Решение № 14341 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2018 г.

Решение № 14341 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. П., представен от адв. Г. М., срещу решение № 236/10.01.2018 г. на Административен съд С. по административно дело № 313/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 17-0804-000746/29.08.2017 г., издадена от началник група в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР С.. От оплакванията на касатора се извеждат доводите му за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Отрича да са установени материалните предпоставки за ПАМ, тъй като липсвала корелация между фактическите и правните основания, посочени в заповедта за налагането ?. Според него е неотносимо позоваването от административния орган на разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП. Неправилно били интерпретирани от административния съд твърденията му в първоинстанционната жалба относно личността на полицейският орган, който е възприел фактите, релевантни за осъществяване на административната принуда. Съставилият АУАН свидетел не бил такъв на установяването на нарушението, описано в поставящия начало на административнонаказателно производство акт. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на административния акт. Ответникът по касация началник група в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР С. не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС С. ЗПАМ е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС. М. на акта съдържат констатации, че адресатът му е собственик на конкретно МПС и е допуснал управляването му от В. Попов, който не притежава правоспособност да управлява превозни средства от категория "В" и е неправоспособен. Правно основание за наредената правна промяна е разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Адресат на акта е Х. П.. По констатациите на първостепенният съд Х. П. е собственик на ППС О. К., посочено в мотивите на ЗПАМ, с маса 1 000 кг; по времето и на мястото, посочени в акта превозното средство е управлявано от В. П., чиято правоспособност е да управлява МПС от категории АМ и В1; издателят на акта началник група "ОДПКПД" в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР С. е оправомощен от директора на ОДМВР да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171, т. т. 1, 2, 2 а, 4, 5, б. "а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че са осъществени предпоставките на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, тъй като превозното средство е управлявано от лице, което не притежава СУМПС за превозно средство от категория "В", каквото е конкретното и адресат на мярката е собственикът на превозното средство. Признал е компетентността на издателя на ЗПАМ, съответствието на акта с изискванията за форма и с целта на закона, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаването му. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Не се основават на съдържанието на първоинстанционното решение и на съдържанието на ЗПАМ оплакванията на касатора за грешка в правораздавателната дейност на съда при изследването на правното основание на административния акт. Полицейският орган се е позовал на разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, а не на чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП. Затова и са неотносими доводите за отсъствие на технически неизправности на превозното средство. Правно релевантните факти, представляващи материално правни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2 а ЗДвП, от последната хипотеза на разпоредбата в редакцията ? от ДВ бр. 54/2017 г. са управляването на МПС и непритежаването от водача на съответно СУМПС. П. значим е и фактът на собствеността на МПС, тъй като адресат на мярката е собственикът. Съдържанието на ПАМ е прекратяването на регистрацията на ППС. П. критериите на чл. 150 а, ал. 2 ЗДвП за определяне на правоспособността на водачите притежаваното от Х. П. превозно средство е от категория В /вж. чл. 150 а, ал. 2, т. 6 ЗДвП/. Автомобилът е управляван от водач с правоспособност за категориите АМ и В1 /по т. 1 и т. 5 на чл. 150 а, ал. 2 ЗДвП/. Правомерно е управляването на МПС, когато водачът притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство – чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП. Начинът, по който съдът е възпроизвел доводите на жалбоподателя в съдебния акт, не се отразява на правилността на решението, тъй като констатациите му са основани на преценка на събраните доказателствени средства, съобразена с правилата на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК. С арг. от чл. 172, ал. 7 ЗДвП е ирелевантно за мярката за административна принуда по чл. 171, т. 2 а ЗДвП кой е водачът, осъществил транспортирането на превозното средство след отнемането на табелите /в което се изразява налагането на мярката – чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП/. По хипотеза транспортирането на превозното средство следва във времето извършването на нарушението, за което се налага ПАМ. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение