Решение № 14049 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5265/2014 г.

Решение № 14049 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5265/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Ангел Георгиев Миков от гр. Пловдив, против решение на министъра на здравеопазването относно определяне на лечебно или здравно заведение за работа на длъжност, съответстваща на придобитата специалност, обективирано в писмо с изх. № 94-667/18.03.2014 г. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Поддържа се и нарушение на материалния закон, тъй като административният акт е издаден преди изтичане на тримесечния срок, предвиден в чл. 11, ал. 6 от Наредба № 34/29.12.2006 г. на министъра на здравеопазването за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Според жалбоподателя решението е постановено и в нарушение на сключения на 1.10.2008 г. между него и Медицински университет - Пловдив и Център за спешна медицинска помощ - гр. Пловдив (ЦСМП - Пловдив) договор за обучение и придобиване на специалност, тъй като съгласно този договор жалбоподателят е работил в ЦСМП - Пловдив на основен трудов договор, а размерът на средствата за обучението, които подлежат на възстановяване при напускане, е различен от този предвиден в Наредба № 34/29.12.2006 г. По тези съображения жалбоподателят моли оспореното решение на бъде отменено.

Ответникът по жалбата - министърът на здравеопазването, чрез своя пълномощник юрисконсулт Светла Костенска, представя писмено становище, в което излага съображения, че оспореното решение е законосъобразен акт, тъй като е издадено от компетентен орган и е мотивирано, при издаването му са спазени предвидените процесуални правила, както и изискванията по Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1. На 5.10.2006 г. е сключено трудов договор № 57 на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда между ЦСМП - Пловдив и д-р Ангел Георгиев Миков. Лечебното заведение е възложило, а работникът е приел да изпълнява длъжността "лекар - ординатор", категория персонал - аналитичен специалист.

1. На 1.10.2008 г. е сключен договор за обучение за придобиване на специалност за клинична ординатура № 2289/2008, между Медицински университет - Пловдив, ЦСМП - Пловдив и д-р Ангел Георгиев Миков, притежаващ диплома № 00089/95 за висше образование по медицина, издадена от Медицински университет - Пловдив, спечелил конкурс за обучение за придобиване на специалност "спешна медицина", зачислена на място за клинична ординатура, финансирано от държавата - наричан "специализант", на основание чл. 24 и чл. 41, ал. 2 и 4 от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, със следния предмет: специализантът да се обучава за придобиване на специалност "спешна медицина" в ЦСМП - Пловдив за срок от 4 години.

1. В периода от 1.10.2008 г. до 1.10.2013 г. Ангел Георгиев Миков е работил в ЦСМП - Пловдив, където продължава да работи и към настоящия момент.

1. От писмо изх. № Р-1533/12.03.2014 г. на Медицински университет - Пловдив, че Ангел Георгиев Миков е завършил успешно обучението, като е придобил специалност "спешна медицина" през декемврийската сесия на 2013 г.

1. В анкетната карта, попълнена от Ангел Георгиев Миков на 10.03.2014 г. относно населените места, в които желае да работи по специалността за срока, равен на срока на обучението му, финансирано от държавата, същият е посочил гр. Пловдив.

С писмо изх. № 94-667/18.03.2014 г., изпратено от министъра на здравеопазването до Ангел Георгиев Миков, последният е уведомен, че съгласно чл. 11а от Наредба № 34/29.12.2006 г. и придобитата от него специалност "спешна медицина", след приключване на обучение за придобиване на специалност на място, финансирано от държавата, е взето решение за определяне на лечебно или здравно заведение, в което да работи на длъжност, съответстваща на придобитата специалност, в следния смисъл: съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 34 министърът определя Ангел Георгиев Миков да постъпи на работа като лекар - специалист по "Спешна медицина" в ЦСМП - Пловдив за срок, равен на продължителността на обучението му на място, финансирано от държавата, т.е. 5 (пет) години. В писмото са изложени следните мотиви: решението е взето на основание представен в Министерството на здравеопазването Трудов договор № 57/5.10.2006 г. между ЦСМП - Пловдив и Ангел Георгиев Миков, Удостоверение № 547/1.03.2014 г., издадено от ЦСМП - Пловдив, в което е посочено, че жалбоподателят продължава да работи в лечебното заведение към настоящия момент и изрично посочения от Ангел Георгиев Миков град (Пловдив), в който желае да работи.

Писмото е връчено на Ангел Георгиев Миков на 24.03.2014 г.

На 9.04.2014 г. в Министерство на здравеопазването е входирана (№ 94-667/9.04.14 г.) жалба от Ангел Георгиев Миков срещу писмо изх. № 94-667/18.03.2014 г. Жалбата е изпратена по пощата, като видно от пощенското клеймо същата е подадена на 7.04.2014 г.

Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните, намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата. Жалбата е отговаря на изискванията по чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена е от засегнато лице, при наличие на правен интерес от оспорването и в предвидения, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен преклузивен срок за обжалване, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Правната регулация на отношенията, свързани с условията за финансиране на обучението за следдипломна специализация и насрещните към държавата задължения на бенефициентите, получили или ползвали се от държавното субсидиране, са уредени в Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето. Съгласно чл. 11а, ал. 1 от Наредбата, лице, прието на място, финансирано от държавата, се задължава след придобиването на специалност да постъпи на работа в лечебно или здравно заведение, определено от министъра на здравеопазването, за срок, равен на продължителността на обучението му. Министерството на здравеопазването, по силата на ал. 2 от същата разпоредба, се задължава да предложи на лицето по ал. 1 лечебно или здравно заведение на територията на страната, където може да започне работа на длъжност, съответстваща на придобитата от него специалност. Алинея 3 урежда, че в случаите, когато лицето по ал. 1 е сключило и представи в Министерството на здравеопазването договор с лечебно или здравно заведение, в който е уговорено задължение за специализанта да работи в него след завършването на обучението за придобиване на специалност за срок, не по-малък от продължителността му, Министерството на здравеопазването определя на лицето същото лечебно или здравно заведение за постъпване на работа. Най-сетне, алинея 4 - 10, уреждат хипотезите при виновно неизпълнение на задълженията на специализанта, възможностите за освобождаване от задължението и изменение на задължението.

С оглед установените по делото правнорелевантни факти настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на министъра на здравеопазването е законосъобразно.

Оспореният акт е оформен като писмо, но по своето правно естество представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, доколкото обективира властническо волеизявление на административен орган. С този акт се засягат законни интереси и се създават задължения за жалбоподателя Ангел Георгиев Миков, в качеството му на адресат на акта. Безспорно е, че не е налице друг, отделен акт, който да обективира решението на министъра, а от съдържанието на самото писмо се налага изводът, че именно това писмо обективира волеизявлението на органа.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - министъра на здравеопазването, съгласно чл. 11а, ал. 1 и 2 от Наредба № 34/29.12.2006 г., в писмена форма и има съдържанието, предписано в чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на акта са спазени общите административнопроцесуални правила, а с оглед спецификата на конкретния въпрос, поставен за решаване от административния орган, е спазено изискването по чл. 34, ал. 3 и чл. 35 АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, като по-конкретно е изяснено какви са предпочитанията на специализанта за назначаване след придобиване на специалност, както и какви са възможностите за заемане на място за срок, равен на продължителността на обучението на територията на града, в който специализанта е изразил желание да работи по специалността. Спазен е срокът на разпоредбата на чл. 11а, ал. 6 от Наредба № 34/29.12.2006 г., която дерогира разпоредбите по ал. 1, 4 и 5 в случаите, когато Министерството на здравеопазването не предложи на лицето лечебно или здравно заведение, в което то да постъпи на работа, в 3-месечен срок от датата на придобиване на специалност. Това е така, тъй като съгласно чл. 36, ал. 1 от Наредбата правата, произтичащи от призната специалност, се признават от 1 юни за лицата, които успешно са положили държавния изпит през изпитната сесия през май, и от 1 януари - за успешно положилите държавния изпит през изпитната сесия през декември. Доколкото жалбоподателят Ангел Георгиев Миков е придобил специалност "спешна медицина" през декемврийската сесия на 2013 г., изготвянето на процесното решение на 18.03.2014 г. не е извън тримесечния срок по чл. 11а, ал. 6 от Наредба № 34/29.12.2006 г. В този смисъл доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила са неоснователни.

