Решение № 6878 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 305/2010 г.

Решение № 6878 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 305/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Мездра, срещу решение № 21/10.11.2009 г. по адм. дело № 294/2009 г. на Административен съд - гр. Враца, с което е отменен Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 22/22.05.2009 г. на кмета на община Мездра. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "АСК - БУЛ" ООД, гр. Враца не се представлява. В подадено писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е основателна: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил, че с процесния Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци, за жалбоподателя са установени задължения за услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От заключението по съдебно - икономическата експертиза е установено, че имотът на жалбоподателя се намира в район на организирано обслужване на битови отпадъци от общината, също и че за процесния период са налице пътни листове, от които е видно, че услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа е извършвана един път месечно. По отношение на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, от доказателствата по делото (писмени и гласни) съдът е приел за установено, че е извършвана единствено услугата "снегопочистване", но не и миене, озеленяване и др. От правна страна, съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като изобщо не е мотивиран и не е ясно как е формирана волята на издателя му за дължимостта на съответните такси. Съдът е приел още, че след като административният орган е приел, че жалбоподателят не дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване, същият е следвало да докаже, че жалбоподателят по някакъв начин е транспортирал битовите си отпадъци до депото, където те са били обезвреждани. Относно услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е приел, че тя е извършвана в ограничен обем - само за снегопочистване, поради което неправилно е определен размер за заплащане като за предоставяне в пълен обем на услугата. При тези данни съдът е приел, че по делото не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е получавал съответните услуги, поради което е отменил изцяло оспорения Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци. Решението е неправилно. С Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 22/22.05.2009 г. на кмета на община Мездра за процесния имот са начислени такси за услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е отменил цитирания административен акт, приемайки, че по делото не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е получавал съответните услуги. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ, съгласно която не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. По делото безспорно е доказано наличието на депо в град Мездра, поради което щом като общината поддържа работещо сметище, следва да се приеме, че собственикът на имота се ползва от него и дължи съответната такса. По отношение на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, административният съд неправилно е приел, че тази услуга не е извършвана, тъй като по отношение имота на жалбоподателя е осъществявано единствено "снегопочистване", но не и останалите елементи включени в състава на понятието чистота на териториите за обществено ползване (напр. миене на улиците, което от свидетелските показания по делото се установява, че не е извършвано). Съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи само когато услугата не се предоставя от общината, като липсва правна възможност за недължимост на таксата при частично или непълно изпълнение, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК