Решение № 4359 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4229/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Белянова, против решение 6548 от 07.11.2022г., постановено по адм. д. 6463/2022 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). В касационната жалба се излагат доводи за нищожност, алтернативно за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата срещу решението на КЗД, както и не е отделил спорното от безспорното. По подробно развити съображения в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание, прави искане за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК до произнасяне на Европейската комисия по нейна жалба с референтен номер СНАР (2022)03026. Иска се образуване на тълкувателно дело по въпроси, свързани с приложението на чл.9 от ЗЗДискр. Претендира обезсилване на решението, алтернативно отмяната му и произнасяне по същество, с което жалбата се уважи. Подадена е и частна жалба от А. Белянова срещу разпореждане от 03.01.2023г. на АССГ за внасяне на държавна такса в размер на 70лв. по сметка на ВАС с доводи, че държавна такса не се дължи. Претендира сторените разноски в производството. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрк. Кръстева в представено писмено становище, оспорва касационната жалба като твърди, че е неоснователна. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Министерство на финансите, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представя писмени бележки с искане решението като правилно да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема, касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 6548 от 07.11.2022г. по адм. дело 6463/2022г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на А. Белянова против решение 277/20.05.2022г. , постановено по преписка 84/2020г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, в частта, с която е установено, че: Министерството на финансите, представлявано от министъра не е осъществил дискриминация под формата на тормоз на основата на признаци "пол", "образование", "убеждение", "лично положение", "обществено положение" и "семейно положение", не е извършил нарушение на права по Глава втора, раздел I "Защита при упражняване правото на труд" по чл.17, чл.18 и чл.23, ал.1 от ЗЗДискр.; не е извършил нарушение на чл.10 от с.з., както и не е извършил "преследване" по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на А. Белянова; Министерски съвет, представляван от министър председателя на Република България не е осъществил дискриминация под формата на тормоз на основата на признаци "пол", "образование", "убеждение", "лично положение", "обществено положение" и "семейно положение", не е извършил нарушение на чл.10 от ЗЗДискр., както и не е извършил "преследване" по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на А. Белянова; Министерство на труда и социалната политика , представлявано от министъра не е осъществил дискриминация под формата на тормоз на основата на признаци "пол", "образование", "убеждение", "лично положение", "обществено положение" и "семейно положение", не е извършил нарушение на чл.10 от ЗЗДискр., както и не е извършил "преследване" по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на А. Белянова. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл.66 от ЗЗДискр. реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на акта. Позовавайки се на разпоредбите на чл.4, ал.1, чл.5 във вр. с §1, т.7 от ЗЗДискр., въз основа на твърденията и доводите на жалбоподателката за неравно третиране и посочените защитени признаци, както и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е счел за правилни изводите на КЗД в оспореното решение за липсата на допуснато нарушение на разпоредбите на Глава втора, раздел I "Защита при упражняване правото на труд" по чл.17, чл.18 и чл.23, ал.1 от ЗЗДискр., както и нарушение на разпоредбите на чл.8 и чл.10 от закона. Изложил е съображения, че нито в производството пред КЗД, нито в съдебното производство, жалбоподателката е доказала факти, от които да може да се направи безспорен извод, че ответниците са я третирали по начин по - неблагоприятен от останалите служители при упражняване правото й на труд, поради което и според съда не е преодоляна първоначалната доказателствена тежест по чл.9 от ЗЗДискр., въпреки дадената възможност на жалбоподателката в хода на производството. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на изискванията за съдържание, посочени в чл. 66 от ЗЗДискр. Правилно съдът приема, че при постановяване на решението КЗД не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50 чл. 70 от ЗЗДискр. Правилен е и изводът на съда, че постановеният с решението на КЗД резултат е материално законосъобразен, защото решението съответства на фактите по спора и приложимото за тях право. Наведените от жалбоподателката пред КЗД оплаквания не сочат на извършването на дискриминация спрямо нея на основата на твърдените признаци : "пол", "образование", "убеждение", лично положение, "обществено положение" и "семейно положение" по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и нарушение на права по Глава втора, раздел I "Защита при упражняване правото на труд" по чл.10, чл.17, чл.18 и чл.23, ал.1 от ЗЗДискр. от страна на ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., определяща разпределението на доказателствената тежест в производството пред КЗД, в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическите състави на посочените разпоредби, съответно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В настоящия случай в жалбата си до КЗД А. Белянова не излага конкретни доводи за това в какво се изразява различното й третиране от страна на сочените за дискриминатори Министерство на финансите, Министерски съвет на Република България и Министерство на труда и социалната политика, не посочва конкретно проявление на признака лично положение, чието съдържание следва да бъде конкретизирано във всеки отделен случай, не сочи обстоятелства, от които да е възможно да се установи наличие на причинно-следствена връзка между спорното третиране и претендираните защитени признаци "пол", "образование", "убеждение", лично положение, "обществено положение" и "семейно положение", както и не посочва определено лице/лица за сравнение, намиращи се при сходни обстоятелства, спрямо които да се извърши сравнението за по-неблагоприятното й третиране. Конкретните оплаквания, изложени в жалбата на Белянова до КЗД се свеждат до нарушение на чл.17 и чл.18 от ЗЗДискр. от страна на Министерство на финансите, изразяващи се в неизвършването на проверка и непредприемането на каквито и да е мерки за прекратяване на тормоз, включително и сексуален тормоз и дискриминация на работното й място, както и такива за налагане на дисциплинарна отговорност. Оплакването срещу МФ също така е, че не й е предоставена информация, съдържаща се в докладна записка 04 -09- -248/24.08.2018г. на основание, която министърът на финансите е съгласувал освобождаването й от работа. По отношение на тримата ответници са наведени оплаквания за нарушение на чл.10 от ЗЗДискр., изразяващо се в непредприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на ЗЗДискр. - равенство пред закона, равенство в третирането и възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминация. От пространното изложение и наведените твърдения в жалбата може да се направи извод, че оплакванията за тормоз не касаят ответниците в настоящото производство, а лице - работодател на жалбоподателката, който не е страна в производството и тези оплаквания са били предмет на разглеждане в друго съдебно производство. Правилни са изводите както на КЗД, така и на първоинстанционният съд за липсата на допуснати нарушения по чл.17, чл.18, чл. 23 , ал.1 и чл.10 от Закона за защита от дискриминация от страна на Министерството на финансите. По делото не е спорно и от представените доказателства се установява, че на 30.07.2018г. до МФ е подадена жалба от Белянова, в качеството й на зам. директор на АДФИ срещу заповеди на директора на АДФИ. На 09.08.2018г. е бил изготвен отговор от заместник - министър на финансите, че оспорените заповеди, не представляват годен предмет за оспорване по реда на чл.81, ал.1 от АПК и същите са в оперативна самостоятелност на органа, който ги издава. На 03.09.2018г. в МФ е подаден отново сигнал с искане от Белянова за отмяна на посочените две заповеди, с които се определят задълженията й като заместник - директор на АДФИ, както и за отмяна на заповед 266 от 27.08.2018г. на директора на АДФИ за прекратяване на трудовото й правоотношение. Белянова е получила отговор на сигнала от 04.10.2018г. за неоснователност на направените искания, поради липсата на компетентност. Както от наведените от касаторка доводи в жалбата до КЗД, така и подадените сигнали посочени по - горе може да се направи извод, че оплакванията на жалбоподателката са свързани както със служебните й отношения, така и с лични такива с нейния работодател - директор на АДФИ, както и личните и чувства и възприятия от развитието на тези отношения, въз основа на които тя прави оплакванията си по отношение на министерството на финансите и допуснати нарушения по на чл.17 и чл.18 от ЗЗДискр. от