Решение № 3304 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2018 г.

Решение № 3304 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Телексим БГ" ЕООД, със съдебен адрес: [населено място], [адрес] представлявано от Д. Кутелов –управител, срещу решение № 4693/9.07.2018 г. постановено по адм. д. № 12849 по описа на Административен съд София град/АССГ/ за 2017 г. С атакуваното съдебно решение, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22002216005133-091-001 от 22.06.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1658/20.10.2017 г. на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София. Касаторът оспорва съдебното решение с твърдения за наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложеното в касационната жалба, дейността на дружеството е свързана с търговия и дистрибуция на мобилни устройства. През ревизирания период дружеството е извършвало вътреобщностни доставки към търговец регистриран в Република Гърция, като транспортът е уговорен за сметка на ревизираното лице и е осъществен чрез куриерски фирми. Плащането на стоките е извършвано на територията на Република Гърция. Според касатора, за да формира извод за липса на вътреобщностна доставка, съдът е игнорирал всички доказателства в проведените две ревизионни производства и в съдебното такова. Предпоставките за вътреобщностни доставки са доказани чрез приложените по делото фактури и транспортни документи. Възразява се срещу изводите на АССГ, че ревизираното лице е недобросъвестно, тъй като не се е снабдило с доказателства за регистрацията на гръцкото дружество. Изискването за регистрация е формално и противоречи на практиката на СЕС. Всеки отказ да се освободи от ДДС, вътреобщностната доставка на основание това, че купувача не е вписан в VIES системата е незаконосъобразен и е в противоречие с Директивата за ДДС. По времето когато са осъществени първите доставки гръцкото дружеството е било регистрирано, като тогава е извършена и справка от ревизираното лице. То не е длъжно да проверява регистрацията на получателя по доставката при всяка сделка. Касаторът се позовава на решение § 60 от решение С-273/11 на СЕС, според който ДДС номерът е само формално изискване и неговата липса не поставя под въпрос освобождаването на вътреобщностната доставка, ако материално правните условия за това са били спазени. Ревизираното лице е действало добросъвестно и е взело всички обичайни и разумни мерки, за да се увери, че доставките са извършени съгласно правилата на закона. За да бъдат изпълнени всички условия за наличието на ВОД, е необходимо да бъде установено, че стоката физически е напуснала територията на страната с дестинация друга държава членка и собствеността върху нея е прехвърлена на данъчно задължено лице, като без значение е фактът относно неговата регистрация. В нарушение на съдопроизвоствените правила, решаващият състав на АССГ е игнорирал част от приложената по делото административна преписка представена на 5.02.2018 г., като не я е обсъдил. Не са изложени мотиви относно доказателствата свързани с плащането на доставките и обясненията на управителя на спедиторската фирма "Гопет Транс" ЕООД. Не са обсъдени в цялост и обясненията на г-н Коловос, дадени по реда на чл. 176 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, които подкрепят изцяло установената по делото фактическа обстановка. Събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната взаимна връзка-фактури, товарителници, застрахователни полици, които в своето единство са доказателства за наличието на стоките, техният вид, като и начина по който са транспортирани до територията на Република Гърция и са предадени там. Като е пренебрегнал многобройните писмени доказателства за физическото транспортиране на стоката на територията на Гърция и не се е съобразил с практиката на СЕС, съдът е постановил неправилно и необосновано решение, което противоречи не само на доказателствата по делото но и на Директивата за ДДС. Въз основа на това се иска неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, чрез процесуалният си представител по делото, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Касаторът неправилно поддържа наличие на отменително основание неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът не е съобразил извършването на вътреобщностни доставки. Предвид липсата на изрично посочени предпоставки, правилно е прието от съда, че не са налице условията за освобождаване на доставчика от внасяне на ДДС. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА №Р-22002216005133-091-001 от 22.06.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1658/20.10.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – София, с който на дружеството са определени задължения за данък върху добавената стойност, произтичащ от непризнати вътреобщностни доставки по ЗДДС за ревизирани данъчни периоди м. 06; м. 08. и м. 09.2015 г. общо в размер на 192 842. 28 лв. главница и лихви в размер на 21 212. 52 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактически обстоятелства. Съдът е приел, че не е налице регистрация на RPM. A. COMMERCE MON. IKE. за нуждите на облагането по ДДС в Република Гърция от 25.06.2015 г., както изисква чл. 7, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, поради което за данъчните периоди след дерегистрацията /м. 08 и м. 09.2015 г./ липсва една от предпоставките, за да бъде признато осъществяването на ВОД. Относно процесните фактури за данъчен период месец юни 2015 г., същите не са придружени с документи, от които да бъде направен извод, че стоките са напуснали територията на страната и са транспортирани до Република Гърция. В съдебния акт е направен извод, че представител на доставчика се е подписал и като получател на стоките в Гърция, което се потвърждава и от свидетелските му показания. Според съда, дружеството жалбоподател не е доказало наличието на предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС по процесните фактури за всички проверявани данъчни периоди. Наличието на редовно водено счетоводство не може да валидира неспазването на законовите изисквания свързани с доказване на прехвърлянето правото на собственост на стоката; физическото преместване на стоките от една до друга държава членка и фактът, че придобиващото лице е регистрирано за нуждите на облагането с косвен данък в съответната държава. Само при кумулативно наличие на посочените изисквания възниква право на доставчика на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС да обложи вътреобщностната доставка с нулева ставка. В противен случай доставките следва да се приемат за местни т. е. такива които са извършени на територията на страната и следва да бъдат обложени. Не е установено по делото по категоричен начин осъществяването на вътреобщностна доставка в Гърция. По така изложените съображения жалбата на "Телексим БГ" ЕООД е отхвърлена. