Решение № 4238 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15821/2014 г.

Решение № 4238 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15821/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Приморскотурс - БГ" ЕООД, подадена чрез адв. Евтимов, против решение № 1939/19.11.2014 г., постановено по адм. д. № 816/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 02-00-1101287/12.12.2011 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № 123/23.03.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" (с актуално наименование "Обжалване и данъчно - осигурителна практика") при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон и е необосновано- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в оспорената част, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Бургас е изменил РА № 02-00-1101287/12.12.2011 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № 123/23.03.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" (с актуално наименование "ОДОП" при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА относно определен ДДС, като за данъчен период м. 11.2007 г., вместо определения размер на данъка - 1 886,58 лева и 846,45 лева - лихва, като е определил данък в размер на 1687,21 лева и 843,09 лева - лихва; за м. 01.2008 г., вместо определения размер на данъка - 351,44 лева и 177,82 лева - лихва, е определил данък в размер на 204,87 лева и 94,75 лева - лихва; за м. 12.2008 г., вместо определения размер на данъка - 1 068,84 лева и 335 лева - лихва, е определил данък в размер на 1 061,42 лева и 340,87 лева - лихва; за м. 01.2009 г., вместо определения размер на данъка - 566,10 лева и 170,32 лева - лихва, е определил данък в размер на 566 лева и 170,30 лева - лихва; за м. 02.2009 г., вместо определения размер на данъка - 269,60 лева и 78,24 лева - лихва, е определил данък в размер на 269,59 лева и 78,24 лева - лихва; за м. 04.2009 г., вместо определения размер на данъка - 107,79 лева - гл. и 28,87 лева - лихва, е определил данък в размер на 107,76 лева и 28,85 лева - лихва; за м. 05.2009 г., вместо определения размер на данъка - 356,79 лева и 91,76 лева - лихва, е определил данък в размер на 356,78 лева и 91,76 лева - лихва; за м. 10.2009 г., вместо определения размер на данъка - 594,65 лева и 123,35 лева - лихва, е определил данък в размер на 307,81 лева и 66,26 лева - лихва; и за м. 07.2010 г., вместо определения размер на данъка - 6 863,81 лева - гл. и 888,79 лева - лихва, и е определил данък в размер на 5 512,03 лв. и 756,50 лева - лихва. Съдът е изменил РА и в частта относно установените задължения по ЗКПО, както следва: за 2007 г. вместо установения размер - 1 545,46 лева е определил данък в размер на 1 445,78 лева, съответно изменил дължимата лихва от 673,42 лева на 641,78 лева; за 2008 г. - вместо установения размер - 5 670,09 лева, е определил данък в размер на 5 593,08 лева; и за 2009 г., вместо установения размер - 10 474,29 лева е определил данък в размер на 10 330,87 лева. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Предмет на спора в настоящото касационно производство е решението само в отхвърлителната му част. Съдът е установил от фактическа страна, че "Приморскотурс - БГ" ЕООД е с основна дейност "ресторантьорство" и "хотелиерство". С протокол № 1104385/28.08.2011 г. към преписката са присъединени и доказателства, иззети с протокол серия АА № 0059667 с дата 24.08.2010 г., съставен при извършена проверка на обект механа "Кукери", стопанисван от РЛ. Присъединени са касови книги, фискални и нефискални (служебни) бонове от ЕКАФП, с който се е отчитал оборота на механа "Кукери" в град Приморско (лист 148 - 232 от делото). Съдът е приел за неоснователно възражението на РЛ, че протоколът от 24.08.2010 г. е негодно доказателствено средство, поради невъзможността да бъде разчетен. Според решаващия съд същият е съставен по реда на чл. 50 от ДОПК, съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК и е подписан в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ДОПК. При извършена съпоставка между данните, декларирани от дружеството пред НАП - за съответните данъчни периоди, от една страна и от друга - данните, съдържащи се в иззетите доказателства от механа "Кукери" - в нощта на 23/24.08.2010 г., е установена разлика в оборота за съответните месеци предмет на ревизията. Въз основа на тези разлики е установен допълнително ДДС, като размерът за съответните данъчни периоди е установен по правилото на чл. 66, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, определени и са допълнителни задължения по ЗКПО за 2007 г. - 2009 г. Дружеството е оспорило констатациите в РА, като твърди, че при извършването на ревизията не са взети предвид сумите, които са постъпвали по банковите сметки на дружеството, свързани с извършването на услугата "хранене", предоставяна на различни туристически оператори. Оспорило е приложените доказателства - дневни финансови отчети, касови книги, фискални и нефискални (служебни) бонове от ЕКАФП, като твърди, че те не са съставени в обекта на "Приморскотурс - БГ" ЕООД ("те са извадка от друг ЕКАФП, изработени са допълнително, след приключване на проверката"). В първото съдебно заседание процесуалният представител на РЛ е заявил, че е извършена манипулация на данните в паметта, както на компютърната конфигурация, ползвана в обекта, така и на устройството с фискална памет. Във връзка с възраженията на дружеството по делото са допуснати и назначени две технически и четири счетоводни експертизи. Съдът е кредитирал документите открити и иззети от органите на МВР и НАП при извършена проверка в механа "Кукери", стопанисвана от ревизираното лице, т. к. при откриването и непосредственото им приобщаване към преписката по ревизията не са допуснати процесуални нарушения. Данните по документите, открити в механа "Кукери", съответстват на цялостните изводи на вещото лице - счетоводител, назначено по делото. Твърденията на жалбоподателя, че паметта на фискалното устройство и компютърната конфигурация са манипулирани, след изземването им, а представените от администрацията счетоводни документи на "Приморскотурс - БГ" ЕООД не са изготвени от дружеството, съдът е приел за недоказани. В съответствие с изводите на ССЕ, съдът е обосновал извод, че са налице предпоставките за изменение на РА в частта по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2007 г., м. 01.2008 г., м. 12.2008 - м. 02.2009 г., м. 04 - 05.2009 г., м. 10.2009 г. и 07.2010 г., както и в частта по ЗКПО за 2007 - 2009 г. Решението в оспорената част е правилно. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението съдът не е допуснал твърдяните от касатора нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, заключенията на СТЕ и ССЕ. Правилно съдът е приел, че ревизията, предвид изричните волеизявления за спиране и възобновяване на ревизионното производство, е извършена в срока по чл. 114 ДОПК. Неоснователни са възраженията на касатора досежно сумата в размер на 79 262,26 лв., получена чрез банкови преводи по договори за предоставени туристически услуги /изхранване/ невключена в установения оборот. Същата правилно не е отчетена в общия оборот, тъй като фактурите за посочената сума са осчетоводени от дружеството през месец 08.2010 г. и участват в резултата по ЗДДС за този месец. Неоснователни и неподкрепени с доказателства са и твърденията на касатора за извършена манипулация на данните в паметта, както на компютърната конфигурация, ползвана в обекта, така и на устройството с фискална памет. По делото в тази връзка са приети основно и допълнително заключение на СТЕ, като вещото лице категорично е заявило, че не е установило следи от извършена манипулация на паметта на компютъра. Съобразно изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника също не се следват разноски, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,