Решение № 5699 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2015 г.

Решение № 5699 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Невяна Георгиева Капустина срещу решение № 706/26.03.2015 г., постановено по адм. д. 3217/2014 г. по описа на Административен съд - Варна (АС-Варна). Касационната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано е и е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде върната преписката на Комисията за защита от дискриминация с указания по прилагане на закона по фактите и правото. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Министерство на здравеопазването оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 706/26.03.2015 г., постановено по адм. д. 3217/2014 г. по описа на АС- Варна е отхвърлена жалбата на Невяна Георгиева Капустина против решение № 286/22.08.2014 г. на Комисията по преписка № 33/2013 г. по описа на КЗД, с което е установено, че спрямо нея не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) от страна на ректора на Медицински университет- Варна "Проф. Д-р Параскев Стоянов" (МУ-Варна) и от страна на Министерство на здравеопазването и е оставена без уважение жалбата й като са присъдени и разноски. АС-Варна е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка АС-Варна е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение. Въз основа на събраните по делото доказателства АС-Врана обосновано е приел, че КЗД е установила правилно всички относими към спора факти, а именно, че жалбоподателката Невяна Георгиева Капустина е участвала в конкурсни процедури за специалността "клинична психология" заедно с Марчела Кирилова Петрова и Бояна Тодорова Радева. Установени са всички етапи на отделните процедури, класирането на кандидатите, притежаваното от тях образование, професионален опит и месторабота. Установената от КЗД и АС-Варна фактическа обстановка по спора не се оспорва от жалбоподателката като е възпроизведена по аналогичен начин (изключително последователно и задълбочено) в касационната жалба. Независимо от доводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост действителния спорен въпрос по настоящото дело е относно тълкуването на материалния закон. Според жалбоподателката Невяна Георгиева Капустина са допуснати нарушения от МУ-Варна и Министерство на здравеопазването, представляващи проява на дискриминационно поведение, което в нарушение на ЗЗДискр. не е констатирано от КЗД. Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите, че дори и да са допуснати нарушения при провеждане на конкурсните процедури, то те не представляват дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., защото не е налице защитен признак, определящ това поведение. Административният съд правилно е приел, че и трите сравняеми лица са с едно и също образование "магистри по психология" и не е налице различно третиране въз основа на защитим признак "образование", както твърди жалбоподателката. Решаващият съд е приел, че от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за нееднакво третиране на жалбоподателката във връзка въобще с някой от защитимите признаците, а трайно и последователно поведение от страна на МУ-Варна да допуска до участие в конкурсите за специалност "Клинична психология" лица, които не отговарят на изискванията на Наредба № 34/2006 г. относно изискването за стаж в системата на здравеопазването. Министерство на здравеопазването е констатирало част от нарушенията при извършена проверка, но друга част не са били предмет на контрол. В настоящото производство са представени доказателства, че и други органи (прокуратурата на Република България) извършват проверка на отделни аспекти при провеждане на конкурсната процедура с участието на М. Петрова. Тези обстоятелства не променят правилния правен извод, че действията на представителите на МУ-Варна и на Министерство на здравеопазването не представляват дискриминационно поведение. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена поради някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото КЗД, МУ-Варна и МЗ не са направили разноски, но са представлявани от юрисконсулт в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане Невяна Георгиева Капустина им дължи на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение