Решение № 62 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1440/2008 г.
ВКСIII гражданско отделение10.02.2010 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр. д. № 386/07 г. от 3.01.08 г. и прекратява като недопустимо въззивното производство по жалбата на А. Ц. срещу първоинстанционното решение на Монтански районен съд по гр. д. № 250/07 г. от 16.08.07 г., в частта, с която е утвърдено и възпроизведено споразумението на страните по чл. 99, ал. 3 от СК, отм. Обявява за влязло в сила първоинстанционното решение на Монтански районен съд по гр. д. № 250/07 г. в посочената част Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 62 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1440/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. - Ц. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр. д. № 386/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба А. Ц. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: Въззивното решение е недопустимо при служебната проверка на касационната инстанция за това. С първоинстанционното решение е допуснат развод на страните по чл. 99, ал. 1 и от СК, отм. и е утвърдено споразумението им по ал. 3, вкл. за семейното жилище. В мотивите на РС е формирана воля за утвърждаване на споразумението така, както е постигнато от страните, без видоизменяне, което съдът не може да прави /ТР № 60/87 г./. В диспозитива на първоинстанционното решение обаче като семейно е посочено не жилището в споразумението, а друго притежавано от страните, според данните по делото. Споразумението на страните по чл. 99, ал. 3 от СК и решението на РС за утвърждаването и възпроизвеждането му имат съответно договорен и охранителен характер и не подлежат на обжалване - ТР № 60/87 г. и ППВС № 5/78 г., при субсидиарното приложение на чл. 259в от ГПК, отм. Срещу пороците им засегнатата страна може да се защити по исков ред, а в случая - при констатираното несъответствие между формираната в мотивите и изразената в диспозитива воля на първоинст. съд - и с молба за поправка на очевидна фактическа грешка. Въззивният съд, като е разгледал жалбата на отв. по иска Ц. срещу първоинстанционното решение в частта му за споразумението по чл. 99, ал. 3 от СК, е постановил недопустимо решение. То следва да се обезсили и производството по въззивната жалба на Ан. Ц. - прекрати, поради недопустимостта й. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.