Решение № 12199 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6911/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Й. С. Йорданова от гр. Варна, Д. С. Якубович и Т. Г. С. и двамата от гр. Карнобат, чрез процесуалния им представител адв. Йорданов, срещу решение 703 от 13.05.2021г., постановено по адм. дело 2289/2020г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед РД 17 от 06.01.2021г. на Кмета на Община Карнобат, с която на основание чл. 135 ал. 3 е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - плана за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ за УПИ I за Жс, за УПИ III 573 и УПИ ХIII за обслужване, кв. 11 по плана на гр. Карнобат по заявление вх. 94 - 00 5700 от 21.09.2020г. от жалбоподателите. С решението касаторите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът при постановяване на оспореното решение не е обсъдил всички наведени възражения, както и не е съобразил предходно съдебно решение на Бургаски окръжен съд /БОС/ по гр. Д. 46 от 1995г. във връзка, с което за имотите, за които е поискано издаване на заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, е налице и е оставено в сила одобрено частична квартално застроителна разработка, с която е допуснато изграждане на гаражи в дъното на собствения на жалбоподателите имот УПИ III 573 с лице и излаз на гаражите към тогава съществуващ УПИ I за Жс /част, от който към момента представлява УПИ XIII за обсл./, който излаз е бил към междублоково пространство. Твърдят и неправилност на извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед за отказ, тъй като посочват, че са били налице предпоставките за одобряване на разрешение за изработване на изменение на ПУП. Посочват и че с изменение на действащия план за регулация през 2004г. е затворен достъпа до разрешените им за изграждане с разрешение за строеж гаражи с образуването на УПИ XIII за обслужване, предвид това, че при изработването и одобряването на ПУП от 2004г. не е съобразено частичната квартално застроителна разработка, с което са предвидени и с което е предвиден достъп до тези гаражи. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно искат делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират разноски. Ответникът Кметът на община Карнобат с представен писмен отговор на касационната жалба излага съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежни страни адресати на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение Административен съд гр. Бургас е приел, че оспорената пред него заповед на Кмета на община Карнобат е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че заявлението от жалбоподателите е подадено с посочено правно основание чл. 134 ал. 2 т. 4 и т. 5 ЗУТ, допускащи изменение на влезнали в сила ПУП, когато е установено, че планът съдържа явна фактическа грешка, която е от значение за неговото предвиждане, или когато планът е одобрен при съществено закононарушение. Посочва, че в подаденото заявление жалбоподателите не са уточнили каква е допуснатата явна фактическа грешка в плана като несъответствие между действителната вола на административния орган и изразената такава в административния акт. Приел е освен това, че от събраните доказателства не се установява наличие на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 134 ал. 2 т. 4 ЗУТ при одобрение на действащия ПУП ПРЗ за УПИ I за Жс, УПИ III 573 и УПИ XIII за обслужване. Посочил е и че в заявлението не е посочено точно какви са допуснатите закононарушения при одобряване на действащия ПУП, които да обосновават наличието на основание по чл. 134 ал. 2 т. 5 ЗУТ. Приел е и че е неоснователно наведеното в съдебното производство възражение, че при одобряване на действащия ПУП - ПРЗ не е спазено изискването на чл. 14 ал. 4 ЗУТ, тъй като към собствения на жалбоподателите УПИ III 573 няма обособен задължителен изход към улица, път или алея, както и за допуснато нарушение на чл. 125 ал. 4 ЗУТ при изработване на плана от 2004г., действащ до момента, тъй като в него не са били отразени законно изградените държави и съответно не е отчетено решение на БОС от 1995г., с което е оставено в сила частично квартално застроително решение от 1994г., съответно не им е осигурен достъп/изход за законно построените гаражи. Съдът е приел за неоснователно това възражение, тъй като е установено, че имота на жалбоподателите има излаз на [улица]в гр. Карнобат от южната страна на имота, а искането за обособяването на втори излаз от противоположната страна на имота, т.е. обособяването на още едно лице на същия, не води до извод за нарушение на чл. 14 ал. 4 ЗУТ, респективно е посочил, че това не може да бъде прието за съществено нарушение при одобряване на действащия ПУП от 2004г., което да обоснове наличието на предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 5 от ЗУТ за изменението му. Поради това е приел, че от доказателствата не се установяват предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 4 и т. 5 ЗУТ, даващи основание за изменение на действащия ПУП. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В конкретния случай не се касае за искане за одобряване проект за изменение на ПУП на основание някои от хипотезите по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗУТ Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а съгласно ал. 2 на разпоредбата Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135 ал. 1 с представено скица предложение по ал. 2 на разпоредбата. При отправено искане за издаване на заповед по чл. 135 ал. 3 във връзка с ал. 1 и 2 от ЗУТ, преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако има такъв. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В настоящия случай, във връзка с изложените по горе принципни положения, съдът при постановяване на оспореното решение не е изложил мотиви досежно релевантните за спора въпроси, както и не е събрал доказателства, относими към тях. Това е така, тъй като съдът не е изследвал и не е установил дали подаденото заявление е подадено от лица, имащи качеството по чл. 135 ал. 1 ЗУТ досежно и в рамките на подаденото от тях заявление във връзка с представената скица предложение по чл. 135 ал. 2 ЗУТ. Не е изследвал дали така подаденото предложение съответства на правилата и нормите по устройство на територията, както и на ОУП в случай, че е налице такъв одобрен за гр. Карнобат. Напротив при постановяване на оспореното решение съдът се е произнесъл по акт, с какъвто не е бил сезиран, а именно произнесъл се е по основанията по чл. 134 ал. 2 ЗУТ, които са относими към следващ етап на процедурата, а именно в случаите, когато има одобрено изменение на ПУП евентуално на такива основания или съответно и постановен отказ за одобрение на ПУП. В оспореното съдебно решение липсват мотиви и произнасяне по отношение на релевантата правна уредба и преценка на наличието или не на основанията по чл. 135 ал. 1, 2 и 3 ЗУТ за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП. Следва да се посочи и че нормата на чл. 135 ал. 1 ЗУТ поставя като условие заявлението с искане за разрешаване на изработване на ПУП да бъде подадено от заинтересовани лица, като както беше посочено и по горе не е необходимо на този етап да се посочва и правното основание, на което впоследствие, след получаване на разрешението, ще бъде процедирано изменението. Това правно основание, сред които са и тези чл. 134 ал. 2 т. 4 и 5 ЗУТ, следва да се посочи и да бъдат представени доказателства за наличието му едва на следващия етап, а именно при одобряване на изменението на ПУП, но не и на етапа на разрешаване за изработването. Като преценката по чл. 135 включва установяване дали искане за разрешаване на изработване на изменението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и на ОУП, т.е. на налични /ако ги има/ планове от по горна степен. Като съдът следва да събере доказателства във връзка с релевантните към спора обстоятелства. В настоящия случай при постановяване на оспореното съдебно решение съдът не е изложил мотиви и не се е произнесъл налице ли са относимите предпоставки за разрешаване или постановяване на отказ за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП, в рамките на относимата правна норма чл. 135 ЗУТ, както и не е събрал доказателства в тази насока. При преценката на законосъобразността на оспорен административен акт, съдът е ограничен с изложените в него правни и фактически основания, а в случая съдът се е произнесъл по основания, които са извън и неотносими към оспорената заповед. Това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради изложеното оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи пречка за настоящата инстанция да се произнесе по спора по същество. Оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Бургас при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в това решение. При новото произнасяне в рамките на оспорения акт, съдът следва да установи наличието или не на предпоставките по относимата разпоредба на чл. 135 ЗУТ за издаване на положителен или отрицателен акт, както и да събере доказателства, включително с използването на специални знание, за наличието или липсата им. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът при постановяване на оспореното решение не е обсъдил всички наведени възражения, както и не е съобразил предходно съдебно решение на Бургаски окръжен съд /БОС/ по гр. Д. 46 от 1995г. във връзка, с което за имотите, за които е поискано издаване на заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, е налице и е оставено в сила одобрено частична квартално застроителна разработка, с която е допуснато изграждане на гаражи в дъното на собствения на жалбоподателите имот УПИ III 573 с лице и излаз на гаражите към тогава съществуващ УПИ I за Жс /част, от който към момента представлява УПИ XIII за обсл./, който излаз е бил към междублоково пространство. Твърдят и неправилност на извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед за отказ, тъй като посочват, че са били налице предпоставките за одобряване на разрешение за изработване на изменение на ПУП. Посочват и че с изменение на действащия план за регулация през 2004г. е затворен достъпа до разрешените им за изграждане с разрешение за строеж гаражи с образуването на УПИ XIII за обслужване, предвид това, че при изработването и одобряването на ПУП от 2004г. не е съобразено частичната квартално застроителна разработка, с което са предвидени и с което е предвиден достъп до тези гаражи. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно искат делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират разноски. Ответникът Кметът на община Карнобат с представен писмен отговор на касационната жалба излага съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежни страни адресати на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение Административен съд гр. Бургас е приел, че оспорената пред него заповед на Кмета на община Карнобат е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че заявлението от жалбоподателите е подадено с посочено правно основание чл. 134 ал. 2 т. 4 и т. 5 ЗУТ, допускащи изменение на влезнали в сила ПУП, когато е установено, че планът съдържа явна фактическа грешка, която е от значение за неговото предвиждане, или когато планът е одобрен при съществено закононарушение. Посочва, че в подаденото заявление жалбоподателите не са уточнили каква е допуснатата явна фактическа грешка в плана като несъответствие между действителната вола на административния орган и изразената такава в административния акт. Приел е освен това, че от събраните доказателства не се установява наличие на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 134 ал. 2 т. 4 ЗУТ при одобрение на