Решение № 11175 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5944/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сърница против решение 1711 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело 64/2025 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменен негов мълчалив отказ да се произнесе по молба за издаване на заповед по чл.35 ал.3 от ЗОС с вх.СР-4990 от 02.12.2024г. - за продажба на недвижим имот частна общинска собственост и преписката му е върната за произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагането на закона. В касационната жалба се твърди недопустимост, а в условията на евентуалност- и неправилност на решението на първата инстанция поради наличието на обстоятелствата по чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въз основа на сочените касационни основания касаторът иска обезсилване или отмяна на оспореното решение. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответниците- С. В. К., А. В. К., и Р. В. К., чрез процесуалния си представител- адв. Хрисчев, оспорват касационната жалба. Считат, че решението на Административен съд- Пазарджик е правилно и молят то да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е и основателна. Предмет на контрол пред първата инстанция е мълчалив отказ на кмета на община Сърница да се произнесе по молба вх.СР-4990 от 02.12.2024г., подадена от С. В. К., с която на основание чл.35 ал.3 от ЗОС е поискано С. В. К. и братята му А. В. К. и Р. В. К. да изкупят от община Сърница цялата застроена и незастроена с техни сгради /жилищна и стопанска сгради/ земя на общинския имот 314-ти, който е частна общинска собственост и е с площ от 732 кв.м., урегулиран в УПИ VІ в кв.36 по плана на гр.Сърница. С молбата е поискано и на основание §8 от ЗУТ да се извърши корекция в действащия план, като южната граница на общинския имот 314-ти в кв.36 по плана на гр.Сърница, се премести по съществуващата и материализирана с ограда още през 1975г. южна имотна граница. Въз основа на представените в първоинстанционното производство писмени доказателства съдът е установил, че С. К., А. К. и Р. К. са съсобственици при равни права на следните недвижими имоти, изградени в дворно място с площ от 732 кв.м, представляващо частна общинска собственост и съставляващо УПИ VІ-314 в кв.36 по плана на гр.Сърница: двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 501.314.1 със застроена площ от 100 кв. метра и на селскостопанска сграда /плевня/ с идентификатор 501.314.2 със застроена площ от 41 кв. метра. По отношение на описаните две сгради са представени разрешения за строеж- 9/21.04.1976г. и 2/16.04.1982г., както и скица-виза с печат на ОбНС - Пазарджик, Направление Строителство и архитектура за одобряване на петно за застрояване на плевня с обор от 13.08.1975г. С докладна записка изх. СР-5281 от 31.12.2024г. кметът на община Сърница е внесъл молбата за разглеждане в Общински съвет Сърница. В мотивите на записката е посочено, че процесния имот не е актуван като общинска собственост, а освен това регулацията за посочения недвижим имот не е приложена. Посочено е, че е налице спор за границата между УПИ VІ-314, в който са изградени сградите, собственост на Камберови, и собствениците на съседния УПИ VІІ-328. На 14.01.2025г. е депозирана жалба против мълчалив отказ на кмета на община Сърница да продаде недвижимия имот на собствениците на законно построените върху него сгради. След предявяване на жалбата Общински съвет- Сърница е взел решение 12/30.01.2025г. по протокол 1, с което не разрешава извършването на продажбата на земя частна общинска собственост, представляваща УПИ VІ-314 общински с площ от 648 кв.м., находящ се в кв.36 по регулационния план на гр.Сърница, на собствениците на построените върху нея сгради /жилищна и селскостопанска/ - А. В. К., С. В. К. и Р. В. К. в равни дялове в хипотезата на чл.35 ал.3 от ЗОС; не предоставя съгласие и не разрешава в качеството си на орган, управляващ общинската собственост, промяната на регулационните граници на УПИ VІ и УПИ VІІ, както и кадастралните граници на ПИ с пл.314 и ПИ с пл.328 в кв.36 по плана на гр.Сърница, предвид наличието на спорове за материално право. Съобразно направеното отбелязване на представения препис от това решение, към 19.02.2025г. решението не е оспорено или върнато на основание чл.45 от ЗМСМА. С писмо изх. СР-621/19.02.2025г. кметът на община Сърница е уведомил тримата молители( ответници в настоящото производство), че молбата им не може да бъде удовлетворена предвид обстоятелството, че Общински съвет-Сърница не е разрешил продажбата. С оспореното в настоящото производство решение 1711 от 22.04.2025г., Административен съд- Пазарджик е приел, че е формиран мълчалив отказ на кмета на община Сърница по предявеното искане за изкупуване на процесния недвижим имот. Приел е, че бездействието на кмета противоречи на принципите, прогласени в чл.4, ал.1, чл.6, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.11 от АПК, поради което е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на кмета на общината за ново произнасяне при съобразяване на изложените в решението мотиви. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради постановяването му в нарушение на материалноправните норми и необосноваността му. Правилни и съобразени с материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретната хипотеза е формиран мълчалив отказ на кмета на община Сърница за продажба на процесния недвижим имот на основание чл.35, ал.3 от ЗОС. Институтът на мълчаливия отказ е правна фикция, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК, по силата на която при надлежно сезиране и последващо бездействие на администрацията (включително и в хипотезата на ал.2 на чл.58 АПК), липсата на волеизявление за издаване на индивидуален административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на тази фикция, съгласно която непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. В настоящия случай, както правилно е приел първоинстанционния съд, в хипотезата на чл.35, ал.3 от ЗОС при надлежно сезиране на компетентния административен орган и при наличието на обуславящите претендираното право материалноправните предпоставки за извършване на продажба на това основание /законно построена сграда върху земя частна общинска собственост/, решаващият орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да издаде заповед за продажба на имота. Продажбата по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС представлява сложен фактически състав със следните елементи: депозиране на искане за придобиване на правото на собственост върху общинска земя до кмета на общината, решение на общинския съвет за разпореждане с имота, с което се определят цената и условията на сделката; издаване на заповед от кмета на общината и сключване на договор. След като осъществяването на описания фактически състав приключва с постановяването на административен акт от кмета на общината, правилно първоинстанционният съд е приел, че именно той е и органът, компетентен да се произнесе по искането, а предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от АПК той има задължение и да сезира общинския съвет за вземане на решение за разпореждане с имота. След като това не е сторено в сроковете по чл.57 от АПК, правилно административният съд е приел, че по искането за продажба е формиран мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол. По тази причина решението на първоинстанционният съд не е недопустимо. Макар това да не е посочено от първоинстанционния съд, в конкретния случай е налице хипотезата на чл.58, ал.3 от АПК- мълчаливият отказ е последван от изричен такъв, макар и направен в хода на съдебния процес. Неправилни са обаче изводите на първоинстанционния съд относно материалната незаконосъобразност на отказа на кмета на община Сърница. Особеностите на мълчаливия отказ като правна фикция, изложени по-горе, определят и предмета на съдебния контрол. При формиран мълчалив отказ спазването на формата и на административнопроизводствените правила се презумира, а съдебният контрол обхваща единствено материалната законосъобразност на отказа, обусловена от наличието на всички фактически и правни предпоставки за издаването на административния акт. Съгласно правилото на чл.35, ал.3 от ЗОС продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда, се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Към момента на подаване на искането това е Наредбата за реда за придобиване, разпореждане и управление на общинското имущество на община Сърница, приета от Общински съвет-Сърница с решение 24 по протокол 4 от 30.06.2015г. (отм.). Съгласно чл.43 от тази наредба, продажбата на земя частна общинска собственост, на физически или юридически лица, собственици на законно построена сграда или на сграда построена чрез учредяване право на строеж върху общинска земя, се извършва от кмета на общината без търг или конкурс, но след решение на общинския съвет. В настоящата хипотеза общинският съвет е взел решение, с което не разрешава извършване на продажбата. Това решение, макар и постановено след предявяване на жалбата, е следвало да бъде съобразено от първоинстанционния съд на основание чл.142, ал.2 от АПК, доколкото то е част от сложния фактически състав, чрез който се осъществява продажбата по чл.35, ал.3 от ЗОС. Това решение е властническо волеизявление на овластен орган на местното самоуправление в изпълнение на нормативно възложената му управленска функция във връзка с разпореждането с имоти общинска собственост, поради което и представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В тази връзка е и трайната и безпротиворечива практика на ВАС. От събраните по делото доказателства се установява, че решението на общинския съвет не е оспорено или върнато при условията на чл.45 от ЗМСМА, поради което е влязло в сила. След като е налице влязло в сила решение на общинския съвет, с което се отказва извършването на поисканата продажба, следва да се приеме, че описаният по-горе сложен фактически състав не е осъществен и не са налице материалноправните предпоставки за извършването й. Изложеното обосновава извода, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 35, ал.3 от ЗОС и мълчаливият отказ на кмета на община Сърница по подаденото заявление е незаконосъобразен. Поради това решението е неправилно поради необосноваността му, постановено е при неправилно тълкуване на относимите факти спрямо приложимата правна уредба, поради което се налага отмяната му и произнасяне по съществото на спора от настоящата инстанция. По изложените по-горе съображения за липсата на материалноправните предпоставки, визирани в чл.35, ал.3 от ЗОС, подадената от С. К., А. К. и Р. К. жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски и за двете съдебни инстанции е основателно. Съобразно чл. 143 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на община Сърница следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 70 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер на 300 лева. Воден от тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 222 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,