Решение № 9147 от 2.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Мездра, подадена чрез процесуалния представител юрк. Петкова, и по касационна жалба на Копривлен Мрамор ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Данкова, срещу Решение 111 от 19.04.2023 г., постановено по адм. дело 526/2022 г. по описа на Административен съд Враца. В касационната жалба на кмета на Община Мездра се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил значението и приложимостта на влезлия в сила подробен устройствен план /ПУП/ - парцеларен план /ПП/, а само е констатирал наличието му. Според касатора несъобразени с чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 64, ал. 4 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ са доводите на съда за липсата на събрани доказателства за друго техническо решение, обосноваващи извода за несъответствие с нормата на чл. 193, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ при положение, че проектирането и изграждането на електропровода следва задължително да е в съответствие с предвижданията на действащия ПУП ПП и по отношение трасето на същия административният орган няма право на преценка на целесъобразността. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се остави в сила оспорената заповед, както и да се присъдят съдебни разноски. В касационната жалба на Копривлен Мрамор ЕООД се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че преценката за наличие на друга явно икономически целесъобразно решение е приложима в случая, доколкото с влизането в сила на ПУП ПП за трасето на електропровода и внасянето на обезщетението на разположение на заинтересованите лица, сервитутът право на прокарване е възникнал и то в местоположение и размери, определени в парцеларния план, т. е. сервитута е възникнал по силата на чл. 64 от ЗЕ. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се остави в сила оспорената заповед, както и да се присъдят съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, редовно призован,в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Маринова, изразява становище за основателност на касационната жалба на кмета на Община Мездра. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът Н. Младенова, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Петков, изразява становище за неоснователност на касационните жалби по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователностна касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Производството пред Административен съд Враца е образувано по жалба на Н. Младенова срещу заповед 449/01.07.2022 г. на кмета на Община Мездра, с която е учредено в полза на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, в качеството му на възложител за участъка от трасето на Изместване на част от ВЕ Ушите, минаваща през имоти 16256.35.608 и 16256.35.625, м. Плочата, част от кабелно трасе обслужващо находище на подземни богатства Плочата в землището на [населено място], преминаващо над имоти частна собственост, възмездно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за присъединяване на описания обект, в частта, преминаваща през поземлен имот 16256.35.608, собственост на Н. Младенова. В заповедта е посочено още, че съгласно изготвена и приета оценка от комисия по чл. 210 от ЗУТ, сервитутното право за обслужване на ел. трасето пред имот с идентификатор 16256.35.608, собственост на Н. Младенова, е в размер на 4 240 лева. За да отмени заповед в оспорената й част първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от материално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила, при издаването й неправилно е приложен материалния закон. Прието е от съда, че в случая от административния орган не са събрани доказателства за това, че не е било постигнато съгласие по смисъла на чл. 193, ал. 3 от ЗУТ между двете страни, който преди да издаде заповедта следва да се убеди, че договореност не е постигната. Според административния съд фактът на обжалване е признак на изразено несъгласие за договаряне, както и водените преговори по време на съдебното следствие за споразумение, но тези обстоятелства не санират порока, тъй като следва да предхождат заповедта. Съдът е приел за основателно и възражението на жалбоподателя, че в административното производство няма събрани доказателства да е налице и второто задължително изискване по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, а именно няма каквито и да е доказателства доказващи, че и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, като нито в експертната оценка за стойността на сервитутното право не е поставяна задача и изследван този въпрос, нито в Обяснителната записка към ПУП - ПП е изследвано това обстоятелство. С оглед на това съдът е обосновал извод, че като е учредил правото на прокарване, без да е изследвано наличието на условията по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, административният орган е постановил незаконосъобразна заповед, която следва да се отмени в оспорената й част. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, довело и до липса на мотиви по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като от страна на административния орган не са събрани доказателства за това, че не е постигнато съгласие между собствениците на поземлени имоти, както и не е спазено и другото изискване на чл. 193, ал. 3 от ЗУТ да се изследва дали друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Това е така, доколкото от приетите по делото писмени доказателства и от посочените в оспорената заповед фактически основания, безспорно се установява, че в конкретния случай предмет на съдебен контрол е възникването на предвиден в специалния закон сервитут чл. 64 от ЗЕ /също посочен като правно основание/, а не този учреден по реда на чл. 193 от ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути, като по смисъла на ал. 2, т. 2 от същата разпоредба правото на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1 е сервитут. В тези случаи, в съответствие с чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, сервитут възниква когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, като според ал. 6 определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Този сервитут възниква по силата на закона чл. 64, ал. 1 от ЗЕ, и е в полза на лицето, което ще изгражда и експлоатира енергийния обект процесния електропровод, докато в първия случай /чл. 193 от ЗУТ/, разгледан от съда, е регламентиран сервитутът като такъв, който възниква между собственици на поземлени имоти за обслужване на единия имот. В този смисъл е и Тълкувателно решение 7/25.04.2013 г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк. дело 7/2012 г. Ето защо в конкретния случай са приложими разпоредбите на специалния закон Закона за енергетиката, като сервитутът по силата на чл. 64, ал. 4 от ЗЕ възниква, когато е налице одобрен ПУП, с който се определя местоположението на електропровода и когато титулярът на сервитута заплати еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот, върху който той възниква. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото се установява, че с влязло в сила Решение 373 по Протокол 25/30.09.2021 г. на Общински съвет Мездра е одобрен ПУП ПП и ел. схеми към него за Изместване на част от ВЕ Ушите, минаваща през имоти в м. Плочата, част от кабелно трасе, обслужващо находище на подземни богатства Плочата в землището на [населено място] и [населено място], Община Мездра. Именно и с този парцеларен план е определен и сервитута на електропровода, поради и което с влизането му в сила е преклудиран въпроса за това правилно и целесъобразно ли е определен този сервитут. Предвид гореизложеното се налага извод за липсата на допуснато нарушение на материалния закон чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, и несъответствие с целта на закона по отношение на оспорената заповед, поради което обратните изводи на съда противоречат на закона. В тази връзка следва да се има предвид, че точното правно основание за издаване на акта се извежда от фактическите основания за издаването му, а не буквално на посоченото в него правно основание, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Последният именно е следвало да изведе точното правно основание, а това е чл. 64 от ЗЕ, а не посочения в заповедта чл. 193 от ЗУТ. Като е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 193 от ЗУТ съдът е постановил решението си при необоснованост и нарушения на материалния закон. Тъй като съдът не е изложил мотиви относно приложимото основание по чл. 64 от ЗЕ, което е и посочено в заповедта наред с това по чл. 193 от ЗУТ, настоящата инстанция не би могла да се произнесе по основателността на жалбата, а с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първостепенният съд е длъжен да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Това налага връщане на делото за ново разглеждане, при което новият съдебен състав следва да се съобрази с изложеното по-горе. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,