Решение № 474 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2011 г.

Решение № 474 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С решение № 1100 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1167/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от Е. А. К. от [населено място] против [фирма], [населено място] за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в размер на 1401,46 лева. За разликата до 16855,44 лева искът е отхвърлен като неоснователен, а в частта досежно претенцията за обезщетение в размер на законната лихва от датата на констатиране на заболяването - 20.07.1999 г. до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди първоинстанционното решение на Софийски градски съд по гр. д. № 295/2001 г. е обезсилено като недопустимо. С определение № 520 от 02.05.2012 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е първоинстанционното решение е обезсилено в частта за присъждане на изтекли лихви след 12.10.2000 г. по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 214, ал. 2 ГПК (чл. 116, ал. 3 ГПК отм.) - допустима ли е претенция за изтекли лихви след предявяване на иска, заявена в писмени бележки, представени след приключване на устните състезания. Съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК (чл. 116, ал. 3 ГПК отм.), прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане може да бъде заявено и след сроковете по чл. 214, ал. 1 ГПК (чл. 116, ал. 1 ГПК отм.). Ищецът може да заяви искане за присъждане на изтекли лихви във всеки един момент в хода на първоинстанционното производство по делото до приключване на съдебното дирене (чл. 149, ал. 1 ГПК), а когато производството е проведено по реда на ГПК от 1952 г. до приключване на устните състезания по делото (186, ал. 1 ГПК отм.). По реда на ГПК от 2007 г., след приключване на съдебното дирене, в устните състезания по делото страните излагат становището си по фактическите и правни доводи, въведени в хода на производството, без да могат да въвеждат нови искания, да изтъкват нови факти или да представят нови доказателства - чл. 147 ГПК, поради което искане за присъждане на изтекли лихви не може да бъде въведено нито с устните състезания, нито в писмена защита, представена в определен от съда подходящ срок при условията на чл. 149, ал. 3 ГПК. Искане за прибавяне на изтекли лихви след предявяване на иска не може да бъде направено в писмена защита и по реда на ГПК от 1952 г., в който крайният момент за изтъкване на нови факти, доказателства, искания или доводи е приключването на устните състезания по делото, без да е предвидена възможност за представяне на писмена защита - чл. 186 ГПК (отм.). В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието, че предявеният иск за вреди от професионално заболяване, изразяващи се в разликата между пенсия и трудово възнаграждение, което ищцата би получавала като здрава, е основателен за периода от 20.07.1999 г. до 01.07.2000 г. в размер на 1401,46 лева, които са присъдени на основание чл. 200 КТ. Прието е, че с исковата молба и до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд ищцата не е предявила претенция за обезщетение в размер на законните лихви; че това искане е въведено едва с писмените бележки по делото - след приключване на устните състезания, което е недопустимо, поради което е обезсилил първоинстанционното решение в частта му по несвоевременно предявената претенция. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Е. А. К. се поддържа се, че съдът е формирал неправилен извод за недопустимост на искането за присъждане на законни лихви след предявяване на иска, тъй като възможността за представяне на писмени бележки е била предоставена от съда в заседанието по съществото на делото. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Производството по делото е проведено по реда на ГПК от 1952 г. отм. С исковата молба и в хода на първоинстанционното производство до даване ход на устните състезания, ищцата не е въвела искане за присъждане на законни лихви след предявяване на иска. Такава претенция е въведена с писмената защита по делото, т. е. след изтичане на законоустановения срок за предявяването и, но в рамките на погрешно определения от съда по-дълъг срок. В заседанието по съществото на делото, проведено на 11.11.2010 г., първоинстанционния съд е предоставил на страните възможност за представяне на писмени защити в десетдневен срок, т. е. за излагане в писмен вид на пледоария по съществото на делото, заместваща устните състезания, поради което и съгласно чл. 38 ГПК (отм.) извършеното от страната процесуално действие не следва да се счита за просрочено. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено в тази му част и делото върнато за произнасяне по съществото на предявеното искане за присъждане на законни лихви след предявяване на иска. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение