Решение № 12054 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А-Инженеринг-08 ЕООД, чрез адв.Иванов, срещу Решение 7737/16.12.2022 г., постановено по адм. дело 7837/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р22221221005018091 001/30.03.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/-София, в частта, потвърдена с Решение 958/16.06.2022 г. на зам. директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при ЦУ на НАП. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209,т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът не е обсъдил нито един от доводите в подадената жалба. Твърди, че не може получателят по доставките да отговаря за действията или бездействията на своите доставчици. Излага подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния РА. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, чрез юрк. Бакалова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на РА Р22221221005018091001/30.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, потвърдена с Решение 958/16.06.2022 г. на зам. директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на А-Инженеринг-08 ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от Проект Ем Груп ЕООД и Адзиенда Финикс ЕООД, с предмет услуги /СМР/. За да отхвърли жалбата срещу процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган в писмена форма, като не са установени съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че е подписан с КЕП. След изложени подробни съображения съдът е стигнал до извод, че процесният РА е законосъобразен. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 146 от АПК основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Съобразно ал.2 на същата разпоредба съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Видно от доказателствата по делото Заповед за възлагане на ревизия Р-22221221005018/01.09.2021 г. (л. 34 от делото) е издадена като електронен документ и подписана от Н. Иванова, в качеството ѝ на заместник на В. Димитрова на длъжност Началник сектор. По делото е приложена Заповед РД-01-287/10.05.2021 г., издадена от директора на ТД на НАП София, като съгласно т. II, т.6 от нея е оправомощена Н. Иванова, която да изпълнява правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствие на титуляра В. Димитрова. Липсват обаче доказателства за фактическото отсъствие на В. Димитрова Началник сектор Ревизии, нито такива са изискани от съда, за да се установи, дали е изпълнен фактическият състав на заместването, от което да се установи, дали е налице валидно възлагане на ревизията и определяне на компетентни органи, които да я извършат. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. " Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическият състав на заместването", следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността, 2. доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции от титуляра на длъжността. В този смисъл по делото липсват доказателства за отсъствието на титуляра на длъжността. Основано на закона е очакването на съда за точно изпълнение от администрацията за задължението по чл. 150, ал. 1 ДОПК при съдебно оспорване на РА да комплектува преписката и да я изпрати на съда. С арг. от чл. 152, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК дължимо е изпращане на заверено копие от цялата преписка. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено, след което да се прогласи нищожността на процесния РА. В полза на дружеството и с оглед на резултата по делото следва да се присъдят разноски общо - 147 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,