Решение № 129 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2008 г.

Решение № 129 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Варна, подадена от пълномощникът мл. юрк. Бакалов срещу решение № 361 от 26.05. 2008 г., постановено по адм. д. № 249/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, окръжният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 3053/9.12.2002 г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 и чл. 191 ЗУТ е прокаран временен път през имоти пл. №№ 1633 и 1634 за осигуряване достъп до поземлени имоти пл. №№ 1629, 2606 и 1631 по плана на м. "Св. Никола" до влизане в сила на регулационния план. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че не са спазени изискванията па ал. 1 - 5 на чл. 190 ЗУТ за издаване на процесната заповед, тъй като от констатациите на приетата по делото без оспорване от страните и кредитирана от съда съдебно-техническа експертиза, се установява, че предвидения със заповедта вариант за временния път не е оптималния такъв и същият не е съобразен с местоположението на предвидения по проекта плана на ж. к. "Бриз" път, означен с червен цвят на скицата към заключението. Решение е правилно, обосновано и постановено при липса на касационно основание по по чл. 209, т. 3 от АПК. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ЗУТ предвижда, че когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до тези имоти. Алинея 3 на цитирания текст доразвива условията, при които временните пътища могат да бъдат прокарани, като въвежда изискване по възможност тези пътища да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания с императивното изискване временният път да бъде прокаран така, че да не засяга заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Безспорно е установено в производството пред окръжния съд, че тези законови изисквания не са спазени и временния път е прокаран не по оптималния вариант за достъп до имоти пл. №№ 1629, 2606 и 1631, до които по проекта плана има предвидена улица, преминаваща не по същото трасе, по което е разрешен временния път. Освен това, както установява експертизата, неоспорена от страните, е налице по оптимален вариант за временен път - по трасето на сега ползваната пешеходна зона за достъп до имотите. Освен изложеното, следва да се визира и обстоятелството, че при издаване на заповедта не са спазени задължителните указания на съда по съдебно решение на ВОС по адм. д. № 576/2000г, независимо, че същото е вписано изрично в мотивната част на адм. акт, което съставлява достатъчно основание за незаконосъобразност на заповедта, тъй като указанията на съда по приложение на материалния закон на чл. 190, ал. 3 ЗУТ е било задължително за административния орган, чиято предходна заповед е отменена с решението. Предвид изложеното, изводът на окръжния съд, че процесната заповед е издадена в съответствие с изискванията на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ се явява обоснован и законосъобразен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,