Решение № 12312 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1224/2018 г.

Решение № 12312 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1224/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Г. Христов е подал касационна жалба срещу решение № 7219/30.11.2017 г. по адм. дело № 4247/2017 г. по описа на Административния съд – София-град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание № Л-206 от 27.02.2017 г на началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - София при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която му е наложено дисциплинарно наказание "лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца". В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Началникът на Областната служба "Изпълнение на наказанията" - София е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - София-град е образувано по жалба на Г. Христов срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание № Л-206 от 27.02.2017 г., потвърдена със заповед № 1-1283/2 от 24.03.2017 г. на ВПД главен директор в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Административният съд установил, че на 12.02.2017 г. е изготвена докладна записка от командир на отделение в Ареста-София, находящ се на улица "Майор Векилски" № 2, в която е посочено, че задържаното лице Г. Христов се е държало арогантно и е отправяло заплахи към младши инспектор Д. Мандралиев. На 16.02.2017 г. Г. Христов е представил писмени обяснения, от които се установява, че на въпросната дата е имал пререкания със служителя на Областната служба "Изпълнение на наказанията"- София. Това се потвърждава и от обяснението на задържаните лица Рендаков и Димов. На 20.02.2017 г. Г. Христов представил още едно обяснение, в което посочил, че е бил изслушан във връзка със случая. На 24.02.2017 г. е изготвена втора докладна записка от главния надзирател в сектор "Арести" при Областната служба "Изпълнение на наказанията" - София по повод резултатите от извършената служебна проверка на инцидента. Със заповед Л-206 от 27.02.2017 г на началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - София при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на Г. Христов било наложено дисциплинарно наказание "лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца" за нарушение на чл. 284, т. 2 и т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, изразяващо се в обидно отношение и закана за физическа саморазправа към служител от надзорно-охранителния състав на ареста. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била обжалвана от Христов по административен ред. На 24.03.2017 г. Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" отхвърлил жалбата. От правна страна съдът приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при точно приложение на материалния закон. По повод оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй като той не бил изслушан преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание, административният съд отбелязал, че макар в административната преписка да се съдържат писмени обяснения на лицето, а не протокол да изслушване, това не води до незаконосъобразност на акта, защото в обяснението си от 20.02.2017 г. Христов собственоръчно е написал, че е бил изслушан. Преценявайки доказателствата, съдът счел, че Христов е извършил нарушение на установения вътрешен ред. Проявил е обидно отношение и се е заканил с физическа саморазправа на служител от надзорно-охранителния състав, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Като съобразил, че дисциплинарният орган разполага с оперативна самостоятелност относно вида на наказанието, което да наложи съобразно характера на нарушението и неговата тежест, административният съд е намерил, че с наложеното наказание "лишаване от хранителна пратка" не са накърнени разпоредбите на чл. 4 и чл. 6, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. При отсъствието на нарушения при издаването на заповедта съдът отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Административния съд е направил законосъобразен извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че началникът на Областна служба "Изпълнение на наказанията" не разполага с компетентност по чл. 104, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като в цитираната разпоредба е посочено, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл. 193 - от началника на поправителния дом. По делото не е било спорно, че към датата на издаване на спорната заповед Христов е бил задържан в Ареста- София, който е поделение на Областната служба "Изпълнение на наказанията" – София. В разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е посочено, че областните служби "Изпълнение на наказанията" обединяват, ръководят и контролират дейността на приобщените служби и арестите. Съгласно чл. 16а и чл. 19 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, началникът на областната служба "Изпълнение на наказанията" отговаря за цялостната дейност на службата, включително за спазването на законността, като планира, анализира и оценява дейностите по изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че началникът на ареста има правомощие да налага дисциплинарни наказания. Правомощието му е уредено изрично с разпоредбата на чл. 289а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл. 289а, ал. 1 ППЗИНЗС на задържаните под стража в арестите се налагат дисциплинарни наказания по чл. 101, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража за извършени от тях дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 289а. ал. 2 ППЗИНЗС дисциплинарните наказания на задържаните лица се налагат от началника на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията". Към момента на издаване на обжалваната заповед Г. Христов не е изтърпявал наказание лишаване от свобода, а е бил задържан в ареста, поради което дисциплинарното наказание е наложено от неговия ръководител. Касационната инстанция споделя преценката на административния съд, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В административната преписка са приложени писмени обяснения на лицето. Същите са дадени преди да бъде издадена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, с което е спазено изискването по чл. 105, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В обяснението си от 20.02.2017 г. Христов сам е заявил, че е бил изслушан. Дори изслушване да не било проведено, правото му на защита не е било нарушено, при положение, че са били приети писмените му обяснения като алтернативна форма за изразяване на позицията му по случая. От представените по делото докладни записки и обяснения се установява, че Христов е проявил обидно отношение и е отправил закана за физическа саморазправа към служител от надзорно-охранителния състав, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 1 ЗИНЗС и е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Законосъобразно е посочено от административният съд, че дисциплинарният орган разполага с оперативна самостоятелност за определяне на вида на наказанието, което налага съобразно характера на нарушението и неговата тежест. При отсъствието на отменителни основания постановеното от административния съд решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд