Решение № 13002 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Уинър 91 ООД, [ЕИК], чрез процесуалния представител адв. Л. Казанлиев, против Решение 1933/24.03.2023 г., постановено по адм. дело 3394/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита правните изводи на съда за формирани в противоречие с фактите и представените доказателства. Твърди че неправилно съдът е потвърдил законосъобразността на оспорения ревизионен акт (РА) и становището на органите по приходите, с което не са признали отписването на стоките по повод бракуването им. Поддържа, че бракуването на стоки с изтекъл срок на годност се извършва в пълен размер и в тази насока е ирелевантно дали извършените продажби от търговското предприятие за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са в по-малък размер. На второ място в касационната жалба са изложени доводи за нищожност на РА поради нередовно подписване с квалифициран електронен подпис на органите по приходите. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да бъде отменено Решение 235/14.02.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София по жалба срещу РА. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и заплатени държавни такси за две инстанции. Ответната страна - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Венева, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представена молба-списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22221421002420-091-001/10.11.2021 г., издаден от издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с Решение 235/14.02.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, по отношение на установените задължения за ДДС на Уинър 91 ООД за данъчни периоди от м. 09 до м. 11.2020 г. в размер 20 332,61 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 2 213,08 лв. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е осъдил Уинър 91 ООД да заплати разноски по делото в полза на ответната страна. Фактическите установявания в решението проследяват извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите. Посочено е, че ревизионното производство е било образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221421002420-020-001/23.04.2021 г., издадена от П. Петрова началник сектор при ТД на НАП София на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, съгласно Заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София. ЗВР е изменена със Заповед Р-22221421002420-020-002/02.08.2021 г. по отношение на крайния срок на ревизията до 04.06.2021 г. Предложенията за установяване и изводите на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22221421002420-092-001/18.10.2021 г., който е бил връчен по електронен път на адресата на 22.10.2021 г. Дружеството е подало писмено възражение срещу РД по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК от 05.11.2021 г., което е обсъдено и отхвърлено като неоснователно при издаването на процесния РА. Според констатациите на ревизиращия екип, Уинър 91 ООД стопанисва търговски обект - магазин за авточасти, находящ се в гр. Велинград, ул. Александър Стамболийски 13. Освен исканията за представяне на документи от задълженото лице, извършените процесуални действия касаят справка в базата данни на НАП с цел установяване на основните му доставчици, приобщаване на доказателства от извършена проверка по Протокол П-22221420134887-073-001/17.03.2021 г. и обобщение на резултатите от инвентаризация на наличните стоки при оперативна проверка, при която същите са описани по вид, количество, единична доставна цена без ДДС и обща стойност 4 260 лв. От писмените обяснения на представителя М. Велчева става ясно, че в дружеството не са съставяни заповеди за провеждане на инвентаризации на материални запаси и не е извършвана преоценка на материалните запаси за периода 01.01.2018 г. 31.07.2020 г. Като доказателства за твърденията във връзка с бракуването на материални запаси са представени Протокол 1 от 03.09.2020 г., 4 бр. фактури за продажба на акумулатори с получател Трансметал ЕООД, договор от 04.09.2020 г. за продажба на стоки, приемо-предавателни протоколи, товарителници и идентификационни документи. Органите по приходите не са кредитирали тезата на ревизираното лице като са приели, че липсва икономическа логика закупените стоки от 2011 г., след това да се съхраняват в търговско помещение с площ от 15,00 кв. м. и да не бъдат предадени за оползотворяване до 2020 г., непосредствено преди извършената инвентаризация. Като правни основания за корекцията на ползвания данъчен кредит и начисляване на ДДС са посочени разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначено и прието като доказателство заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Констатациите на вещото лице и отговорите по поставените допълнителни въпроси в с.