Решение № 213 от 15.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 508/2013 г.

Решение № 213 от 15.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 508/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане от осъдения Г. А. Т. от П., в момента в затвора Б. дол, по чл. 420, ал. 2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила протоколно определение от 19.12.2012 г., постановено по НОХД № 1548/2012 г. от Петричкия районен съд, с доводи за наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият Т., лично и чрез служебния си защитник адв. Л. П. от САК моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното определение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: С протоколно определение от 19.12.2012 г., постановено по НОХД № 1548/2012 г. на районен съд-П. е одобрено споразумението, постигнато между прокурор от районна прокуратура-П. и защитника на обвиняемия Г. А. Т. от П., адв. Д. Х. от АК-Благоевград за осъждането му за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от НК, осъществено на 22.10.2012 г. в землището на [населено място], област Благоевград и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от което наказание на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното му задържане по ЗМВР, с постановление на прокурора и по реда на чл. 64 и сл. от НПК, като не са му наложени кумулативно предвидените за престъплението наказания глоба и конфискация. В тежест на осъдения са присъдени направените по водене на делото разноски. Определението, като необжалваемо, е влязло в законна сила на 19.12.2012 г. В искането си от 06.02.2013 г. осъденият Т. развива оплаквания за ограничаване на правото му на защита, за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствените материали и при повдигане на обвинението му, както и за насилие над него за сключване на споразумението за осъждането му, като претендира "промяна на присъдата ми, а по възможност и да бъда оправдан". В допълнение към искането защитникът му адв. П. развива доводи за процесуални нарушения във връзка с процедурата по задържането му по реда на ЗМВР, както и при разпознаването му и настоява също за връщане на делото за ново разглеждане от прокурора. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 от НПК и има за предмет определение, неподлежащо на проверка по въззивен и касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: В основата на искането си осъденият Т. поставя първоначално поддържаната от него теза за невинност, изоставена в края на разследването, когато в присъствието на защитника си е признал извършването на инкриминираното деяние и е посочил мотивите да го стори, изявявайки желание да се сключи споразумение с прокурора. Такова е било изготвено на следващия предявяването на материалите от разследването ден и на 19.12.2012 г. съдът, след като е изпълнил задължението си по ал. 4 на чл. 382 от НПК, съобразил е подкрепата на признанието на привлечения към наказателна отговорност Т. за осъщественото от него престъпление в доказателствените материали, събрани по реда на НПК, законосъобразно го е одобрил. Нямат никаква стойност възраженията на защитника му в настоящето производство относно задържането му по реда на ЗМВР не само защото не са ограничили по някакъв начин правото му на защита, но и след това задържане над месец той е бил на свобода, когато са били събрани гласните доказателства, включително разпита на чуждите граждани пред съдия и осъщественото с тях разпознаване на осъдения Т. като лицето, което ги е превело "нелегално" в България през границата с Гърция. Няма допуснати каквито и да е процесуални нарушения, поради което доводите, свързани с доказателствената дейност на разследващия орган, не отговарят на извършените и документирани следствени действия и добитите от тях факти от предмета на доказване по делото и като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение. Не може да се възприеме и оплакването на осъдения, че е бил насилен от разследващия да сключи споразумението, когато то се сключва от прокурора и защитника му, изразено и документирано е признанието му за осъществяване на деянието и вината му, одобрено е от съда като съответно на резултатите от разследването, поради което не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за намеса на ВКС с отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на прокурора, още по-малко за оправдаване на осъдения Т. по предявеното му обвинение с оглед и на процесуалната фаза на процеса, когато е изготвено и внесено одобреното споразумение за осъждането му. Законосъобразно съдът е приел, че установените при разследването факти сочат на осъществяване на престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от НК, като е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Осъденият Т. не просто е преминал границата с Република Гърция, а е указвал на двамата чужди граждани да го следват, за което е бил съответно възнаграден. Той е осъждан 6 пъти за нарушаване на граничния режим, но поради злоупотребата с алкохол отново си е позволил да го стори, наблюдавано от граничния патрул и резултатът е видим - тримата са били задържани на българска територия, като Т. се е опитал неуспешно да се укрие, съзнавайки какво е извършил. Поради това не е налице неправилно приложение на материалния закон и основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на определението. Не се навеждат оплаквания за несправедливост на наложеното на Т. наказание, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като на основание ал. 3 не са му наложени кумулативно предвидените наказания глоба и конфискация, поради което няма очевидно несъответствие между наказанието и обществената опасност на деянието и тази на осъдения. То е достатъчно смекчено, за да бъде намалявано. Искането на осъдения Т. в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение