Решение № 9365 от 25.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощник по делото, против решение 7182 от 02.12.2021 г., постановено по адм. дело 6050/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които заедно и поотделно рефлектират и върху неговата необоснованост касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, алтернативно - след отмяната ВАС да постанови ново решение по същество на спора, с което да отхвърли жалбата против обжалвания административен акт. Претендират се съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева за първоинстанционното производство, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева и държавна такса в размер на 54,25 лева за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност в случай на заявено от ответника по касация искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответната страна Ж. Ковачев, редовно уведомен и призован по делото, не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за отказ за финансиране на заявление за подпомагане по "Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020-2022 година", с изх. 01-6500/2576 от 21.05.2021 г., издадено от изпълнителния директор (ИД) на ДФЗ, с което на оснoвание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 34, ал. 1 и ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба 10 от 13.12.2019 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г. (наричана за краткост Наредбата ), Ж. Ковачев е уведомен, че подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 22/031120/02631 от 03.11.2020 г. получава пълен отказ за подпомагане. С обжалваното решение, предмет на настоящия инстанционен контрол, решаващият състав на АССГ, след като е изяснил фактическа обстановка по случая и е извършил анализ на приложените доказателства, е приел оспорването за основателно, отменил е обжалваното Уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане УИН 22/031120/02631 от 03.11.2020 г., като е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя сторените и доказани по делото съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат, съдът, при извършения анализ на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 от АПК, е достигнал до извод, че процесният административен акт е издаден в нарушение на специалните административнопроизводствени правила, както и в противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. При обосноваване на горния извод съдът е установил следната фактическа обстановка: Безспорен факт по делото е, че на 03.11.2020 г. и 04.11.2020 г. в ДФЗ са подадени общо седем броя заявления за подпомагане по Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г., всички чрез пълномощник Ж. Ковачев, а именно заявление от Ж. Ковачев като физическо лице УРН: 692050, от Л. Ковачева (негова майка) като физическо лице, УРН: 708622; от Хъни про" ЕООД, [ЕИК], УРН: 735737; Пчеларко 2020 ЕООД, [ЕИК], УРН: 735745; "Жоки инв" ЕООД, [ЕИК], УРН 708623; "Медарко 2020" ЕООД, [ЕИК], УРН 735744 и "От пчелина" ЕООД, [ЕИК], УРН 735758. Установено е, че по заявленията са извършени административни проверки по реда на чл. 31, ал. 1 от Наредбата, вкл. допълнителна проверка в дирекция "Противодействие на измамите" при ДФЗ относно съмнения за изкуствено създаване на условия за получаване на предимство при получаване на помощта при приема на заявления за подпомагане по Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г., в резултат на които е издадено и процесното уведомително писмо за отказ за финансиране поради установени спрямо Ж. Ковачев изкуствено създавани условия за подпомагане. Съдът е приел установеното в хода на административното производство, че заявленията са подадени от едно и също упълномощено лице Ж. Ковачев, едно и също лице е управител на петте дружества Л. Ковачева (негова майка), създаване на пчелините по едно и също време, идентичен брой на пчелните семейства, общ адрес, телефон, имейл, заявени идентични дейности за подпомагане, прехвърляне на пчелни семейства между кандидатите и прехвърляне на пчелини. Посочени и обсъдени в мотивите на решението са докладна записка 05-2-220/262/24.11.2020 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на ДФЗ, докладна записка 05-2-220/262#2/03.12.2020 г. на директора на ОД на ДФЗ и докладна записка 05-2-220/262#3/21.01.2021 г. на директора на дирекция Противодействие на измамите при ДФЗ, както и последвалите въз основа на тях действия по установяване на релевантните за издаването на процесния административен акт факти и обстоятелства от административния орган. В решението съдът сочи, че изяснените в хода на административното производство факти не се оспорват при съдебното обжалване, като от същите е видно, че заявлението на Ж. Ковачев е в относително висока степен идентично с тези на Л. Ковачева и на петте дружества, на които същият е пълномощник, подал заявленията по процедурата, като за всички тях са налице данни и доказателства, че може да бъде установено, че са свързани лица по смисъла на закона, както и че са извършвани сделки по разпореждане със собствеността на пчелини и наличието на договорни наемни отношения по отношение на имоти, в които се извършва стопанската дейност. Тези обстоятелства, сочи съдът, са безспорни и са установени именно от представените документи от страна на оспорващия (Ж. Ковачев). Съдът е възприел установеното от органа, че може да възникнат съмнения за изкуствено създадени условия, тъй като независимо от особеностите на свободния пазар и икономическата независимост на заявителя, са налице достатъчно данни и доказателства, обосноваващи този извод. