Решение № 16541 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2013 г.

Решение № 16541 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емилия Михайлова Константинова против решение № 1026 от 17.12.2012 г. по адм. дело № 440/2012 г. на Административен съд София - област, с което жалбата й против заповед № ЛС-01-1265 от 30.12.2011 г. на кмета на община Самоков за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най-ниска оценка при атестиране, е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необоснован, тъй като не са взети предвид допуснатите от административния орган нарушения на процедурата по атестиране, както и обстоятелството, че крайната оценка не отразява обективно нейната квалификация и професионални способности за целия период от атестиране. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Самоков оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - област е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (кметът на общината е орган по назначаването съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация за служителите в общинската администрация) и съдържа изброените в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата обаче е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция, тъй като при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценява постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА (отм.). Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА отм.). В разглежданата хипотеза тези изисквания не са изпълнени. Служителката е оценявана за периода 1.12.2010 г. - 30.11.2011 г., през който заема длъжността "секретар" на община Самоков. Формално са изпълнени всички етапи от процедурата по чл. 11 от НУРАСДА (отм.) - съставен е план в началото на периода, проведени са междинна и заключителна среща и в този смисъл доводът на жалбоподателя за допуснати нарушения при провеждането на заключителната среща е неоснователен. Въпреки това процедурата по атестиране на служителката е извършена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. В случая поставената обща оценка не отразява изпълнението на целите на работния план, степента на постигане на изискванията на преките задължения и професионалната компетентност на служителката за целия период на атестиране, а само за част от него. Общата оценка е изготвена в противоречие с поставената такава при проведената междинна среща, според която целите в работния план и преките задължения се изпълняват от служителката над изискванията. По тази причина поставената при заключителната среща най-ниска възможна оценка "неприемливо изпълнение" фактически не отряза обективно дейността и професионалните качества на служителката за целия период на атестиране. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че всички заключения на оценяващия ръководител за професионалните компетентности, степента на изпълнение на задълженията и на работния план се основават на впечатленията и данните от проведената заключителна среща. Това е основният източник на всички съображения, мотивиращи оценяващия ръководител да приеме, че изпълнението на длъжността от страна на Константинова е неприемливо. Впечатленията от работата на служителката, придобити от оценяващия ръководител в качеството на общински съветник и адвокат, не се обхващат от процедурата по атестиране, поради което не следва да бъдат взети предвид, а позоваването на тях при заключителната среща създава представа за предубеденост при оценяването. По този начин при формиране на оценката на служителката са нарушени изискванията на чл. 6 и на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА (отм.), изискващи обективна и безпристрастна оценка за целия период на атестиране от 1.12.2010 г. до 30.11.2011 г. Освен това анализът на компетентностите на служителката не е съобразен с изискванията на чл. 19 от НУРАСДА (отм.), а е заменен от декларативни, общи и неясни изводи за това, че служителката "не умее да разглежда поставените проблеми в дълбочина", не умее да организира работата, да поддържа добри отношения с останалите служители, не уважава чуждото мнение и демонстрира прояви на власт, а същевременно е прието, че Константинова "не умее да говори авторитетно и уверено" и рядко се изказва при разисквания, не притежава умения за контрол на изпълнението на задачите, не умее да взима правилни решения, "трудно се ориентира в обстановката" и няма "нагласа за позитивно възприемане на иновативно и стратегическо мислене на други хора". Описаните нарушения на изискванията на чл. 19 от НУРАСДА (отм.) не са отчетени от първоинстанционния съд, но са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителката е оценявана с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителката професионални качества и способности за оценявания период, а съдържа общи и неясни фрази, които не се включват в целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА (отм.), свързани с установяване равнището на професионална квалификация, подобряване дейността на съответното административно звено, определяне на справедливо възнаграждение на служителя, подобряване на професионалната компетентност и на работните взаимоотношения. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителката обща оценка при атестирането, като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено съобразно нормативните изисквания, Административен съд София - област постановява решение в противоречие със закона. Констатираното противоречие с материалния закон е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт, без да се обсъждат останалите касационни основания, посочени от жалбоподателя. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - област следва да бъде отменено. С оглед констатациите за противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което заповед № ЛС 01-1265/30.12.2011 г. на кмета на община Самоков да бъде отменена. При липсата на данни за действително направени разноски в съдебното производство (пълномощното на адв. Въжаров на л. 25 от делото не съдържа данни за платено, а само за договорено възнаграждение) съдът намира, че такива не следва бъдат присъждани на жалбоподателката въпреки направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,