Решение № 13906 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7014/2012 г.

Решение № 13906 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7014/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Василев Атанасов, от гр. Ивайловград, против решение № 52 от 12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 102/2012 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Смолян, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Смолян е отхвърлил жалбата на Николай Василев Атанасов против заповед № 421/15.02.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Смолян, с която на основание чл. 228, т. 4 вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, като същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно т. 4 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводите на Административен съд гр. Смолян, че при налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е необоснован и незаконосъобразен. В нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР административният орган не е събрал и оценил всички доказателства, включително и доказателствата, посочени от държавния служител. Твърденията на последния, че при установяване на нарушението същият незабавно е уведомил прекия си началник, а именно гл. инспектор Гинчев и го е запознал с подробностите по случая, поради което е спазен чл. 89 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, не са взети предвид, не са събрани доказателства в тази насока и не са обсъдени от органа. В приложеното по делото становище рег. № 3837/01.02.2012 г. е предложено да не се вземат предвид обясненията на служителя и подадената докладна, в която същият изразява съмнение в безпристрастността на лицето, извършило проверката. От тук следва, че в нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган не е могъл да определи и да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. За административният орган не е налице задължения да приеме едно или друго становище, но същият е длъжен да обсъди фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като не приема становището на служителя да изложи съображения за това, което в случая не е сторено. Освен това заповедта е издадена въз основа на справка № 1631/26.01.2012 г. за извършената проверка (в административния акт дисциплинарно наказващият орган изрично се е позовал на такава и е посочил, че нарушението е установено в нея), която не е приложена по делото, което е равнозначно на неизготвянето на такава, поради което и на основание чл. 237, ал. 2 следва, че нарушението не е установено по предвидения за това в закона ред. Представени са становище № 4369/06.02.2012 г. на началник отдел "Човешки ресурси" при Регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Смолян, както и становище относно обобщена справка № 1631/26.01.2012 г. за извършената проверка, изготвено от старши юрисконсулт, които не са посочени в заповедта и не са послужили като основание за нейното издаване. Други доказателства, установяващи фактическите основания, посочени в заповедта за издаването й не са ангажирани (чл. 170, ал. 1 от АПК). Ето защо като е направил извод, че оспорената заповед е издадено в съответствие с материалния закон и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила първоинстанционният съд е постановил решение, което е необосновано и е в нарушение на материалния закон. Констатираните нарушения са съществени и са основание за отмяна на оспорената заповед. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на делото следва да се осъди министерството на вътрешните работи да заплати на Николай Василев Атанасов направените по делото разноски в размер на 310 лв., от които 10 лв. заплатена ДТ и 300 лв. изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,