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че независимо от наличието на достатъчно факти и доказателства относно действителното обективно положение, последното не формира състав на отказ за финансиране по смисъла на чл. 34 от Наредбата, който бил единствено възможен при вече сключен договор с кандидата. Становището на съда е, че нормата, въз основа на която е издаден процесният административен акт чл. 34, ал. 2 от Наредбата, касае неизплащане на финансова помощ на ползватели на помощта, т.е. вече допустими лица , сключили договор за ползване на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 60 от Регламент 1306 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (OB, L 347 от 20.12.2013 г.), наричан за краткост Регламент 1306/2013 , която разпоредба е тълкувал в смисъл, че не съдържа забрана за финансиране на заявление при съмнение за изкуствено създадени условия, а следва да не се дава предимство на такъв проект, т.е. същият да бъде разгледан при равни условия с други проекти в областта, за която се кандидатства, като с оглед систематическото място на разпоредбата в Регламента, към този проект следва да се прояви особено внимание и контрол преди извършване на плащанията при съмнение за изкуствено създадени условия. Решението е неправилно поради противоречие на изводите на съда с приложимите материалноправни разпоредби от националното законодателство и актовете на ЕС. Не може да бъде споделено становището, че при наличие на фактическа обстановка като тази по делото законът допуска проектът да бъде приет като допустим за финансиране, в случай че не са налице други основания за отказ, като същевременно бъде предвиден механизъм за по-задълбочени проверки при извършване на последващия контрол по неговото изпълнение, на който етап вече може да бъде постановен валиден отказ за финансиране. Подобно тълкуване не съответства на буквата и целта на приложимите материалноправни норми, закрепени в чл. 31, ал. 1, т. 3, чл. 33, ал. 1 и чл. 34, ал. 2, във вр. с чл. 1 от Наредбата. В чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредбата е установено по общ начин правомощието на ДФЗ да се произнесе по подадено заявление за подпомагане, а именно: като одобри или отхвърли заявлението за подпомагане. Следва да се подчертае, че става дума изрично за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, което поставя поставящо началото на процедурата за кандидатстване за финансово подпомагане по програмата, уредена в Глава шеста Ред за кандидатстване (чл. 26-чл. 35) от Наредбата. В своя чл. 33, ал. 1 Наредбата предвижда, че решението по чл. 31, ал. 1, т. 3 се взема въз основа на съответствието на заявлението за подпомагане и приложените към него документи с критериите за допустимост по съответната мярка, определени в програмата и тази наредба, т.е. за да мотивира решение за отхвърляне на заявлението за подпомагане, компетентният административен орган е задължен да извърши проверка за съответствие на заявлението с критериите за допустимост, приложими към съответната мярка и определени в Наредбата. Следователно, необсъждането на критериите за допустимост при постановяване на решението по чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредбата води до порок на акта, проявен като необоснованост и немотивираност на разпоредените с решението по чл. 31, ал. 1, т. 3 последици. В случая, при проверката за спазване на критериите за допустимост административният орган е установил нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 и чл. 10, ал. 1 от Наредбата създадени изкуствено условия за получаване на предимство при получаване на помощта в противоречие на целите на програмата и чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.) и нарушение на изискването един кандидат да може да получи еднократно подпомагане в рамките на една финансова година за всяка от дейностите по чл. 4 от Наредбата. Констатираното в акта несъответствие на заявлението за подпомагане с изискванията на чл. 9 и чл. 10 от Наредбата е предвидено в правната норма на чл. 34, ал. 2, т. 5 от същата като основание за постановяване на пълен или частичен отказ за финансиране по подаденото заявление за подпомагане. Разпоредбата е напълно ясна и от същата, разгледана систематично спрямо останалите разпоредби в Глава шеста от Наредбата, е видно, че отказът за финансиране, издаден на това основание, касае оценката на заявленията за подпомагане преди етапа на сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, който настъпва при наличие на одобрение на заявлението за подпомагане. Условното разделяне на административното производство на етап на оценка на заявленията и етап на сключване и изпълнение на договора с ДФЗ не е определящо по отношение на изрично установеното в Наредбата правомощие на решаващия в това производство орган да откаже финансиране поради изкуствено създадени условия за получаване на предимство при получаване на помощта, което правомощие същият има както на етапа на кандидатстване (отказ за финансиране по заявление за подпомагане с основание в чл. 34, ал. 2, т. 5 т Наредбата), така и след сключването на договор (отказ за изплащане на финансовата помощ, с основание в чл. 36, ал. 2 от Наредбата). В първия случаи са налице недопустими за финансиране кандидати за подпомагане, във втория недопустими за финансиране ползватели на помощта. От тук следва, че използваното в Наредбата понятие допустимост (на кандидата, на разходите, на дейностите, на помощта) има специфично, унифицирано значение за целите на нейното приложение и не се припокрива смислово, съдържателно и функционално с процесуалноправния институт на допустимостта като задължително процесуално условие за разглеждане по същество на заведен пред съда правен спор. Недопустими за финансиране по смисъла на Наредбата могат да бъдат кандидатстващи за подпомагане по съответната програма лица и същите, при констатация за неизпълнение на някое от условията за допустимост, получат пълен или частичен отказ по подадените от тях заявления за подпомагане. Недопустими могат да бъдат и ползватели на помощта, чиито заявления за подпомагане са получили одобрение, но за които на по-късен етап е установено изкуствено създаване на условия за подпомагане, включително функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта (арг. в чл. 36, ал. 2 от Наредбата). По тези съображения, настоящият касационен състав приема, че изводите, въз основа на които първоинстационният съд е обосновал незаконосъобразност на процесното Уведомително писмо, са неправилни и решението, като постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, следва да бъде отменено. С оглед изяснената в пълнота фактическа обстановка по делото и липсата на необходимост от установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, както и предвид липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото и постановяването на съдебния акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК касационната инстанция следва да разреши спора по същество. В тази връзка, с оглед мотивиране на крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт, който се поддържа от настоящия състав, се налага да бъдат изложени следните доводи и съображения от правна страна: Оспореното Уведомително писмо за отказ за финансиране на заявлението за подпомагане по Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020-2022 година е издадено от компетентен орган изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно чл. 34, ал. 1, във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата. Уведомителното писмо отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Същото е издадено в законоустановената писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания, послужили за издаването му. В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата по програмата могат да кандидатстват за подпомагане и да получат плащане лица, които не са създали изкуствено условия за получаване на предимство при получаване на помощта в противоречие на целите на програмата и чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (OB, L 347 от 20.12.2013 г.). В § 1, т. 4 от Наредбата е посочено, че изкуствено създаване на условия е всяко създадено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕО) 1306/2013. Последната разпоредба регламентира, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. По отношение на спазването на административнопроизводствените правила и установеното от първоинстанционния съд нарушение на същите следва още веднъж да се посочи, че Наредбата не предвижда ред за одобряване на заявления за подпомагане въпреки установено несъответствие с критерий за допустимост по чл. 9 и чл. 10 от същата, за които едва на етапа на контрол по изпълнението на договора с ДФЗ да е възможно постановяването на отказ за финансиране. Тъкмо обратното, с овластяване на изпълнителния директор на ДФЗ да постановява откази за финансиране по заявления за подпомагане, съгласно чл. 34, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредбата, се гарантира в по-голяма степен законосъобразното и ефективно изпълнение на целите на програмата посредством