действащия ПУП ПРЗ за УПИ I за Жс, УПИ III 573 и УПИ XIII за обслужване. Посочил е и че в заявлението не е посочено точно какви са допуснатите закононарушения при одобряване на действащия ПУП, които да обосновават наличието на основание по чл. 134 ал. 2 т. 5 ЗУТ. Приел е и че е неоснователно наведеното в съдебното производство възражение, че при одобряване на действащия ПУП - ПРЗ не е спазено изискването на чл. 14 ал. 4 ЗУТ, тъй като към собствения на жалбоподателите УПИ III 573 няма обособен задължителен изход към улица, път или алея, както и за допуснато нарушение на чл. 125 ал. 4 ЗУТ при изработване на плана от 2004г., действащ до момента, тъй като в него не са били отразени законно изградените държави и съответно не е отчетено решение на БОС от 1995г., с което е оставено в сила частично квартално застроително решение от 1994г., съответно не им е осигурен достъп/изход за законно построените гаражи. Съдът е приел за неоснователно това възражение, тъй като е установено, че имота на жалбоподателите има излаз на [улица]в гр. Карнобат от южната страна на имота, а искането за обособяването на втори излаз от противоположната страна на имота, т.е. обособяването на още едно лице на същия, не води до извод за нарушение на чл. 14 ал. 4 ЗУТ, респективно е посочил, че това не може да бъде прието за съществено нарушение при одобряване на действащия ПУП от 2004г., което да обоснове наличието на предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 5 от ЗУТ за изменението му. Поради това е приел, че от доказателствата не се установяват предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 4 и т. 5 ЗУТ, даващи основание за изменение на действащия ПУП. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В конкретния случай не се касае за искане за одобряване проект за изменение на ПУП на основание някои от хипотезите по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗУТ Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а съгласно ал. 2 на разпоредбата Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135 ал. 1 с представено скица предложение по ал. 2 на разпоредбата. При отправено искане за издаване на заповед по чл. 135 ал. 3 във връзка с ал. 1 и 2 от ЗУТ, преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако има такъв. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В настоящия случай, във връзка с изложените по горе принципни положения, съдът при постановяване на оспореното решение не е изложил мотиви досежно релевантните за спора въпроси, както и не е събрал доказателства, относими към тях. Това е така, тъй като съдът не е изследвал и не е установил дали подаденото заявление е подадено от лица, имащи качеството по чл. 135 ал. 1 ЗУТ досежно и в рамките на подаденото от тях заявление във връзка с представената скица предложение по чл. 135 ал. 2 ЗУТ. Не е изследвал дали така подаденото предложение съответства на правилата и нормите по устройство на територията, както и на ОУП в случай, че е налице такъв одобрен за гр. Карнобат. Напротив при постановяване на оспореното решение съдът се е произнесъл по акт, с какъвто не е бил сезиран, а именно произнесъл се е по основанията по чл. 134 ал. 2 ЗУТ, които са относими към следващ етап на процедурата, а именно в случаите, когато има одобрено изменение на ПУП евентуално на такива основания или съответно и постановен отказ за одобрение на ПУП. В оспореното съдебно решение липсват мотиви и произнасяне по отношение на релевантата правна уредба и преценка на наличието или не на основанията по чл. 135 ал. 1, 2 и 3 ЗУТ за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП. Следва да се посочи и че нормата на чл. 135 ал. 1 ЗУТ поставя като условие заявлението с искане за разрешаване на изработване на ПУП да бъде подадено от заинтересовани лица, като както беше посочено и по горе не е необходимо на този етап да се посочва и правното основание, на което впоследствие, след получаване на разрешението, ще бъде процедирано изменението. Това правно основание, сред които са и тези чл. 134 ал. 2 т. 4 и 5 ЗУТ, следва да се посочи и да бъдат представени доказателства за наличието му едва на следващия етап, а именно при одобряване на изменението на ПУП, но не и на етапа на разрешаване за изработването. Като преценката по чл. 135 включва установяване дали искане за разрешаване на изработване на изменението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и на ОУП, т.е. на налични /ако ги има/ планове от по горна степен. Като съдът следва да събере доказателства във връзка с релевантните към спора обстоятелства. В настоящия случай при постановяване на оспореното съдебно решение съдът не е изложил мотиви и не се е произнесъл налице ли са относимите предпоставки за разрешаване или постановяване на отказ за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП, в рамките на относимата правна норма чл. 135 ЗУТ, както и не е събрал доказателства в тази насока. При преценката на законосъобразността на оспорен административен акт, съдът е ограничен с изложените в него правни и фактически основания, а в случая съдът се е произнесъл по основания, които са извън и неотносими към оспорената заповед. Това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради изложеното оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи пречка за настоящата инстанция да се произнесе по спора по същество. Оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Бургас при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в това решение. При новото произнасяне в рамките на оспорения акт, съдът следва да установи наличието или не на предпоставките по относимата разпоредба на чл. 135 ЗУТ за издаване на положителен или отрицателен акт, както и да събере доказателства, включително с използването на специални знание, за наличието или липсата им. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,