Решение № 8953 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4294/2009 г.

Решение № 8953 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4294/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 15.08.2008 г. по адм. д. № 2111/2003 г. СГС, АК, III З състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ) гр. София срещу ППСПДВ № 28/14.02.2003 г. на Началника на Митница-Кулата, потвърдено с Решение № А-56/10.12.2003 г. на Директора на РМД-София. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв. Иван Крумов в качеството му на процесуален представител на АЕБТРИ. В същата се правят оплаквания, че решението на Софийски градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и да се постанови друго, с което да се отмени ППСПДВ и потвърждаващото го решение на РМД. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът - Директорът на РМД - София не изразява становище. Ответникът - Началникът на Митница Кулата не изразява становище. Заинтересуваната страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на АЕБТРИ срещу ППСПДВ № 28/14.02.2003 г. на Началника на Митница Кулата, потвърдено с Решение № А-56/10.12.2003 г. на Директора на РМД-София. За да постанови това решение съдът е установил, че процесният ТИР карнет № РХ26224010, не е приключен и съгласно чл. 219, ал. 1, т. 13 от ППЗМ титулярът на режима е отговорното лице, което на основание чл. 100, ал. 1 и ал. 2 от ЗМ, трябва да извърши действията по представяне и манифестиране на внесената стока, предхождащи приключването на операцията ТИР. Въз основа на представените по делото писмени доказателства СГС е приел, че дружеството, посочено като получател на внесената стока, не притежава това качество, тъй като нито един от документите, придружаващи ТИР карнета не е подписан от него - факт, който безспорно е установил от съдържанието на самите документи и от представеното писмено обяснение на законния представител на дружеството - посочено за получател. Съобразно тези доводи първоинстанционният съд е обосновал извода, че за него не е възникнало митническо задължение, като при тази хипотеза, съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 202, ал. 1, т. 4 и чл. 203, ал. 1 от ЗМ и доказаното неспазване на процедурата по редовно приключване на процесния ТИР карнет (стоката не е била манифестирана и обмитена в получаващото митническо учреждение) за превозвача възниква митническото задължение за заплащане на митни сборове. Тази отговорност според съда произтича от чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР. Отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица и в тази връзка СГС е приел, че законосъобразно с обжалваните актове е ангажирана отговорността на жалбоподателя за заплащането на митните сборове. По повод възражението за началния момент, от който започва да тече законоустановената лихва, СГС е приел, че правилно административния орган е определил датата - 7.08.1999 г., т. е. от датата на отклонението на стоката от митнически контрол, тъй като жалбоподателят е солидарно отговорен за процесните задължения, то акцесорното задължение за лихва се определя по начин както за останалите длъжници, а не след изтичане на тримесечния срок за доброволно плащане по аргумент от чл. 11, т. 3 от КТИР и чл. 1, ал. 1 от ЗВЛДТДПДВ. С оглед изложеното СГС е отхвърлил жалбата на АЕБТРИ като неоснователна. Решението на СГС е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Поначало правилно първоинстанционният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 8, т. 7 от Конвенцията е въведена поредност на търсене на вземанията, но необосновано е направен извод, че тази поредност е била спазена от митническия орган. Тълкуването на разпоредбите, които регламентират отговорността на касатора, е дадено в Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. В него се посочва, че при осъществяване на митнически режим "транзит" под покритието на карнет ТИР титулярът на режима е длъжен да превози стоките в непроменено състояние със знанието и разрешението на митническите органи, т. е. под митнически надзор, от отправното митническо учреждение до получаващото митническо учреждение. Това задължение на превозното предприятие, титуляр на режима транзит и на съответния карнет ТИР, е обезпечено с финансова отговорност на националната гарантираща асоциация, одобрена от митническите власти на една договаряща страна, като поръчител на лицата, ползващи режима ТИР. За територията на Република България гарантиращата асоциация е Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ), която издава карнети ТИР по определени в договор с ГУ "Митници" условия и поръчителства за тях (чл. 314, ал. 1, т. 1 и чл. 2 от Правилника за приложение на Закона за митниците (ППЗМ). Съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация отговаря за заплащането на изискуеми вземания на страната, в която е била установена нередовност на операцията ТИР, съвместно и солидарно с лицата, които ги дължат. В т. 7 на същия член е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Следователно с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Само след изчерпване възможностите за изпълнение по отношение на тези лица компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. Това означава, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Когато титулярът на карнета не е изпълнил задължението си по чл. 21 от Конвенция ТИР да представи пътното превозно средство, съчлененото превозно средство или контейнера, заедно с товара и със съответния карнет ТИР на определеното място митническите власти трябва да предприемат спрямо него възможните фактически и правни действия за заплащане на дължимите суми, независимо от това дали е местно или чуждестранно лице. Преценката за това дали са предприети възможните действия следва да се прави за всеки конкретен случай, с оглед наличната информация за лицето, както и това дали то е местно или чуждестранно. Този извод е в съответствие с регламентирания в чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР специален ред за ангажиране на отговорността на гарантиращата асоциация, а тя е международен договор, ратифициран по конституционен ред с Указ на Държавния съвет № 1144 от 29.07.1977 г., обнародван в ДВ, бр. 61 от 1977 г., и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното ни право, с предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които й противоречат. Съпоставяйки това тълкуване с конкретните факти по делото, не може да бъде направен изводът, че митническата администрация е предприела необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица. В процесния случай безспорно е установено, че дружеството, посочено като получател на внесената стока - "Крафт Якобс Сушард" България" АД, не притежава това качество. От приложеното по делото писмено обяснение на изпълнителния директор на дружеството е видно, че фирмата не е давала поръчка на фирма "Ковекс" - Македония, нито е закупувала стока - шоколадови изделия, което се установява и от липсата на подпис на представител на дружеството на представените пред митническите органи документи. В този случай е следвало да се приеме, че не са налице условията на чл. 324 ППЗМ за отпадане отговорността на превозвача. От доказателствата по делото се установява, че превозвачът е чуждестранно лице. Конвенцията изрично е въвела изискване към митническите органи да направят всичко възможно, като в обяснителната бележка към чл. 8, ал. 7 от конвенцията е пояснено, че под всичко възможно се разбира предприемане на такива мерки за изискване на плащане от пряко дължащите ги лица и то да включва поне уведомление за начина, по който е приключена операцията по карнет ТИР и/или да изпратят искане за заплащане по същия карнет. В този смисъл е ТР № 3/2003 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. Никъде в Конвенцията не е направено разграничение между местни и чуждестранни лица, а по делото има данни за адреса и телефона на чуждестранното лице - превозвач, но не и доказателства митническите органи да са направили опит да потърсят от него информация за приключването на операцията или да го уведомят за заплащането на дължимите митни сборове. При това положение следва бъде прието, че отговорността на АЕБТРИ е ангажирана в нарушение на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР, тъй като митническият орган не е спазил законово установената поредност и не е предприел необходимите законни действия за събиране на публичните вземания от дължащите ги по закон лица. Поради това издаденото ППСПДВ № 28/14.02.2003 г. на Началника на Митница Кулата се явява незаконосъобразно. Поради недължимост на главницата от касатора се явява безпредметно обсъждането на направените в касационната жалба оплаквания за допуснато нарушение на закона при определяне на началния момент на лихвите за забава. С оглед на резултата по делото в полза на АЕБТРИ следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за производството пред СГС и в размер на 25 лв. за производството пред ВАС, I А отделение. Касационната инстанция не присъжда адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, тъй като възнаграждението само е било договорено, без да са представени доказателства за неговото заплащане. След като е стигнал до други правни изводи и е отхвърлил жалбата на АЕБТРИ като неоснователна, Софийски градски съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК трябва да бъде отменено процесното ППСПДВ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I А отделение,