Решение № 8760 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4854/2009 г.

Решение № 8760 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4854/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Аджамал Абдул, гражданин на Афганистан, срещу решение № 1342/6.01.2009 г. по адм. д. № 4398/2008 г. по описа на Административен съд София град., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗДМ 689/6.06.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" за налагане на принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата и забрана за влизане в Република България за срок от 10 години", на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във вр. с 10, ал. 1, т. 9 и чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ. Оплакванията са за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл 1-во и 2-ро от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта. Ответникът - директор на Дирекция "Миграция" - МВР не е взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази изложените от страните доводи, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в съдебното производство пред Административен съд София град и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е била заповед № ЗДМ 689/6.06.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на Аджамал Абдул, гражданин на Афганистан е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително отвеждане до границата и забрана за влизане в Република България за срок от 10 години". Заповедта е издадена на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във вр. с 10, ал. 1, т. 9 и чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, като издателят на акта е съобразил изложеното в предложение № МГ 1620/6.06.2008 г. на началник сектор "Миграция", СД "Полиция". В предложението е посочено, че на 6.06.2008 г. служители на 08 РПУ задържат седем чужди граждани с неустановена самоличност и гражданство, представящи се за афганистански граждани, между които е и касатора Аджамал Абдул, за които, че при справка в информационните масиви е било установено, че нямат регистрирано влизане в РБългария и не разполагат със средства за издръжка. Установено е било, че лицата и в частност касатора, не притежават валидни документи за задгранично пътуване, както и средства за обратно връщане, поради което са настанени в дом за временно настаняване на чужденци. Касатора е представляван от назначен служебен защитник и двете инстанции. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед в контекста на изискването на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 10 от с. з. Разпоредба на чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ е императивна, предвиждаща задължително прилагане на ПАМ при наличие на някоя от изброените в чл. 10 хипотези. В случая административния орган действа при обвързана компетентност и не разполага с оперативна самостоятелност да постанови или не предвидените в закона принудителни административни мерки. Условията при които административният орган е длъжен да наложи мярка по чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ са налице, а именно: касаторът не е гражданин на Република България, влязъл е в страна нелегално, без документи за самоличност и средства за издръжка както и средства за обратно връщане, което е послужило като основание да му бъдат наложени ПАМ. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че заповедта не е мотивирана в достатъчна степен. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а наличието на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното съдебно-административно производство. С оглед нормативното предписание на чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ, изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограничението за влизане в страната и за отвеждането на чужденеца до границата. При наличието на надлежни писмени доказателства за съществуването на юридическия факт, визиран в хипотезата на приложимата правна норма, условията за прилагане на ПАМ по отношение на касатора са доказани, поради което приемайки, че заповедта се основава на действителни факти и вярно приложение на материалния закон, Административен съд София град е постановил правилно решение. В контекста на релевираният довод по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК, не е налице твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото неизследването на твърденията за преследване и опасения за живота му, не са относими към това съдебно-административно производство. Те биха били относими евентуално по искане за предоставяне статут на бежанец, но данни за образуване на такова по Закона за убежището и бежанците в РБ липсват, а твърденията за подадена някаква молба пред Кралство Великобритания потвърждават извода, че касатора ползва страната като възможност за транзитно преминаване. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, т. к. съдът е анализирал задълбочено релевантните за делото обстоятелства и е обосновал с тях решението си. При постановяване му са преценени всички правнозначими доводи на жалбоподателя, а наведените в касационната жалба оплаквания преповтарят поддържаните такива пред първоинстанционния съд. При липса на инвокираните касационни основания, атакуваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,