Решение № 6551 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 138/2010 г.

Решение № 6551 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 138/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "МАГ" ЕООД, гр. Бобов дол, чрез управителя на дружеството Илин Карипов срещу решение № 365 от 23.11.2009 г. по адм. дело № 203/2009 г. на Административен съд Кюстендил, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Началника на РДНСК Кюстендил изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Емил Иванов Бачев не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на Кюстендилския административен съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на "МАГ" ЕООД, гр. Бобов дол, представлявано от управителя на дружеството Илин Карипов срещу заповед № ДК-02-КН-05 от 14.02.2009 г. на началника на РДНСК Кюстендил, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Реконструкция на фасадна стена и изграждане на две стълбищни рамена на съществуваща масивна сграда-бивш битов комбинат", находящ се в УПИ VI, кв. 48 по плана на гр. Бобов дол. Заповедта се предхожда от съставен констативен акт № 1 от 13.08.2008 г., с който е установено извършването на незаконното строителство и който е неразделна част от заповедта. Установява се, че се касае за извършени строително-монтажни работи, с изграждането на процесните две стълбищни рамена и свързваща ги междуетажна площадка, както и частично разбиване на плочата над трети етаж с цел закрепването им към сградата. Вещото лице в представеното от него заключение е заявило, че споделя изводите, съдържащи се в конструктивното становище - стр. 11 до стр. 26 по делото. Като се има предвид, че конструктивното становище от 12.08.2008 г. е за обект: преустройство на три етажна сграда-продължаване на стълбище и изпълнение на зидария по фасадата на стълбищната клетка, като в него е отчетено, че масата, с която ще се увеличи съществуващата такава на ниво плоча над втория етаж е 2,8 тона от стълбището и 4,8 тона от зидарията, при маса на цялото ниво от порядъка на 290 тона, което представлява 2,6% увеличение на масата на това ниво, като е отчетена намеса в конструкцията на сградата, определена като "минимална" /стр. 15/, то вещото лице споделяйки изцяло това становище и изводите, фактически приема и извода, че се засяга конструкцията на сградата. Заключението на вещото лице е в посока, че с извършеното СМР не се променя предназначението на сградата и натоварването на помещенията, което е противоречие с изложеното от вещото лице в констативната му част, поради което със заключението не се опровергава установеното с констативния акт, предхождащ заповедта извършено незаконно строителство. Анализирани са относимите обстоятелства и правни норми от съда и се установява по безспорен начин, че извършеното строителство попада в приложното поле на законовата характеристика "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, без в случая да са спазени изискванията на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и липсва издадено разрешение за строеж. Установено е, че в случая се касае за извършена реконструкция на сградата, а не за извършен текущ ремонт, каквато е тезата на жалбоподателя, тъй като не са налице изчерпателно изброените критерии, съгласно уредбата на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, което е обсъдено от съда е са изложени обосновани мотиви. Засегната е конструкцията на сградата, като съдът е изложил обосновани мотиви в тази посока, които не се опровергават от касатора. От доказателствата по делото се установява, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, тъй като за констативния акт жалбоподателят е уведомен, изразил е становище, още повече че същият е упражнил и субективното си право на оспорването на административния акт пред съда и е осъществен контрол за законосъобразността му. Съдът правилно е приложил материалния закон. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което