своевременното и основано на ясни и предвидими критерии отстраняване от процедурата на кандидати, които не отговарят на изискванията за допустимост на подпомагането и това несъответствие е констатирано при първоначалната проверка на подаденото от тях заявление. По въпроса за съответствието на фактическите основания, посочени в акта, с възприетите като правно основание за неговото издаване материалноправни разпоредби, касационният състав застъпва следното становище: Преценката за изкуствено създадени условия изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, като в този смисъл е Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12. В него е прието, че чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разгледат обективите обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица . От диспозитива на решението на СЕС е видно, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай. Наличието на тези елементи се установява от националната юрисдикция, включително чрез тълкуване на понятията изкуствено създаване на условия и облага в противоречие с целите , които трябва да се тълкуват съгласно смисъла на тези понятия, които са с обективен и субективен елемент. В конкретния случай са налице и обективни, и субективни елементи в поведението на кандидата, като целта е била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане по смисъла на решението на СЕС по дело С-434/2012 г. за тълкуването на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕО) 65/2011. Исканото тълкуване е във връзка с друга наредба, а именно Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., и по-точно във връзка с дадената в т. 30 на § 1 ДР на тази наредба легална дефиниция на понятието изкуствено създадени условия , а именно, че това е всяко установено условие по смисъла на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕО) 65/2011 . Във връзка с това следва да се посочи, че в решението на СЕС по дело С-434/2012 г. е разрешен принципен въпрос и няма пречка да се прилага и за други схеми и мерки за подпомагане, когато се касае за изкуствено създадени условия (в този смисъл Решение 3383 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. 1967/2017 г., Решение 2419 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. 1457/2017 г.). Този подход е възприет и в по-новата практика на СЕС решение по дело С-176/20, в което предмет на тълкуване (макар и при различни обстоятелства по спора в главното производство) е разпоредбата на чл. 60 от Регламент (ЕО) 1306/2013. В посоченото решение СЕС препраща към вече постановеното в решение по дело С-434/2012 г. относно подлежащите на доказване обстоятелства при твърдение за злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на помощта от една страна е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. В обхвата на горните изводи попадат освен жалбоподателя, също и Л. Ковачева, Хъни про" ЕООД, Пчеларко 2020 ЕООД, "Жоки инв" ЕООД, "Медарко 2020" ЕООД и "От пчелина" ЕООД, подали еднообразни заявления по отношение на дейностите и заявената с тях финансова помощ, предвид установените лични, икономически и правни връзки между същите. Следва да се приложи практиката на СЕС, че наличието на координация между лицата може да се установи и на базата на улики за умишлено съгласувани действия. От доказателствата по делото се установява, че заявленията са подадени от едно и също упълномощено лице - Ж. Ковачев (син на Л. Ковачева), едно и също лице е управител на петте юридически лица, а именно Л. Ковачева, създаване на пчелините по едно и също време, регистриране на четири от юридическите лица на една и съща дата, съгласно Търговския регистър, идентичен брой на пчелните семейства, общ адрес, телефон, имейл, заявени идентични дейности за подпомагане, прехвърляне на пчелни семейства между кандидатите и прехвърляне на пчелини. Доказателства, оборващи този извод, не бяха представиха в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. На следващо място, видно от представените заявления е, че в тях по мярка А Техническа помощ са заявени общо 2 бр. центрофуги, 2 бр. помпи за мед, 2 бр. сушилни за прашец, 2 бр. шнекова преса за восъчни разпечатки (една от които в заявлението на Ж. Ковачев), 2 бр. вана за разпечатване (една от които в заявлението на Ж. Ковачев), и по 1 бр. матуратор и сепаратор за прашец. Установява се също, че пчелините се намират в едни и същи землища - по два в [населено място], община Нова Загора, област Сливен, [населено място] войвода, община Сливен, област Сливен и [населено място], община Тунджа, област Ямбол, констатирано и в хода на извършените проверки. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 9 от Наредбата и чл. 18, ал. 4, т. 5 от Наредбата, по отношение на мярка А Техническа помощ финансовата помощ по дейността е до размера на одобрените разходи и не надвишава референтните цени в левове по видове активи съгласно приложение 2. