Решение № 9666 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2013 г.

Решение № 9666 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по две жалби:

1. Касационна жалба на "Медицински център I - Карлово" ЕООД против решение № 2639 от 3.12.2012 г., постановено по адм. дело № 412/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е потвърдил писмена покана № 16-1008 от 4.01.2011 г. на директора на РЗОК - гр. Пловдив, в частта с която " Медицински център I - Карлово" ЕООД е поканен да внесе доброволно на НЗОК сумата от 18793,23 лева, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за медико-диагностични дейности за I и II тримесечие на 2010 г., в частта за медико-диагностична дейност по бл. МЗ - НЗОК № 4 и бл. МЗ-НЗОК № 3. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административния акт в тази му част. Претендира присъждане разноски по делото.

2. Касационна жалба от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пловдив, против решение № 2639 от 3.12.2012 г. постановено по адм. дело № 412/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта в която е отменена писмена покана с изх. № 16-1008 от 4.01.2011 г. на директора на РЗОК - Пловдив, с която "Медицински център I - Карлово" ЕООД е поканен да внесе доброволно на НЗОК сума в размер на 53 522.41 лева, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за медико-диагностични дейности за първо, второ, трето и четвърто тримесечие на 2009 г., в частта за медико-диагностична дейност по бл. МЗ-НЗОК № 4 и високо специализирани медицински дейности бл. МЗ-НЗОК № 3. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете жалби.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че жалбите са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество и двете са неоснователни.

1. По касационната жалба на "Медицински център I - Карлово" ЕООД:

С обжалваното решение състав на Административен съд - Пловдив е потвърдил писмена покана № 16-1008 от 4.01.2011 г. на директора на РЗОК - гр. Пловдив, в частта с която " Медицински център I - Карлово" ЕООД е поканен да внесе доброволно на НЗОК сумата от 18793,23 лева, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за медико-диагностични дейности за I и II тримесечие на 2010 г., в частта за медико-диагностична дейност по бл. МЗ-НЗОК № 4 и бл. МЗ-НЗОК № 3.

За да постанови това решение административният съд е приел, че писмената покана е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Директорът на РЗОК - гр. Пловдив е издал оспорения акт след приключило по негова заповед производство за проверка на дейността на изпълнителя на медицинска помощ. Съобразил е съставения от контролните органи протокол за неоснователно получени суми, обсъдил е подадените от " Медицински център I - Карлово" ЕООД възражения.

Изслушани по делото съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска експертизи са потвърдила констатациите на контролните органи на РЗОК досежно допуснатите превишения и техния размер.

Оспореният пред първоинстанционният съд административен акт (писмена покана) е основан на чл. 43, ал. 3 от договора за оказване на извънболнична медицинска помощ от 2.02.2010 г. Цитираната клауза от договора е свързана систематически с алинеи първа и втора и предвижда, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, т. е., задължението за възстановяване е обусловено не от това кой е извършил съответните дейности, респ., кой впоследствие е получил заплащане за тях РЗОК, а с това, че са изплатени средства над размера, уговорен с чл. 43, ал. 1 от договора и протоколите към него. В случая наличието на надвишение е установено от писмените доказателства и не се опровергава от заключението на съдебно-счетоводната експертизата, извършена от вещо лице Блага Димитрова. Видно от таблици 1 и 3 от същото, на които се прави позоваване в касационната жалба, в тях действително е посочен броят на издадените бланки обр. МЗ-НЗОК № 3 и № 4 и броят на изпълнените от дружеството касатор и от други изпълнители на медицинска помощ дейности за първото и второто тримесечие на 2010 г., но липсват каквито й да са данни, че назначените дейности са в рамките на ограничението по чл. 43, ал. 1 и 2. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно по своя резултат и в тази му част следва да бъде оставено в сила.

2. По касационната жалба на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пловдив.

С обжалваното решение състав на Административен съд - Пловдив е отменил писмена покана с изх. № 16-1008 от 4.01.2011 г. на директора на РЗОК - гр. Пловдив, с която "Медицински център I - Карлово " ЕООД е поканен да внесе доброволно на НЗОК сума в размер на 53 522.41 лева, представляващи превишение на определените от РЗОК регулативни стандарти за медико-диагностични дейности за първо, второ, трето и четвърто тримесечие на 2009 г., в частта за медико-диагностична дейност по бл. МЗ-НЗОК № 4 и високо специализирани медицински дейности бл. МЗ-НЗОК № 3.

За да постанови това решение съдът е приел, че при издаването на писмената покана е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което не може да бъде отстранено и което се изразява в това, че проверката и издадената писмената покана се отнасят за период, различен от този, за който е възложена проверката. В тази връзка е изложил, че със заповед № II-РД-13-2050 ат 29.11.2010 г., издадена от директора на РЗОК - гр. Пловдив, е възложена проверка относно контрола по изпълнението на назначените и заплатени брой специализирани медицински дейности (СМД) и стойност на медико-диагностични дейности (МДД) по индивидуален договор № 161008 от 2.02.2010 г. и съгласно действащите разпоредби на НРД-2010 г. а проверката е извършена първо, второ, трето и четвърто тримесечие на 2009 г., без да е била възлагана за тези периоди. Съдът е направил извода, че финансовият контрол не е изпълнен във вида и в рамките, очертани със заповедта, а финансовите контрольори са проверявали периоди от 2009 г., за което не са имали възложени правомощия от директора на РЗОК - гр. Пловдив.

