Решение № 2459 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2013 г.

Решение № 2459 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Марина Гардън" ООД, ЕИК 103847667, със седалище и адрес на управление: гр. Дългопол, база МТС срещу Решение № 1447/6.06.2013, постановено по адм. д. № 4508/2012 по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 031201059/20.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 699 от 30.10.2012 г. на директора на дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит за дан. периоди м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2011 г. и м. 01, м. 02.2012 г. . в общ размер на 19200 лв. главница и 874,15 лв. лихви. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- гр. Варна, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационнната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Марина Гардън" ООД против РА № 031201059/20.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 699/30.10.2012 г. на Директора на дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит за дан. периоди м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2011 г. и м. 01, м. 02.2012 г. . в общ размер на 19200 лв. главница и 874,15 лв. лихви. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по получените услуги с доставчик "Крестън Булмар - Легаконсулт" ЕООД, както и с другите доставчици - "Крестън Булмар - Бизнес развитие" ЕООД и "Крестън Булмар - Корпоративни финанси" ЕООД. Прието е, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства може да се обоснове извода, че получените услуги не са били придобити за нуждите на икономическата дейност на касатора. Съдът е изтълкувал и приложил в настоящия случай разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 от същия закон. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Ценено и обсъдено е и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Преповтарят се възраженията, които са били направени и в първоначалната жалба до АС-Варна, и касаят атакувания пред последния РА № 031201059/12 г. издаден от органа по приходите при ТД на НАП-Варна и потвърден с решение № 699/12 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Не е налице твърдяното от касатора неправилно тълкуване на предмета на сключените между него и доставчиците договори за абонаментно обслужване. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и приетата по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, които не са били оспорени от страните. В мотивите към атакувания съдебен акт съдът подробно е анализирал реалността на получените услуги с доставчик "Крестън Булмар - Легаконсулт" ЕООД, както и с другите доставчици - "Крестън Булмар - Бизнес развитие" ЕООД и "Крестън Булмар - Корпоративни финанси" ЕООД. Основен спорен въпрос в производството е дали е налице реално осъществена доставка на услуги, за които жалбоподателят е упражнил право на пълен данъчен кредит, респективно дали посоченият във фактурите ДДС е начислен правомерно. По този въпрос, първостепенният съд правилно е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурата закон. Приложим по отношение на процесните фактури е ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от същия закон, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит. Според заключението на основната ССЕ се установява, че разходите извършени от доставчиците са само за труд, а в някои случаи за осигуровки. Представените от жалбоподателя счетоводни документи и приети от съда в с. з. от 15.04.2013 г., въз основа на които вещото лице е изготвило своето заключение, съдът кредитира като правилно водени, тъй като в. л. е заявило, че счетоводството на жалбоподателя е редовно водено, процесните фактури са платени изцяло, че реално са изплатени доходи на лицата наети от доставчиците, т. е. доказа се че дружествата доставчици са имали трудов капацитет, за да извършат процесните услуги. За установяване реалност на доставките в тежест на жалбоподателя е да конкретизира какви точно са извършените услуги, че същите са извършени от посочените по-горе лица и от управителя на дружествата, както и че извършените услуги са послужили за търговската дейност на жалбоподателя. В тази връзка от страна на "Марина Гардън" ООД са представени следните доказателства: писма и вътрешна кореспонденция във връзка с изпълнение на трудовото законодателство. Тези доказателства не установяват, че документите са изготвени от дружествата доставчици, чрез посочените лица. Правилно е направено заключение, че представените договори не съдържат клаузи, които да уреждат съществени елементи от договореностите между страните, в частност да очертаят конкретното изпълнение от страна на "изпълнителя" и да определят дължимото от страна на възложителя възнаграждение. Липсват изявления от страните, които обезпечават изпълнението на договора и указват, че всяка една от обвързаните с договора страни полага усилия за изпълнението му. Установено е, че протоколите и отчетите, както и останалите доказателства във връзка с изпълнението на договорите са изготвени на датите, на които са издадени и съответните фактури. Недостатъчното индивидуализиране на предмета на доставката във фактурата е пречка да бъдат направени изводи за връзката на фактурата с другите доказателства, поради което административният орган правилно е направил заключение, че тези представени доказателства били съставени за целите на ревизията и не документират действителни изявления от страните, респ. реално извършени доставки. Но по делото както е приел Административен съд-Варна не е установено категорично какви точно услуги са извършени, от кого са извършени и какъв е крайния резултат на тези услуги. Установено е, че доставчиците са използвали извадки от различни интернет сайтове, които дори не са анализирани от компетентните лица, наети от доставчиците. Тези анализи нямат конкретна връзка с дружеството жалбоподател, тъй като не се сочи в каква връзка са изготвени, нито кой е техния автор, поради което съдът не ги кредитира като доказателства, които доказват реалност на сделките. На следващо място по делото се установява, че себестойността на услугите се формира единствено от начислени разходи за платени заплати като липсват други разходи. Следователно наличието на компетентен трудов капацитет с начислени и изплатени трудови възнаграждения, също не доказва реалност на услугите. Всички описани по-горе доказателства преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че е не е доказана реалност на услугите с доставчиците "Крестън БулМар-Корпоративни финанси" ЕООД, "Крестън БулМар - Бизнес развитие" ЕООД и "Крестън БулМар-Легаконсулт" ЕООД и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение