Решение № 141 от 19.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 361/2018 г.

Решение № 141 от 19.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 361/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 250 ГПК. С решение № 143/2018 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 361/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., е отменено въззивно решение № 140 от 20.10.2017 г. по в. гр. д. № 338/2017 г. на Варненския апелативен съд, вместо което е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от "Девня- инвест" АД – гр. Варна против "Солвей соди" АД – гр. Девня иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че на основание чл. 17 а ЗППДОбП (отм.); ищецът е собственик на реална част с площ 1 357 512 кв. м от ПИ с идентификатор № 20482.505.155 по КККР на гр. Девня, Промишлена зона- юг, целият с площ от 1 587 312 кв. м, която реална част е повдигната в лилав цвят на скицата на л. 906 от делото, и за осъждане на ответника да му предаде владението върху нея. С молба от 22.04.2019 г. ищецът по делото "Девня инвест" АД е направил искане за допълване на постановеното от касационната инстанция решение с произнасяне по предявения като евентуален иск за собственост на този имот на основание придобивна давност чрез владение, упражнявано в периода от 1991 г. до предявяване на иска на 24.11.2014 г., с присъединяване на владението на ДФ "Полихим" за периода 1989 г. - 1991 г. Ищецът поддържа, че процесният недвижим имот, представляващ депо 4 а, е бил предоставен за стопанисване и управление на СХК "Девня", последователно преобразуван в СО "Девня" и ДФ "Полихим". След прекратяване на ДФ "Полихим" през 1991 г. дъщерната фирма е реорганизирана като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно имущество, което поема активите, пасивите и други права и задължения на ДФ "Полихим". На основание разделителен протокол от 24.06.1991 г., с който имуществото по баланса на централното управление е разпределено между поделенията, депата за утайки с тръбопроводи за отпадни води са били включени в баланса на ДИФ "Девня инвест". От този момент дружеството упражнява непрекъснато фактическа власт върху имота, която се изразява в извършване на необходимите действия за поддържане на дигата и почистване на депото, които се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа също, че през този период не са били налице пречки по чл. 86 ЗС и § 1 от ЗР на ЗС за придобиване на имота по давност, тъй като дори да се приеме, че същият не е бил предоставен за стопанисване и управление на СХК" Девня", то той е бил предоставен на СО "Воден транспорт" и при преобразуването на включените в състава му държавни предприятия в търговски дружества с държавно имущество по реда на ЗППДОбП (отм.); правото на собственост на държавата е било прекратено. Ответникът " Солвей соди" АД оспорва предявения иск. Твърди, че до 2008 г. имотът е бил държавна собственост, поради което не би могъл да бъде обект на придобивна давност с оглед разпоредбата на чл. 86 ЗС, а след 23.05.2008 г. владението на ищеца не е било необезпокоявано и не е продължило в рамките на предвидения 10-годишен давностен срок, поради ищецът не го е придобил по давност. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл. 250 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът "Девня инвест" АД е обосновал претендираното право на собственост върху спорната част от ПИ с идентификатор № 20482.505.155 по КККР на гр. Девня, Промишлена зона-юг, с твърдение за придобиването му по реда на чл. 17а ЗППДОбП (отм.); - правоприемство чрез преобразуване на държавна фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество. При условията на евентуалност се е позовал и на придобивна давност чрез владение, упражнявано от дружеството след 1991 г. и присъединяване на владението на преобразуваната държавна фирма "Полихим". Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота на основание чл. 17 а ЗППДОбП (отм.); , поради което не са произнасяли по въведеното като евентуално придобивно основание - придобивна давност. С постановеното по настоящото дело решение № 143/2018 от 18.03.2019 г. е направен извод, че ищецът не се легитимира като собственик на имота на основание чл. 17 а ЗППДОбП (отм.); , като е прието, че от събраните по делото доказателства не се установява един от елементите на фактическия състав на този придобивен способ - предоставяне на спорния имот за стопанисване и управление на държавните предприятия СХК "Девня", респ. СО "Девня" и ДФ "Полихим", от която черпи права като правоприемник ищецът. Въззивното решение е отменено и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният като главен от "Девня- инвест" АД – гр. Варна против "Солвей соди" АД – гр. Девня иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че на основание чл. 17 а ЗППДОбП (отм.); ищецът е собственик на процесния имот и за осъждане на ответното дружество да му предаде владението върху него. С отмяната на въззивното решение и постановяването от ВКС на ново решение по съществото на главния иск в обратен смисъл, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на съединения с него евентуален иск, по който въззивният съд не се е произнесъл с оглед на чл. 271, ал. 2 ГПК. Възстановена е висящността на спора по евентуално съединения иск и делото следва да се изпрати на въззивния съд, който да се произнесе в друг състав по този иск, както и по исканията за разноски за всички инстанции. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. и т. 15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и трайно установената практика на ВКС / решение № 56 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5143/2014 г. на І г. о.; решение № 91 от 09.05.2012 г. по гр. д. № 613/2011 г. на ІІ г. о., решение № 51 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 2232/2015 г. на ІV г. о., решение № 103 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 2700/2018 г. на ІІІ г. о. и др. /. Касационната инстанция не може да разгледа за първи път искове, по които въззивната инстанция не е постановила решение по материалноправния спор. С оглед на изложеното, постановеното по делото решение на касационната инстанция следва да се допълни, като се постанови връщане на делото на Варненския апелативен съд за разглеждане от друг състав на предявения като евентуален иск за признаване правото на собственост на "Девня- инвест" АД въз основа на придобивна давност и осъждане на ответника да му предаде владението върху спорния имот. Водим от гореизложеното съдът