Решението на министъра на здравеопазването е издадено при спазване на материалноправните изисквания. Жалбоподателят Ангел Георгиев Миков е лице, прието на място, финансирано от държавата, което е придобило специалност "спешна медицина" и което е сключило и представило в Министерството на здравеопазването договор с лечебно или здравно заведение, в който е уговорено задължение за специализанта да работи в него след завършването на обучението за придобиване на специалност за срок не по-малък от продължителността му. В приложимите нормативни разпоредби, цитирани по-горе, не са предвидени други изисквания за издаването на акта на министъра на здравеопазването, с който същият определя здравно или лечебно заведение, в което лицето, прието на място, финансирано от държавата, да започне работа.

В разпоредбата на чл. 11а от Наредба № 34/29.12.2006 г. е описана процедурата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването за постъпване на работа, съответстваща на придобитата специалност. Посочването на градове или области, в които лицето би желало да работи, не е предвидено като част от процедурата. То е предвидено в Анкетната карта с цел на лицето да се даде възможност да заяви къде за него е удобно да работи с оглед неговото местоживеене, семейство и други социални фактори. Неговият избор за град, респ. област, в Анкетната карта следва да се вземе в предвид, стига да съществува потребност от такъв специалист в посоченото място. В случая министърът на здравеопазването е определил лечебно заведение, в което Ангел Георгиев Миков да работи на длъжност, съответстваща на специалността му, като е взел предвид и волеизявлението му, посочено в попълнената от него Анкетна карта.

В административния акт е посочен размера на обезщетението, което жалбоподателят би дължал, ако напусне работа преди изтичане на посочения срок от пет години. Посоченият размер на обезщетението съответства на нормативнопредвидения размер в редакцията на Наредба № 34/29.12.2006 г.

Оспореното пред съда решение е издадено в съответствие с целта на закона. Административният орган е изпълнил задълженията си към Ангел Георгиев Миков относно предоставянето му на възможност да работи на длъжност, съответстваща на специалността му. Последващото задължение на Ангел Георгиев Миков и ангажирането му с конкретното лечебно заведение е свързано с разходването на обществени средства, тъй като жалбоподателят е придобил специалност, на място, финансирано от държавата.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че решението е постановено и в нарушение на сключения на 1.10.2008 г. между Ангел Георгиев Миков и Медицински университет - Пловдив и Център за спешна медицинска помощ - гр. Пловдив (ЦСМП - Пловдив) договор за обучение и придобиване на специалност, тъй като съгласно този договор жалбоподателят е работил в ЦСМП - Пловдив на основен трудов договор, а размерът на средствата за обучението, които подлежат на възстановяване при напускане, е различен от този предвиден в Наредба № 34/29.12.2006 г. Посочените твърдения са ирелевантни за правния спор. Министерството на здравеопазването не е страна по договора за обучение, нито одобрява индивидуално сключените договори за обучение. Съгласно чл. 11а, ал. 1 от Наредба № 34/29.12.2006 г. лице, прието на място, финансирано от държавата, се задължава след придобиването на специалност да постъпи на работа в лечебно или здравно заведение, определено от министъра на здравеопазването, за срок, равен на продължителността на обучението му. Нормативната уредба не предвижда възможност в договора за обучение да се договаря отпадане на това задължение. Последното не може да бъде отменено с договора за обучение.

За пълното на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че не са изпълнени предпоставките на чл. 11б, ал. 1 от Наредба № 34/29.12.2006 г., съгласно която разпоредбата на чл. 11а не се прилага за лекарите, които работят в центровете за спешна медицинска помощ, приети са и са провели обучението си по реда на чл. 20а на места, финансирани от държавата, тъй като Ангел Георгиев Миков не попада в посочената хипотеза.

По изложените по-горе съображения, не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на оспореното решение, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на общото събрание на Върховния административен съд съдът следва да осъди Ангел Георгиев Миков да заплати на Министерство на здравеопазването направените по делото разноски представляващи възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. Размерът на същото съдът определя на 300 лв. на основание чл. 8, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение