Решение № 4192 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. К., гражданин на Руската федерация, роден на [дата], чрез адв. Манева, срещу решение 16363/09.09.2024 г., постановено по адм. дело 11501/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение 16561//03.11.2023 г., на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички представени от страните доказателства и становища, поради което е достигнал до грешни изводи. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на касатора. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, писмено и в съдебно заседание, за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на А. И. К., гражданин на Руската федерация, против Решение 16561//03.11.2023 г.., на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като причина за напускане на държавата му произход жалбоподателят посочва, че е получил повиквателна заповед за наборна служба в армията. Твърди, в Русия военната служба е задължителна и е военно обвързан като гражданин, подлежащ на задължителна военна служба. В хода на производството са събрани множество писмени доказателства. Установено е, че жалбоподателят не е получил лично повиквателната заповед и властите не са правили повторен опит да му бъде връчена., а са му позволили да напусне безпрлепятствено страната. Освен това е посочил, че не подлежи на военна служба по здравословни причини. Освен това е установено от доказателствата по делото, че в Уткрайна се сражават професионални и договорни войници заедно с членовете на частни военни компании. На наборните войници в руската армия е забранено да служат в чужбина, включително в Украйна. Първоинстанционният съд установил фактическата обстановка по делото като приел, че липсват данни за лични обективни основателни притеснения относно преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, психическо или физическо насилие. Горното го е мотивирало да приеме, че не са налице основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Споделил е съжденията на председателя на ДАБ, че не са налице основания и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради липса на данни за реална опасност да бъде осъден в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради което съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и няма основание за неговата отмяна. Решението е валидно, допустим и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях като мотиви на собственото си решение при упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Следва да се има предвид, че касаторът е напуснал Руската федерация легално, без да са му оказвани каквито и да било пречки. Изнесените от К. данни не могат да обосноват извод, че е налице основателен страх от преследване поради принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Няма твърдения за осъществено спрямо него задържане от държавен орган или да е бил обект на насилие от органите на властта. Чужденецът не е аргументирал страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявил дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Изложените от търсещият закрила съображения са свързани с получаването на повиквателна за наборна военна служба, както и с несъгласието му с войната в Украйна, и вероятността ако се върне в страната си да бъде привлечен да отслужи редовната си военна служба, отказът от което би довел до наказателно преследване и го поставяло в опасност от официалните власти в Русия. Горното не се подкрепя от данните и ангажираните доказателства по делото, а се основава единствено на твърденията на касатора. От негова страна не са представени никакви доказателства, които да подкрепят тази твърдения. Съдът правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в обхвата на чл. 8 от ЗУБ. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ се съдържа изискване опасенията от преследване да са основателни, обосновани. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на касатора е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. В представената в касационното производство справка не се посочва, че в Русия има обща мобилизация, като усилията на наборните служби в страната са насочени към привличане на професионални войници. В тази връзка няма твърдения и данни да е осъществен какъвто и да било контакт между касатора и военното командване. 3а това опасенията му не са основателни и обосновани, поради което не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за да получи статут на бежанец. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин по чл. 9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Русия. В страната на произход на чужденеца не се установява чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. От справките, представени по делото се установява, че няма реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на касатора вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Във връзка с установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на А. И. К. се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Правилно съдът е достигнал до изводи за липса на предвидените в чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,