Решение № 4914 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Габрово, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Недев, срещу решение 794 от 13.06.2024 г., постановено по административно дело 132/2024 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е: 1) отменена заповед за налагане на санкции 07/РД-26-ЗСЛЗ-59 от 19.03.2024 г., издадена от директора на РЗОК Габрово; 2) осъдена РЗОК Габрово да заплати на МБАЛ Д-р С. Х. ЕООД гр. Севлиево, ЕИК 107507982, сумата от 1050 лв. разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касация МБАЛ Д-р С. Х. ЕООД, действащ чрез процесуалния представител адвокат Банкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на решението на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде отменено и да се отхвърли оспорването на заповедта за налагане на санкции. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С процесната заповед от 19.03.2024 г. на МБАЛ Д-р С. Х. ЕООД е наложена санкция финансова неустойка в размер на общо 3400 лв. за 17 констатирани нарушения на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация (в законоустановения минимум по чл. 357, ал. 3 от НРДМД за 2023 г. 2025 г. от по 200 лв. за всяко от нарушенията). Директорът на РЗОК - Габрово се е позовал изрично на протокол 84/29.02.2024 г. (по чл. 74, ал. 3) от ЗЗО, изготвен от контрольори от РЗОК Габрово, осъществили назначената от него проверка на изпълнителя на болнична медицинска помощ (БМП), в който протокол констатациите им са описани подробно по дати, пациенти и номера на ИЗ и КП. В заповедта е посочено, че на 15 и 16 февруари 2024 г. от болницата са били дехоспитализирани общо 34 пациента, като на 17 от тях личните данни са били въведени ръчно в регистрационната система, в нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 6 от НРДМД за 2023 г. 2025 г., изискваща данните от личните документи на пациентите да се събират от лечебното заведение чрез електронен четец (ръчно въвеждане е допустимо само по изключение в авариен режим). Лечебното заведение не е възразило по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО срещу констатациите от протокола, и не е оспорило факта на ръчно въвеждане на посочените по-горе данни, като в писмено обяснение, дадено в хода на висящото административно производство, управителят на дружеството е посочил, че: поради отдалеченото местоположение на регистратурата от отделенията са чести случаите, в които пациентите след изписване, въпреки, че са били насочени към регистратура по дехоспитализация , напускат лечебното заведение ; друга част от пациентите съхраняват личните си документи при свои близки и роднини, което води до невъзможност да се спазят напълно условията по регистриране на събитието . В мотивите на проверяваното решение първоинстанционният съд е отразил, че лечебното заведение не оспорва констатациите, че при посочените в протокола 17 пациенти данните от личните документи са въведени ръчно, а не машинно , но е приел, че това е станало поради възникнал технически проблем с интернет и компютърната мрежа в МБАЛ Д-р С. Х. ЕООД гр. Севлиево, поради който е нямало как да бъдат регистрирани пациентите чрез сканиращото устройство, а се е налагало ръчно въвеждане на данни. Позовал се е в това отношение на показанията на разпитания свидетел, който е компютърен специалист от фирмата, която обслужва хардуерно компютрите на лечебното заведение. На тази база е приел за опровергани изводите на административния орган за допуснати 17 нарушения (посочвайки вече, че те са били оспорени от изпълнителя на БМП), макар формално същите да са налични, и е извел решаващ извод, че в случая е налице допустимо изключение от правилото на чл. 305, ал. 6 от НРДМД 2023 г. 2025 г., което не е било взето предвид при изясняване на фактите преди издаването на санкциониращата заповед. По тези съображения е извел решаващ извод, че ако и заповедта за налагане на санкции да е издадена от компетентен орган и в предвидената закона форма, издаването й е станало при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и направените в нея констатации не се доказват от събраните по делото доказателства, поради което я отменил. Подложеното на касация решение е валидно и допустимо, но неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е коментирал относимите към правния спор доказателства, издирил е приложимия материален закон, но поради неправилното му тълкуване и необоснована преценка на установените факти е извел погрешен извод за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Посочените в обсъжданата заповед нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган (по чл. 305, ал. 6 от НРДМД за 2023 г. 2025 г.), а наложените за извършването им санкции финансова неустойка са в минималния предвиден размер в 357, ал. 3 от НРДМД за 2023 г. 2025 г. от по 200 лв. за извършването на съответните нарушения. Сочените от съда процесуални нарушения са неналични, понеже издателят на заповедта е изложил ясно фактическо основание за издаването й: лечебното заведение не е въвеждало личните данни на много от пациентите машинно (както изисква приложимия закон), а ръчно, и се е позовал изрично на констативния протокол, в който контрольорите са изложили детайлно и подробно какво са установили при проверката. Освен това, противно на твърдяното от първоинстанционния съд, преди издаването на санкциониращата заповед, е изследван въпросът дали за ръчното въвеждане на данните на пациентите е имало някаква обективна причина, като в своето обяснение управителят на МБАЛ Д-р С. Х. ЕООД (цитирано по-горе подробно) не се е позовал на технически проблеми с интернет и компютърната мрежа, за разлика от изградената защитна теза в хода на съдебното производство. Ако твърдяните чести сривове и прекъсвания на интернет действително са съществували, буди недоумение защо управителят на лечебното заведение не ги е посочил като причина за ръчното чекиране, защо не е уведомил НЗОК за тези технически смущения, или не ги е изтъкнал поне пред контрольорите по време на проверката. В унисон с изложеното по-горе е и фактът, че лечебното заведение не е депозирало възражение и не е оспорило констатациите в протокола (противно на твърдяното в част от мотивите на съда), което е обусловило правомощието по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО на директора на РЗОК Габрово в условията на обвързана компетентност да ангажира отговорността на изпълнителя на БМП за многократното нарушаване на изискването на чл. 305, ал. 6 от НРДМД 2023 г. 2025 г., недължащо се на допустимо изключение от него. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд Габрово невярно е преценил фактите по спора и не е приложил коректно материалния закон, поради което постановеното от съда решение трябва да бъде отменено, а жалбата на МБАЛ Д-р С. Х. ЕООД срещу заповедта от 19.03.2024 г. на директора на РЗОК - Габрово следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора основателна се явява акцесорната претенция на касатора за присъждане на възнаграждение за осъществената защита на органа от юрисконсулт в производството пред касационната съдебна инстанция (за предходната такова не е искано от първоинстанционния съд и с приключване на производството пред него възможността да бъде поискано тепърва е преклудирана). Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на РЗОК - Габрово юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение