Решение № 1940 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9644/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител гл. юрк. Р. Маринова, срещу решение 5942 от 22.05.2024 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. дело 5310/2021 г., в частта, в която Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на Д. К. Г. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), сумата от 20 лв. на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и в частта, в която НАП е осъдена да заплати на адв. С. Юрукова сумата от 600 лв. на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата (ЗА). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че не е налице бездействие от страна на НАП при неоторизирания достъп до личните данни. Счита, че съдът неправилно е приел, че в процесния случай е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на НАП, което да обоснове наличието на първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, aл. 1 ЗОДОВ. Намира за неправилни и изводите на съда по отношение на втората предпоставка за възникване на правото на обезщетение, а именно, че негативните емоции на ищцата са в следствие на неоторизирания достъп, както и че не е установено какви данни на Г. са били обект на достъп и съответно са били изтекли. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и се постанови ново, с което се отхвърли изцяло иска на Д. Г.. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Д. К. Г., чрез процесуален представител адв. Юрукова в писмен отговор и чрез адв. Юруков в представена писмена молба, оспорва касационната жалба по съображения изложени в тях. Моли решението в обжалваната му част да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските и писмена защита. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема че касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от Д. К. Г. срещу НАП за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, претърпени за периода 15.07.2019 г. - 16.09.2019 г., в резултат на неизпълнение в достатъчна степен от страна на ответника на задължението по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679 или ОРЗД заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното й изплащане. С Решение 6269 от 26.05.2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело 11801/2020 г. е отменено решение 4941/23.09.2020 г. на АССГ, постановено по адм. дело 2782/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим и частично основателен. АССГ намира, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразно бездействие по предприемане на необходимите и ефективни действия, произтичащи от чл. 24 и чл. 32 от ОРЗД. Счита, че е осъществена и доказана и втората предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП, а именно претърпяната вреда на Г. от незаконосъобразното бездействие на агенцията, както и наличието на причинно - следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди за Г. и установеното незаконосъобразно фактическо бездействие на ответника. Изложил е съображения, че за да е основателен предявеният иск за обезщетение следва да са налице следните предпоставки: 1. Нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679; 2. Причинена материална или нематериална вреда; 3. Причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. За да уважи частично иска е приел, че и трите предпоставки са налице. Решението е неправилно по следните съображения: Предявеният иск е с правно основание чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 39 ЗЗЛД, чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 предметът на доказване изисква установяване на: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. В съображение 36 на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че от текста на чл. 82, параграф 1 от ОРЗД ясно следва, че наличието на вреди , които са били нанесени , е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в посочената разпоредба, както и наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Неправилно първоинстанционният съд е обсъждал нарушения от страна на НАП като администратор на лични данни на чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД. Цитираната разпоредба е неотносима към задълженията на НАП като администратор на лични данни. Разпоредбата се намира в Глава осма на ЗЗЛД, която регламентира правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. Разпоредбата на чл. 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, параграф 3 от ОРЗД предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищеца в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в чл. 5, параграф 2 и конкретизиран в чл. 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по чл. 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по чл. 32 от посочения регламент са подходящи. В т. 1 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, е прието, че чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на чл. 4, т. 10 от този регламент сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от съответния администратор технически и организационни мерки не са подходящи по смисъла на тези чл. 24 и чл. 32. В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е прието, че чл. 82, параграф 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по чл. 82, параграфи 1 и 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на чл. 4, т.10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Именно това обстоятелство е останало недоказано от ответника в производството, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Това е резултат от несправянето на ответника да докаже благоприятните факти, които са били в негова тежест. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът следва да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. В съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Неправилно съдът е приел, че са налице втората и третата предпоставка за основателност на исковата претенция. Г. твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че чл. 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. В Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС е предвидено, че член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на разпоредбите на този регламент не е достатъчно, за да се присъди право на обезщетение (т. 1). Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, която поставя поправянето на нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба в зависимост от условието нанесените на субекта на данните вреди да са достигнали определена степен на значимост (т. 2). Член 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза. В случая ищцата не е ангажирала доказателства за преживени негативни емоции, подробно описани в исковата молба. Тези твърдения не се установяват и от показанията на разпитаната свидетелка ( нейна племенница), която най общо установява по делото, че е запозната с изтичането на личните данни на ищцата. Описаните в исковата молба притеснения от физически нападения, заплахи, изнудвания, отвличания и т.н. с оглед изтекли данни не са доказани от страна на ищцата, наред с липсата на годни писмени доказателства какви нейни лични данни са достъпени неправомерно. За доказване изтичането на лични данни същата е ангажирала извлечение от справка НАП , от която е видно, че е налице неправомерно разкриване на данни в която е отразено: За подадения идентификатор има разпространени данни. Разпространените данни включват: ЕГН и имена; Данни от декларации по ЗОДФЛ и данни от справки за изплатени доходи по чл.73 ЗДДФЛ, които по никакъв начин не могат да се обвържат с ищцата. Справката не съдържа данни за лицето до което се отнася разпространението на данните, няма никаква яснота кой е направил заявката и дали тя касае именно данните на Д. Г.. Други доказателства в тази насока не са представени. За да може да се приложи принципът на равностойност и ефективност, съобразно посоченото в цитираното Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС, ищцата следва да посочи и докаже какви нейни лични данни са публично оповестени, за да може да се прецени притеснението и страха като неимуществени вреди и да се определи адекватно парично обезщетение. Липсата на доказателства какви точно лични данни са изтекли и че изтеклите лични данни са именно на ищцата имат за последица недоказаност на втория елемент от фактическия състав на отговорността. Правилата за доказателствената тежест на иск по чл. 82 ОРЗД не са по - неблагоприятни, от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения за други искове. Правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК изисква всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Необходимо е ищецът да докаже, че именно негови конкретни лични данни са изтекли. Тъй като трите елемента следва да са кумулативно налице, липсата на един от тях има за последица неоснователност на иска и не следва се обсъжда дали е налице и третата предпоставка за основателност на иска. По изложените съображения решението в обжалваната част като неправилно следва да се отмени и се постанови ново, с което предявеният от Д. К. Г. иск като недоказан по основание и размер се отхвърли. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на НАП за присъждане на сторените разноски за държавна такса за касационна жалба пред ВАС в размер на 70лв., както и юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Размерът на възнаграждението с правно основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото, следва да се бъде определен в размер на 400 лв. или юрисконсултско възнаграждение по 100лв. за всяка от съдебните инстанции, общо разноски в размер на 470лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение