Решение № 11870 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2018 г.

Решение № 11870 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Хидроенерджи" ООД, гр. Пазарджик, срещу Решение № 642/18.12.2017 г. по адм. дело № 417/2017 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № ПК-23-ОВОС/05.05.2016 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/- гр. Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган с указание, че е налице основанието по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, както и съдът да приеме, че е налице допустимост на инвестиционното предложение и върне преписката за продължаване на процедурата по издаване на оценка за съвместимост на инвестиционното предложение. С касационната жалба се оспорва и допълнително Решение № 60/14.02.2018 г., като молбата е да се отмени и върне преписката на административния орган с указание, че е налице основанието по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Ответникът- директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Пазарджик, при редовно призоваване, не изпраща представител и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба, а по същество за нейната основателност. Съображенията му за това са за неправилност на първоинстанционното решение поради липсата на произнасяне по въведените от жалбоподателя доводи и факти от значение за спора. Върховният административен съд намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок и от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, а по същество за неоснователна, по следните съображения: С процесното Решение № ПК-23-ОВОС/05.05.2016 г., директорът на РИОСВ- гр. Пазарджик, в условията на отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК /след Решение №ПК-004-ОВОС/21.01.2016 г./, е прекратил поради недопустимост административното производство по преценяване приложимата процедура по глава шеста, раздел ІІІ от Закона за опазване на околната среда за инвестиционно предложение "Изграждане и експлоатация на МВЕЦ "Варвара" на р. Чепинска в землището на с. Ветрен, община Септември с възложител "Хидроенерджи" ООД. Като правно основание за прекратяване на процедурата в акта са посочени разпоредбите на чл. 2а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда, като е приел, че инвестиционното предложение на дружеството е недопустимо във връзка със становище с вх. № КД-01-2688/28.12.2015 г. на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". За да отхвърли жалбата на дружеството/при повторното разглеждане на делото/, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: "Хидроенерджи" ООД е подало заявление за възобновяване на административното производство на инвестиционно предложение с вх. № КД-01-2688/06.08.2013 г. за изграждане и експлоатация на МВЕЦ "Варвара" на р. Чепинска, в землището на с. Ветрен дол. В изпълнение на чл. 4а от Наредбата за условията и реда за извършаване на оценка на въздействието върху околната среда е поискано становище от Басейнова дирекция – "Източно беломорски район" - Пловдив по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдените планове за управление на речните басейни (ПУРБ). След проведена служебна кореспонденция, считано от 13.08.2013 г., с писмо, вх. № КД-01-2688/28.12.2015 г., БД ИБР Пловдив е уведомила РИОСВ- Пазарджик, че инвестиционното предложение е недопустимо от гледна точка на планове за управление на речните басейни на източно беломорския район и ЗВ, поради следните мотиви: 1) Инвестиционното предложение попада в повърхностно водно тяло "река Чепинска от кантон Долене до начало корекция" с код BG 3MA900R185 и попада изцяло в границите на защитена зона "Яденица" с код BG 0001386, която е определена за зона за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ; 2) Повърхностно тяло с код BG 3MA900R185 е определено в лошо екологично и добро химично състояние. Целите за опазване на околната среда за конкретното водно тяло според чл. 156а, ал. 1, т. 1 от ЗВ, във връзка с том І, раздел 5, приложение № № 5-1 и 5-2 – "цели за добро химично състояние на повърхностни водни тела в Източно беломорски район" и "цели за добро екологично състояние на повърхностни водни тела в ИБР", са постигане на добро екологично състояние на 2021 г. и запазване на доброто химично състояние. При анализа на горните факти и обстоятелства, съдът с решението, предмет на касационната жалба, е приел оспорения пред него административен акт за материално законосъобразен, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна. Съдебното решение е постановено от законен състав, в съответствие с материалния закон и при отсъствие на твърдяните с касационната жалба нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС, преценяването на необходимостта от ОВОС е част от процедурата по оценка на въздействието върху околната среда и компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност по отношение на изразената от съответния компетентен специализиран орган недопустимост на инвестиционното предложение. При отрицателно становище той следва да прекрати процедурата по ОВОС на съответния етап. В тази хипотеза, компетентният по приложение на ПУРБ ИБР - директор на БД ИБР е дал становище за недопустимост на предложението, поради което и директорът на РИОСВ - Пазарджик е прекратил процедурата по допустимостта на инвестиционното предложение. В случая изцяло обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че инвестиционното предложение подлежи на преценка за необходимост от ОВОС, като в изпълнение на изискването на чл. 4а, ал. 1 от НУРИОВОС, директорът на РИОСВ- Пазарджик, напълно законосъобразно, е поискал с писмо, изх. № ВД-01-2688/30.07.2015 г. становище от специализирания компетентен орган. Съгласно посочената разпоредба на чл. 4а, ал. 1 от НУРИОВОС, когато инвестиционното предложение предвижда или е свързано с водовземане от повърхностни или подземни води, заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти или в съоръжения, които могат да създадат опасност от замърсяване на подземните води, или е пряко свързано с водовземане и/или ползване на воден обект по смисъла на Закона за водите, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изпраща уведомлението по чл. 4 на директора на съответната басейнова дирекция за становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения. Неоснователни са възраженията на касатора, касаещи липсата на произнасяне на административния съд досежно неприложимостта на нормите на НУРИОВОС не само поради обстоятелството, че съдът е посочил относимите материални разпоредби, мотивирайки своя акт, но и поради факта, че процесното решение е издадено при действието на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, чийто процесуалноправни норми, обхващащи процедурата по извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения, действат занапред. Освен това, заявлението на дружеството за възобновяване на административното производство по инвестиционното предложение е депозирано на 06.03.2013 г., когато е в сила новата ал. 3 на Наредбата (ДВ, бр. 3 от 2011 г.), съгласно която "за случаите на извършване на оценка за съвместимост чрез процедурата по ОВОС по реда на чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие се прилагат и изискванията на глава трета на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с Постановление № 201 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2010 г.). В чл. 12, ал. 5 от нея се уточнява "когато планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение предвижда водовземане от повърхностни или подземни води, заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти или в съоръжения, които могат да създадат опасност от замърсяване на подземните води, или е пряко свързано с водовземане и/или ползване на воден обект по смисъла на § 1, т. 7 и 25 от допълнителните разпоредби на Закона за водите, компетентният орган изпраща документацията по ал. 1 на директора на съответната басейнова дирекция за становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите. Поради това и възражението на касатора в този смисъл е напълно голословно. Заключението на директора на БД ИБР не е оттеглено и е послужило като основание за издаване на оспореното решение на директора на РИОСВ- Пазарджик. В този смисъл, правилна е констатацията на административния съд за недопустимост на инвестиционното предложение с оглед ПУРБ на ИБР и постигане целите на околната среда и разпоредбите на Закона за водите, което се явява достатъчно основание по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС за прекратяване на процедурата по глава Шеста, раздел Трети от ЗООС. На следващо място, предвид наличието на влязло в сила Решение № 8279/19.06.2018 г. на ВАС, трето отделение по адм. д. № 6290/2017 г., с което е оставено в сила Решение № 491 от 27.03.2017 г., постановено по адм. д. № 593/2016 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е потвърдено Решение №РР-2606/19.10.2015 г. на директора на БД ИБР, обективиращо отказ за продължаване срока на действие на разрешително № 300716/28.05.2005 г. за водовземане от повърхностен воден обект, р. Чепинска с титуляр "Хидроенерджи" ООД, без правен интерес остава искането на дружеството за прилагане на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК и възражението му по касация, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане. В този смисъл, настоящата инстанция счита за правилен изводът на съда в допълнителното Решение № 60/14.02.2018 г. по описа на съда. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Пазарджик/включително и допълнителното/ е правилно и обосновано, постановено при отсъствие на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение