Решение № 1549 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2015 г.

Решение № 1549 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Д. С." ООД чрез неговия пълномощник срещу решение № 1426/10.03.2015 г. по адм. д. № 4592/2014 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу ревизионен акт № 2141307494/21.12.2013 г., потвърден с решение № 558/28.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -София за допълнително установени задължения, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 54 319, 27 лв. по фактури, издадени от "А. 2000" ЕООД, "А. Инженеринг" ЕООД и "Е. ЕМ" ЕООД и начислени лихви в размер на 30 347, 11 лв. и установени задължения за корпоративен данък за финансовите 2008 г. и 2009 г. в размер на 27 859, 98 лв. и лихви в размер на 12 821, 18 лв. по ЗКПО. За да постанови посочения резултат, съдът е развил доводи, ча ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В разглеждания аспект първоинстанционният съд подробно е изследвал възможността за приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "А. 2000" ЕООД, "А. Инженеринг" ЕООД и "Е. ЕМ" ЕООД. Представените доказателства са обсъдени в тяхната цялост и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Предмет на спорните услуги по представените договори, за които се твърди, че са възложени на доставчиците по делото, са консултански услуги за дефиниране и изотвяне на задание за разработка на софтуерни модули, управление и администриране на специфични дейности в строителството, управление на складови запаси в строителството, управление на взаимоотношенията и връзките с клиенти и модул за ценообразуване и извършване на консултантски и специализирани услуги, разработката, инстанацията, тестване и документиране на определени софтуерни компоненти. По отношение на представените договори съдът е приел, че не може да се установи какви точно са изискванията на възложителя към крайния продукт, представените протоколи за отчитане на извършените услуги са общи, за проверка на счетоводната отчетност на доставчиците не е осигурен достъп нито на органа по приходите, нито на вещото лице, за да се удостовери верността на записаните стопански операции, отразени в счетоводните регистри на посочените доставчици, като доставчикът "А. Инженериг" ЕООД не е отразил дори издадените към ревизираното лице фактури в месечните си счетоводни документи и дневници за продажба. По ЗКПО: За определяне на данъчния финансов резултат разходите следва да бъдат признати за данъчни цели съгласно нормите на ЗКПО. Съгласно чл. 26 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Такива разходи не подлежат на признаване и са основание за преобразуване на данъчния резултат. В случая разходите не са документално обосновани. Съобразно посочените по-горе факти не се доказва наличието на реално извършени облагаеми доставки, което е основание посочените разходи да не се признаят за данъчни цели. С оглед изложеното първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти. Събраните по делото доказателства са подложени на всестранно обсъждане и подкрепят фактическите констатации на съда. В този смисъл решението е постановено при спазване на процесуалните норми, правилно разпределена тежест на доказване и съобразяване със заключението на основната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. В случая самият жалбоподател не е навел доказателства кои от услугите по продажбите имат отношение именно към спорните такива, в какъвто смисъл е първото заключение за вещото лице. Всъщност вещото лице с допълнителното си заключение, въз основа на описания в договорите предмет и описателната част на фактурите заявява, че може да се направи извод за какви точно услуги се касае и за кои клиенти. Представените доказателства не установяват категоричността на извършените услуги. В този смисъл твърденията в касационната жалба, че професионалната етика налага да не се търсят доказателства дали доставчикът разполата със съответния специалист като кадрови и трудов ресурс, както и в договорите с доставчиците да не се споменават имена на клиенти, не освобождава ревизираното лице да ангажира доказателства за реалността на доставката, а данъчните органи и съдът да извършат такава проверка. Дали разработеният от доставчика модул, закупен от ревизираното лице, се продава на възложител /клиент/ за влагането му в негов продукт, също е обстоятелство, подлежащо на доказване, което не може да бъде ингонирано със специфика на софтуерната услуга. За да възникне правото на данъчен кредит, следва да са налице всички предвидени в закона предпоставки. За да е налице основание за начисляване на ДДС, респективно признаване на данъчен кредит, преди всичко следва да е налице реално осъществена доставка на стока или услуга. При оспорване реалност на доставките, в тежест на данъчнозадълженото лице е да докаже положителния факт за реалното им извършване с всички съпътстващи доставката документи, което в случая е опровергано. Ето защо обосновано е прието, че не е доказано настъпването на данъчни събития, съответно данъкът не е станал изискуем, поради което правото на данъчен кредит е упражнено в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, забраняваща неправомерното начисляване на ДДС. В този аспект в касационната жалба не се сочат конкретни нови писмени доказателства, опровергаващи установените фактически констатации, а позоваването от касатора на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е неоснователно. Действително това решение следва постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случая не е налице сходна фактическа обстановка, тъй като не се касае за данъчна измама, извършена от издател на фактурата, а за липса на доказателства при жалбоподателя за реално осъществени облагаеми доставки и извършени услуги. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,