страна на Министерство на финансите, изразяващи се в неизвършването на проверка и непредприемането на каквито и да е мерки за прекратяване на тормоз, включително и сексуален тормоз и дискриминация на работното й място, както и такива за налагане на дисциплинарна отговорност. Правилно както КЗД, така и административният съд са приели, че защитата от дискриминация при упражняване правото на труд, уредена в Глава втора, Раздел I от ЗЗДискр. съдържа изисквания за равно третиране при създаване на условия на труд и изплащане на трудово възнаграждение. Посочената от жалбоподателката за нарушена разпоредба на чл.17 от ЗЗДискр. вменява задължение на работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз на работното място, незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител. По силата на чл.18 от ЗЗДискр. работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място, а съгласно чл.23, ал.1 от закона, при поискване работодателят предоставя информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му по този раздел. При правилен анализ на посочените по - горе разпоредби и наведените доводи от жалбоподателката, както КЗД, така и първостепенният съд са стигнали до законосъобразен извод, че тези разпоредби са свързани със задължения на работодател, каквото качество ответниците в това производство не притежават. Министерството на финансите няма това качество, тъй като работодател на Белянова е директора на АДФИ, съгласно чл.6 от Устройствения правилник на АДФИ, който не е страна в производството. След като МФ няма качеството на работодател то не следва да му се търси отговорност за неизпълнение на цитираните разпоредби и по - конкретно неизвършването на проверка при получено оплакване за тормоз, включително сексуален тормоз на работното място и непредприемане на мерки за прекратяване на тормоза, както и налагане на дисциплинарна отговорност. По отношение оплакването за допуснато нарушение по чл.10 от ЗЗДискр., вменяващо задължение на държавните органи и органи на местно самоуправление, при осъществяване на правомощията си да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на този закон, безспорно е установено от представените по делото доказателства, че ответните страни не са осъществили твърдяното от жалбоподателката бездействие. Правилно от представените по делото доказателства, както КЗД, така и съдът са приели, че ответниците са отговорили писмено на всички подадени сигнали и жалби, включително са извършени проверки на изложените от Белянова обстоятелства, за резултатите от които жалбоподателката е уведомена с писмени отговори. Обстоятелството, че Белянова не е удовлетворена от резултатите от извършените проверки и представените отговори и същите не са позитивни за нея и очакванията й, не сочи на неизпълнение на разпоредбата на чл.10 от ЗЗДискр. и на твърдяното бездействие. В отговор на подадените жалби, жалбоподателката е била уведомена за предприетите възможни мерки от ответниците в рамките на тяхната компетентност. Представените по делото писмени доказателства, описани подробно в решението на КЗД и първоинстанционният съд, а именно отговори на подадени сигнали и жалби от жалбоподателката Белянова, както от министерство на финансите, така и от министерство на труда и социалната политика за извършени проверки и констатирани нарушения от контролните органи на ИА ГИТ и дадени задължителни предписания на АДФИ да бъдат издадени и предоставени посочените в т. 5 и т.7 от заявление на Белянова документи, както и даден срок за изпълнение, представеният отговор от АДФИ до ИА ГИТ, относно предприетите мерки за изпълнение на задължителните предписания на контролните органи, опровергават категорично твърденията на Белянова за нарушение на чл.10 от ЗЗДискр., изразяващо се в непредприемането на всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на ЗЗДискр. - равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита от дискриминация. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл.9 от ЗЗДискр., както от КЗД, така и от първоинстанционният съд и неправилно разпределена доказателствена тежест между страните. С писмо изх. 90 - 17- 22 от 18.06.2020г. на докладчика по преписката, министерството на финансите е уведомено за образуваното производство, за изложените от А. Белянова оплаквания за осъществено по - неблагоприятно третиране на посочените от нея защитени признаци. Изискано е писмено становище и доказателства, както и дадени указания, относно разпределение на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр., а именно, че следва да ангажират доказателства, че принципът на равно третиране не е нарушен. Аналогични писма с указания са изпратени и до останалите ответници - Министерски съвет - писмо изх. 80 - 00 -76 от 21.09.2020г. и министерство на труда и социалната политика - писмо изх. 90 - 15 - 99 от 21.09.2020г. По делото е безспорно установено, че и тримата ответници са представени в производството пред КЗД, както изисканите им писмени становища, така и писмени доказателства, опровергаващи твърденията на Белянова за осъществено по - неблагоприятно третиране на посочените от нея защитени признаци. При спазване на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. и след разпределената доказателствена тежест от страна на КЗД, в отговор на дадените им указания с писма ответниците в производството са представили писмени доказателства - отговори на подадените жалби и извършени проверки, с които са опровергали твърденията на жалбоподателката за извършена дискриминация и са доказали, че принципът на равно третиране не е нарушен. Макар и да се споделят доводите на първостепенният съд, че жалбоподателката не е представила конкретни доказателства във връзка с твърденията си и по - конкретно да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, за което са й били дадени изрични указания с определение от 15.07.2022г. при разпределяне на доказателствената тежест по делото, настоящата инстанция намира, че ответните страни по делото безспорно са доказали по делото с относимите писмени доказателства, че принципът на равно третиране не е бил нарушен, поради което макар и неподкрепени с доказателства от страна на жалбоподателката, изложените факти за твърдяна дискриминация, както в първоначалната жалба до КЗД, така и в уточнителните такива и становища в проведените производства са опровергани категорично от страна на ответниците, включително и при спазване на принципа на чл.9 от ЗЗДискр. Принципно е основателно възражението на касаторката, че в иницииращата жалба не е отправяла оплаквания и искане за установяване по отношение на, който и да е от настоящите ответници по делото осъществена дискриминация под формата на "тормоз" и/или "преследване", съгласно чл.5 от ЗЗДискр., във вр. с §1, т.1 и т.3 от ДР на ЗЗДискр. Видно от изложеното в жалбата до КЗД, както и уточненията към нея, жалбоподателката е сезирала Комисията с искане за установяване на нарушение на чл.17 и чл.18 от ЗЗДискр. от страна на министерството на финансите, поради неизвършване на проверка за установяване на упражнения над нея тормоз от директора на АДФИ, както и за това, че не са предприети каквито и да е мерки за прекратяване на тормоза и за предотвратяване на форми на дискриминация на работното място, както и такива за налагане на дисциплинарна отговорност, а по отношение на тримата ответници КЗД е сезирана за нарушение на разпоредбата на чл.10 от ЗЗДискр. Настоящата съдебна инстанция намира, че произнасянето на КЗД и впоследствие от съда по оплаквания за дискриминация под формата на "тормоз" и/или "преследване", за които не е сезирана срещу настоящите ответници не се е отразило на законосъобразността на постановените от тях актове, след като е налице изрично и конкретно произнасяне по наведените оплаквания за нарушение на чл.17 и чл.18 от ЗЗДискр. от страна на министерството на финансите, поради неизвършване на проверка за установяване на упражнения над нея тормоз от директора на АДФИ, както и за това, че не са предприети каквито и да е мерки за прекратяване на тормоза и за предотвратяване на форми на дискриминация на работното място, както и такива за налагане на дисциплинарна отговорност, както и произнасяне по отношение на тримата ответници за нарушение на разпоредбата на чл.10 от ЗЗДискр. При правилно установени факти и представени доказателства, инстанцията по същество правилно е приела за доказано, че жалбоподателката не е била обект на дискриминация по смисъла на 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Разпоредбата, въвежда императивна забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в 4, ал. 1 от цитирания закон или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице нарушение на чл. 4, ал. 1от ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на дискриминацията, посочени в цитираните разпоредби, да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в случая лично положение, " обществено положение", пол, "образование" и "убеждения". Следва да бъде отбелязано, че в случая представените по делото доказателства, безспорно сочат на наличието на конфликт в отношенията между касаторката и директора на АДФИ, както на личностна така и служебна основа. Наличието на конфликт обаче при или