з. на 08.11.2022 г. са отбелязани подробно в мотивите по същество и са обсъдени при постановяване на решението. Освен в частта на липсващата първична документация (8 бр. фактури за периодите от 2011 г. до 2017 г.), съдът приема, че спорът по делото не се отнася до извършените счетоводни записвания при Уинър 91 ООД, а до това дали от представените доказателства може да бъде направен безспорен извод за действително бракуване на процесните стоки. След извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е потвърдил валидността на РА като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и при спазване на установената писмена форма. В хода на ревизионното производство не са констатирани съществени процесуални нарушения, даващи основание за отмяна на РА. При горната фактическа обстановка съдът е обосновал заключението, че констатациите на органите по приходите за начисляване на ДДС на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС в срока по чл. 79, ал. 4 ЗДДС са в съответствие с изискванията на материалния закон и не противоречат на събраните доказателства по делото. В случая жалбоподателят не е успял да докаже изключенията, предвидени в приложимата редакция на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС и по-конкретно, връзката между бракуваното количество и определената партида стоки, която е в резултат на изтичане на срока на годност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. Представеният протокол за бракуване на материални запаси не е съпроводен с други документи, удостоверяващи допустимите норми на брак за съответния вид дейност, в които е посочен срокът на годност и е определен обичайният за съответната дейност размер на брак за всяка партида или стоково-материален запас. В подкрепа на крайния извод са отнесени невъзможността за съпоставка с данните от счетоводните регистри на Уинър 91 ООД и фактът, че счетоводният разход за описаните като брак акумулатори поради изтекъл срок на годност не е обоснован, тъй като превишава стойността на отчетените продажби за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Обжалваното съдебно решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора към преценката на първоинстанционния съд за валидност на процесния административен акт, поради това, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА не са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на ЗЕДЕУУ (загл. изм. ДВ, бр. 85 от 2017 г.) и Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Между страните не е налице спор, че ревизионното производство е образувано със ЗВР от 23.04.2021 г. В този смисъл касаторът некоректно реферира към разпоредбите на ЗЕДЕП. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В изпълнение на посочените задължения с определение от 09.06.2022 г. съдът е конституирал страните по делото и е разпределил правилно доказателствената тежест между тях, вкл. е указал изрично на ответника да представи доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на длъжностните лица, подписали ЗВР, РД и РА. Изисканите документи са представени в заверен екземпляр към молба от 10.06.2019 г. на процесуалния представител на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП и не са оспорени от страна на жалбоподателя до приключване на съдебното дирене. Допълнително в с.з. на 17.01.2023 г. на оспорващия е била осигурена възможност да ангажира доказателствени искания във връзка с твърденията за нищожност, но такива не са постъпили от негова страна. С оглед на изложеното настоящият касационен състав приема, че решаващият съд е извършил надлежно преценката по чл. 160, ал. 2 ДОПК на установените факти и доказателствата по делото. Правилен е изводът на съда, че РА не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност. Освен посочените обстоятелства, от доказателствата по делото се установява и надлежното оправомощаване на органа по приходите, издал ЗВР и ЗИЗВР, със Заповед РД-01-128/18.02.2020г. на ТД на НАП София по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и определяне на ръководителя на ревизията със ЗВР. По определението на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г., квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. С § 15 от същата разпоредба квалифицираното удостоверение за електронен подпис е определено като удостоверение, издадено от доставчик (§ 20) на квалифицирани удостоверителни услуги, отговарящо на изискванията на Приложение I на Регламента. По чл. 25, ал.1 ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря, съгласно изискванията на чл. 24, § 1 от Регламента. Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ, доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. В същия смисъл и при събиране на идентични доказателства е актуалната практика на ВАС. По същество, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 80 ЗДДС предвижда ограничения за корекциите на данъчния кредит, съгласно чл. 79 ЗДДС. Съгласно приложимата по време норма на чл. 80, ал. 2 ЗДДС, корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на: т. 5 брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. Правилен и мотивиран от съвкупната преценка на доказателствата по делото е изводът на административния съд, че жалбоподателят е бил длъжен, но не е успял да установи наличието на предпоставките по чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС. Обективната невъзможност данните от представения Протокол 1 от 03.09.2020 г. за бракуване на материални запаси да бъдат обвързани по безспорен начин с документите по отношение на Трансметал ЕООД и счетоводната отчетност на Уинър 91 ООД потвърждава заключението, че органите по приходите в случая са установили достатъчно конкретни факти за приложението на чл. 79, ал. 1-4 ЗДДС. Преценката на съображенията в тази част на касационната жалба сочи, че липсват пропуски и/или несъответствия в РА, с който е начислен ДДС в размер на 20 332,61 лв. по реда на чл. 79, ал. 1 ЗДДС, равняващ се на приспаднатия данък при покупката на акумулаторите. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника е основателно. В полза на НАП следва да се присъди сумата от 2 429,11 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,