Така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № II-РД-13-2050 от 29.11.2010 г., издадена от директора на РЗОК - гр. Пловдив на основание чл. 72, ал. 2 и чл. 73 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 24 и § 10 от Националния рамков договор (НРД) - 2010 г. е наредено да бъде извършена финансова проверка на изпълнителя на медицинска помощ " Медицински център I - Карлово" ЕООД по индивидуален договор № 161008/2.02.2010 г. за СИМП, с посочена задача - контрол по изпълнението на назначените и заплатени СМД и стойност на МДД; относно проверявания период е записано - "съгласно действащите разпоредби на НРД-2010 г."

Въз основа на тези заповед е извършена проверка, по която е съставен констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми № II-РД-13-2050/29.11.2010 г., въз основа на които е издадена писмена покана с изх. № 16-1008 от 4.01.2011 г., която е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. С писмената покана изпълнителят на медицинска помощ е поканен да възстанови сумата 53 522.41 лв., представляваща превишение на определените регулативни стандарти за медико-диагностични дейности за първото, второто, третото и четвъртото тримесечия на 2009 г. В писмената покана, както и в протокола за неоснователно получени суми е посочено, че са издадени в резултат на извършена финансова проверка, възложена със заповед № II-РД-13-2050/29.11.2010 г. По делото не са представени доказателства за изменение на тази заповед относно проверявания период или за издаване на друга заповед за извършване на проверка, в която да е посочен проверяван период - първо и второ тримесечия на 2009 г.; няма и твърдения за издаването на такива заповеди.

Предвид съдържанието на заповед № II-РД-13-2050/29.11.2010 г. на директора на РЗОК се налага изводът, че с нея е възложена проверка за изпълнението на регулативните стандарти за 2010 г., тъй като индивидуален договор № № 161008/2.02.2010 г., сключен между изпълнителя на медицинска помощ "Медицински център I - Карлово" ЕООД и НЗОК има действие за 2010 г., а проверяваният период е очертан чрез посочване на този договор. Посочването в заповедта, че проверката следва да се извърши съгласно действащите разпоредби на НРД-2010 г. не представлява определяне на проверявания период, а допълнително указание до проверяващите органи относно приложимата нормативна уредба, но в конкретния случай няма разминаване между определения със заповедта проверяван период - "съгласно индивидуален договор № 161008/2.02.2010 г. " и указанието за извършване на проверката съгласно разпоредбите на НРД-2010 г., т. е. касае се все за 2010 г. Предвид изложеното, правилен е извода на първоинстанционния съд, че финансовата проверка, която е извършена за първо и второ тримесечия на 2009 г., е извършена за период, за който няма възлагане със заповедта на директора на РЗОК - гр. Пловдив.

В чл. 72, ал. 2 ЗЗО е предвидено, че непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови инспектори, лекари - контрольори, и лекари по дентална медицина - контрольори, въз основа на заповед на директора на РЗОК. Според чл. 72, ал. 5 ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, 3 и 4 се определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на тази законова делегация е приета Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, която в чл. 10, ал. 1 и 2 е предвидено, че непосредственият контрол на територията на РЗОК се извършва чрез проверки въз основа на заповед на директора на РЗОК, която следва да има посоченото съдържание, включващо вида и задачата на проверката. Предвид тази правна регламентация, заповедта за възлагане на проверката очертава предмета на производството, което в случаите на извършване на финансова проверка има ревизионен характер. Затова контролът, който проверяващите органи извършват при възложената им проверка следва да бъде съобразен с рамките на проверката, очертани в заповедта за възлагане, част от които несъмнено представлява проверявания период. Твърдението в касационната жалба, че в задължителното съдържание на заповедта по чл. 72, ал. 2 ЗЗО не се включва проверявания период, т. е. че неговото посочване в заповедта не било задължително, е неточно. След като в задължителното съдържание на заповедта е предвидено изискване за посочване на вида и задачата на проверката, то това означава, че в заповедта следва да бъдат посочени предметния и времеви обхват на проверката. Освен това, дори и да не съществуваше такова изискване, то след като в конкретния случай е посочен времевият обхват на проверката и той е очертан с посочването на индивидуалния договор с проверявания изпълнител на медицинска помощ, то този времеви обхват става задължителен за органите, на които е възложено извършването на проверката.

Предвид изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че възложеният със заповед по чл. 72, ал. 2 ЗЗО финансов контрол следва да бъде осъществен във вида и в рамките (включително времеви рамки), очертани със заповедта. Поради това че в конкретния случай е допуснато съществено отклонение от обхвата на проверката, то налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на оспорения пред съда административен акт. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото се претендират и от двете страни. С оглед изхода от процеса такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение (АПК).