по повод на трудови или служебни правоотношения между страните не означава автоматично и не може да се третира като акт на дискриминация от ответниците, срещу които е насочена жалбата, тъй като неблагоприятното третиране следва да е обвързано със защитен признак и по - конкретно с посочените от жалбоподателката. В хода на проведеното производство от събраните доказателства не се открива съдържанието на посочените защитени признаци във връзка с оплакванията и твърдения за неблагоприятно третиране. При липсата на елементи от фактическия състав на дискриминация под формата на лично положение, " обществено положение", пол, "образование" и "убеждения" с оглед чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр., както и допуснати нарушения на разпоредбите на чл.10, чл.17, чл.18 и чл.23, ал.1 от ЗЗДискр., правилно инстанцията по същество е приела оспореното решение на КЗД за правилно и е отхвърлила жалбата. Изложените, в този смисъл, фактически и правни изводи от Административен съд София - град, формират извод за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Оплакванията, релевирани в касационната жалба досежно отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни и недоказани, поради което атакувания съдебен акт следва да се остави в сила. Неоснователно е искането в касационната жалба за спиране на производството по настоящото дело на осн. чл.229, ал.1, т.1 ГПК до произнасяне на Европейската Комисия по жалба с референтен номер СНАР (2022)03026, относно установяване на неизпълнение от страна на Република България на задължения за прилагане на правото на ЕС в областта на дискриминацията. Съгласно посочената разпоредба, съдът спира производството по съгласие на страните, а в случая и тримата ответници не са изразили съгласие пред съда за спиране на производството по делото, както в представените отговори и писмени становища, така и в проведеното открито съдебно заседание. Съгласие не е дадено и от участващият по делото прокурор, съгласно изискването на чл.229, ал.2 ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК, видно от становището му в съдебно заседание. Искането за образуване на тълкувателно дело за тълкуване на поставени от жалбоподателката въпроси, относно привеждане на съдебната практика в съответствие с европейското законодателство и разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., както и уеднаквяването й и попълване на празноти в националното право и по - конкретно в разпоредбите на ЗЗДискр е неоснователно. Правомощията на настоящата касационна инстанция са уредени изчерпателно в разпоредбите на чл.208 и сл. от АПК от Глава дванадесета - Касационно производство, като не е налице препращане към разпоредби на ГПК. В тези разпоредби не е предвидено правомощие на ВАС, каквото е предвидено в разпоредбата на чл.292 от ГПК при противоречиво решавани въпроси от Върховния касационен съд, съставът да предложи на Общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спре производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените въпроси по дял трети, Глава девета - Общи разпоредби се прилага ГПК, която разпоредба е неприложима за касационното производство, каквото е настоящото. Във Върховният административен съд са приети с Решение на Пленума от 14.10.2019г. Правила за приемане на тълкувателни решения от Общото събрание на съдиите от първа или втора колегия на ВАС и от Общото събрание на съдиите от колегиите от ВАС, в които не е предвидено правомощие на състав на ВАС при противоречиво решавани въпроси да предлага на Общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спре производството по делото. В тези правила изрично са посочени лицата, които могат да правят искания за приемане на тълкувателно решение по чл.124, ал.1, т.4 и т.5 от ЗСВ, сред които не попадат състав на ВАС или докладчик по дело. Частната жалба на Белянова срещу разпореждане на АССГ от 03.01.2023г. , с което и е указано да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 70,00 лв. по сметка на ВАС е недопустима на основание чл. 229 ,ал.1 от АПК тъй като е подадена срещу акт - разпореждане по хода на делото, което не е сред изрично предвидените актове, подлежащи на обжалване с частна жалба, поради което следва да се остави без разглеждане на осн чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК. По водене на делото пред касационната инстанция ответниците КЗД и Министерство на финансите претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане следва да им се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на по 100лв. за всеки, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,