Решение № 12126 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2012 г.

Решение № 12126 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната чрез юриск. Янакиева срещу решение № 59 от 06.04.2012 г. по адм. дело № 88/2011 г. по описа на Административен съд Ловеч. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Поддържа, че органът по приходите в нарушение на чл. 107, ал. 3 от ДОПК не го е уведомил за размера на задължението за такса битови отпадъци, а е получило само процесния акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци, като по този начин е било лишено от възможността да направи възражения и да ангажира доказателства в своя полза. Оспорва извода на съда, че услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" е била реално предоставена от общината, като е заявил, че същата е била организирана самостоятелно от поделението - ползвател на имота. Иска да се отмени решението, като се отмени процесният Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци (АУЗТБО). Ответникът - Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч, редовно призовани, не се явяват и представляват и не ангажират становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Ловеч е отхвърлил изцяло оспорването на Министерство на отбраната срещу Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци (АУЗТБО) № 3 от 18.01.2011 г., издаден от старши счетоводител в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Ловеч, потвърден с решение № 3 от 18.02.2011 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Ловеч. За да постанови решението си, решаващият състав на първо място е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на процесния АУЗТБО поради противоречието му с влязло в сила решение № 143 по адм. дело № 170/2009 г. на Административен съд Ловеч, чийто предмет е друг ИАА, а именно заповед на кмета на Община Ловеч, с която е определено задължение за ТБО за различен от процесния период (2004 - 2008 г.), поради което е неприложима хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК и липсва основание за прогласяване нищожност на процесния АУЗТБО. Съдът е счел също така, че процесният АУЗТБО е издаден от териториално и материално компетентен орган при спазване на чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ, в изискуемата форма с посочване на фактическите и правни основания, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е съответен на материалния закон и целта на закона. Приел е, че от доказателствата по делото, включително и от заключението на СИЕ, безспорно се установява, че задълженията за ТБО са изчислени на база посочената от самия жалбоподател отчетна стойност на имота съгласно декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. Съдът е приел за недоказан доводът на жалбоподателя, че за процесния период 1.01.2006 - 31.12.2006 г. общината не е предоставяла услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", тъй като Министерство на отбраната не е представило доказателства, че сам и за своя сметка е извършило цитираната услуга, следователно същата е била предоставяна от Община Ловеч, за което се дължи съответния размер такса. Изтъкнал е също така съображения, че от ответника по касационната жалба са ангажирани достатъчно и безспорни гласни и писмени доказателства, които установяват извършването и на трите услуги по чл. 66 от ЗМДТ за процесния период. По отношение на извършените услуги са представени протоколи за установяване извършването на натурални видове строителни работи; договор за предоставяне на концесия за дейност "Сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци" на територията на гр. Ловеч от 7.10.1999 г., приложенията към него и петте анекса; договорите, с които общината е възложила на "ЕКО" ЕАД да извършва поддържане на уличната мрежа и обществените площи в Община Ловеч, решения на РИОСВ - Плевен, с които се разрешава на "ЕКО" ЕАД да извършва дейности по обезвреждане на отпадъците, събиране и транспортирането им на същите до сметището на гр. Ловеч и др., като реалното предоставяне на услугата по "Сметосъбиране и сметоизвозване" се доказва и от показанията на разпитаните по делото трима свидетели (шофьори на камиони за смет). Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира така постановеното решение за правилно. По делото няма спор, че касационният жалбоподател - Министерство на отбраната, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Ловеч, бул. "България" № 53, за който е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № М 8000193 от 2009 г. По делото няма спор относно декларираната отчетна стойност на имота. Безспорно е също така, че имотът се намира в регулационните граници на града, в първи район, както се установява от заповед № 1682 от 31.10.2005 г. на кмета на Община Ловеч, в който район се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Основните оплаквания в касационната жалба се свеждат до това, че при издаването на АУЗТБО е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и че Община Ловеч не е ангажирала достатъчно доказателства за реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като поделението било режимно и служителите на почистващата фирма не са имали достъп до територията му, следователно услугата не била предоставяна. Настоящата инстанция намира изтъкнатите възражения за защитна теза на касационния жалбоподател, като същите са неоснователни по следните съображения: На първо място следва да се отбележи, че оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неизпращането на уведомление до дружеството за размера на дължимата ТБО съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК е несъстоятелно. За възникването на задължението за такса битови отпадъци не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт от орган на администрацията. В разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ е предвидено, че общината уведомява лицата по чл. 64 (задължените лица за заплащане на такса битови отпадъци) за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. Това съобщение обаче не представлява индивидуален административен акт, а самото съобщаване на размера на таксата на задълженото лице не е предпоставка за възникване на задължението, нито за издаване на индивидуален административен акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Съобщението по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, респективно по чл. 107, ал. 3, изр. 1 от ДОПК има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно при събирането на публичното задължение. В този смисъл, противно на изтъкнатото в касационната жалба, не е допуснато нарушение, обуславящо незаконосъобразност на оспорения административен акт. На следващо място, обосновано решаващият състав е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е била реално извършвана и определената за нея такса е дължима. В чл. 71, т. 1 от ЗМДТ е предвидено, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя реално от общината. Както се посочи, територията на която се намира имотът на касатора е включена в район, в който според заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Реалното осъществяване на дейностите по изпълнение на тази услуга също е доказано по делото, както правилно е приел първоинстанционният съд. По делото са представени протоколи за установяване извършването и за заплащане на натурални видове строителни работи и услуги, подписани между община Ловеч като възложител и "ЕКО" ЕООД, гр. Ловеч като изпълнител. Тези протоколи са издадени на посочените в тях дати през цялата 2006 г. и удостоверяват извършването на описаните в тях дейности, сред които и дейността натоварване на отпадъци и извозване по маршрут, включващ бул. "България", на който се намира имота на касатора. От показанията на разпитаните по делото свидетели Велизар Ангелов, Здравко Славчев и Серафим Каменов, всички служители на дружеството - концесионер, което по договор с общината е осъществявало сметопочистване през 2006 г., се установява, че специализиран автомобил за смет е влизал в поделението, откъдето са прибирани битовите отпадъци, събирани в контейнерите, които са се намирали в двора на поделението и са били предоставени от концесионера. Като се има предвид изложеното, настоящият състав намира за неоснователен довода на касатора, че лицата, извършващи услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се имали достъп до имота, поради това че поделението е било режимно, с ограничен достъп. От друга страна, не е доказано твърдението на касатора, че битовите отпадъци са извозвани и депонирани за негова сметка, като в тази връзка не са представени доказателства за получено разрешение за осъществяване на такава дейност, за действително транспортиране на отпадъци и разтоварването им в депо за битови отпадъци. От горното се налага изводът, че в случая не е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, при която таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против акта, като е приел, че услугата е реално предоставена и размерът на таксата е определен в съответствие с декларираната отчетна стойност на имота и размера на таксата, определен с решение на общинския съвет за процесната година. Правилно съдът е приел, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения, също се дължи. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се налага извода, че на територията на община Ловеч съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо и битовите отпадъци, включително от района, в който се намира имотът на касатора, са извозвани и разтоварвани в това депо. Касаторът не е изложил никакви конкретни доводи по тази част от правния спор и по същество не оспорва задължението за тази услуга. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. В случая първоинстанционният съд обосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна. Касаторът не е изложил доводи и по тази част от правния спор. Като се имат предвид горните съображения, първоинстанционният съд правилно е приел, че касационният жалбоподател дължи такса за всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ, в размера в който са определени в АУЗТБО, с оглед на което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,