т. 13). В заповедта за налагане на наказание е прието за установено, че на 12.04.2020 г. и на 28.05.2020г. жалбоподателят Д., младши автоконтрольор, I степен в участък Белослав и Аврен към Четвърто РУ- [населено място] зарежда личния с автомобил с гориво на бензиностанция на Газтрейд АД, в гр. Варна, без да го заплати, за което са съставени два разходни касови ордера от съответните дати, подписани от Д. (почеркова експертиза). Посочено е, че това е направено в изпълнение на предварителна устна уговорка между Д. и регионалния мениджър на Газтрейд АД П. С., установена от сведенията, дадени от последния, като осигуреното за личния автомобил на Д. безплатно представлява възнаграждение, за това че Д. не изпълнява служебните си задължения и не санкционира служебните автомобили на Газтрейд АД при установени нарушения по ЗДвП. Същевременно в административния акт е отбелязано, че договорката между Д. и С. е изпълнявана до началото на 2020г., когато служителят Д. извършва проверка на товарен автомобил, собственост на Газтрейд АД и след като констатира нарушения на ЗДвП съставя на водача АУАН и като принудителна мярка временно спира от движение товарния автомобил. Фактическите констатациите в обжалваната заповед са възприети изцяло от състава на административния съд. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че описаното в заповедта поведение на Д. следва да се квалифицира като използване на служебното положение за лична облага, злоупотреба с доверие и представлява деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, поради което са налице основания за санкциониране на служителя с най-тежкото дисциплинарно наказание. Обратно на направените от съдебния състав изводи събраните доказателства не установяват противоправно поведение от страна на полицейския служител. Заключението за допуснати от Д. нарушения в служебната дейност и получаване на лична облага поради ангажимент към мениджъра на Газтрейд АД, се основават единствено от сведенията, дадени от П. С. и не се подкрепят от останалите доказателства. Служителите от бензиностанцията на Газтрейд АД, на която Д. зарежда личния си автомобил с гориво, К., Ж. и Й. нямат преки впечатления от отношенията между Д. и С. и техния характер и не могат да потвърдят изложеното от С.. Съставените и цитирани в заповедта разходни касови ордери са подписани от Д., но не могат да се приемат за доказателство за получено от полицейския служител гориво за личния му автомобил без заплащане. Като счетоводен документ разходният касов ордер установява изплащане на парични средства от касата на търговец или юридическо лице или в случая, че Газтрейд АД заплаща на Д. определени парични суми. Това е в противоречие с твърденията на С. и на останалите служители на Газтрейд АД. Следователно от цитираните документи не може да се направи извод, че на посочените в заповедта дати Д. е заредил личния си автомобил с гориво, което не е заплатил. Счетоводната отчетност за извършените от дружеството финансови операции е извън предмета на делото, но в случая касовите ордери, не подкрепят версията на С. относно характера на отношенията му с Д. и поради това не могат да се приемат за доказателство за допуснати от последния тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 7, т. 8 и т. 13 ЗМВР. Освен това, обратно на възприетото от състава на административния съд, по делото не са установени нарушение или неизпълнение на служебните задължения на Д. в качеството му на полицейски служител, свързани с проверките на служебните автомобили, собственост на Газтрейд АД. Всъщност налице са доказателства, че служебните автомобили на Газтрейд АД не са се ползвали с протекции, а водачите им са санкционирани от Д. при констатирани нарушения на ЗДвП. На последно място следва да се посочи, че ако действително между Д. и С. е налице договорка , изпълнявана до началото на 2020г. (м. януари), както е посочено в заповедта за налагане на наказание, то тогава няма причина Д. да зарежда личния си автомобил с гориво на бензиностанция на Газтрейд АД, без да го заплати няколко месеца по-късно или ако това е направено, то не е свързано със служебната дейност на полицейския служител. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посоченото в заповедта основание, а изводите на административния съд в обратен смисъл са направени в противоречие с нормативната уредба и представените доказателства. Това мотивира заключението, че оспореното решение на Административен съд - Варна е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон- основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед 365з-829/03.02.2023 г. на директора ОДМВР- Варна да бъде отменена. Съобразно изложеното, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции Върховният административен съд намира, че ОДМВР Варна, юридическото лице, в чийто състав е административният орган, следва да заплати на жалбоподателя Д. сумата 2580.00 лв. разноски по делото, представляващи 80.00 лв. държавна такса и 2500.00 лв. възнаграждение за адвокат общо за двете инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,