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. В касационната жалба се поддържа твърдение, че изискването за регистрация за нуждите на ДДС на получателя по доставката е формално и не може да бъде самостоятелно основание за отказ да бъде признато осъществяването на ВОД. Настоящата инстанция е запозната с практиката на СЕС и конкретно с решението по дело С-273/2011, но за разлика от настоящият спор, по разгледания правен спор по делото пред СЕС материално-правните предпоставки за признаване на ВОД са били налице. В настоящият случай не е установено предаването на стоката на получателя по доставките, както правилно е приел и АССГ. За доставките осъществени чрез "Гопет Транс" ЕООД, по делото са налице писмени доказателства за физическото транспортиране на стоката до Гърция и получаването й от склад на фирмата от Й. Коловос, който е представител на доставчика. След това се твърди, включително и в дадените обяснения от г-н Коловос, в о. с. з. проведено на 16.04.2018 г. че с личен транспорт е осъществявал доставка до адреса на RPM. A. COMMERCE MON. IKE. Доказателства за този транспорт липсват. Обясненията на г-н Коволос, в съдебната фаза на производството, не внасят яснота на кой адрес е доставял стоките и на кого ги е предавал. Като получател на стоките се сочи лицето Папайоану, но за него не установено представлява ли гръцкото дружество и в какво качество е получил стоката. От друга страна в потвържденията за получаване на доставките, като получател е вписано лицето Х. Рачев, който е управител на RPM. A. COMMERCE MON. IKE, но за него не е установен ода е получавал стоки от г-н Коловос. По отношение на доставките получени чрез куриерска фирма "Ин Тайм" ООД, по делото е представена папка с описание на всяка фактура и приложените към нея доказателства. При подробен преглед на доказателствата е видно, че доставката е осъществявана до офис на фирмата в Атина, Гърция и там е получавана от г-н Папайоану. И за тези доставки по преписката са налични потвърждения подписани от Х. Рачев, като изрично в тях е посочено, че стоките са получени на адрес: "Колокотрони 11, Атина РС 10562, Гърция". Това не е адреса по регистрация на дружеството и не е ясно по каква причина се е налагало получаване на този адрес. Това разминаване в документите, води до неяснота относно начина на предаване на стоките, кое е лицето което ги е получило и на какъв адрес. Преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото установените факти, че гръцкото дружество RPM. A. COMMERCE MON. IKE не е имало надлежна регистрация за нуждите на ДДС след 25.06.2015 г., не е намерено на посочените от него адреси; не е декларирало ВОП и не са открити представляващ и други лица, налагат извода до който е достигнал АССГ, че не е налице осъществена вътреобщностна доставка и стоките са реализирани на територията на страната, поради което се дължи ДДС. В този смисъл наличието на ДДС регистрация на контрагента по доставките не е само формално изискване, а осигурява възможност за доказването на данъчния статус на данъчно задълженото лице за целите на прилагането на ДДС. За установяване на предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС относно наличието на вътрешнообщностна доставка, следва да са докаже осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрацията на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. В зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти изискуемите документи за доказване в две групи: доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Безспорно е, че първият документ, който подлежи на проверка е фактурата за осъществена доставка. В нея следва да се посочи получателят и неговият идентификационен номер по ДДС в съответната държава-членка. В случая, е установено, включително и с информацията по линия на международния обмен, че посоченият като получател във фактурите RPM. A. COMMERCE MON. IKE-Гърция, е имал валиден ДДС идентификационен номер до 25.06.2015 г. Доставчикът има задължение да извърши проверка относно наличието на валидна ДДС регистрация към датите на осъществяване на доставките, но по делото не са налице доказателства в този смисъл, макар касаторът да твърди, че е осъществил такава проверка преди първата доставка. В главните производства по делата на СЕС, по които са постановени двете цитирани в касационната жалба решения - С-409/04 г. и C-273/11, са установени факти различни от тези по настоящия спор. По дело С-409/04 от фактическа страна е установено, че приобретателят по доставките сам е поел задължението да превози стоката до друга държава членка - съответно т. 14 и т. 16 от мотивите на решенията. Това е повлияло и на поставените преюдициални въпроси, в които изрично е записано, че става дума за договор, с който получателят на доставката се задължава да превози стоките в държава - членка, различна от тази на доставката. Ето защо изводите на СЕС по това дело не могат да се приложат, тъй като в настоящият спор фактите са други. Доставката, която е уговорена между ревизираното лице и гръцкото дружество е за сметка на "Телексим БГ" ЕООД, поради което и в негова тежест е да установи осъществяването на транспорта и предаването на стоките на получателя. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Наличието на материалноправните предпоставки по дело С-271/11 е установено, а в настоящият случай не е доказана първата предпоставка за освобождаване на доставките. Ето защо, позоваването в мотивите на съдебния акт, на изискването за регистрация на RPM. A. COMMERCE MON. IKE за нуждите на ДДС в Република Гърция не е налице формално, а е част от цялостната преценка на доказателствата, която е направена от решаващият състав. Съвкупната преценка на всички доказателства по делото навежда на извод за липса на предпоставките по чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Не е установено безспорно прехвърлянето на собствеността върху стоките предмет на доставка и получателя по доставките не е регистрирано за нуждите на ДДС лице в Гърция, поради което на ревизираното лице не може да му бъде признато осъществяването на ВОД. Като е достигнал до идентични правни изводи решаващият съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона, а наведените от касатора отменителни основания не са налице, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени разноските в производството в размер на 3 624. 38 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение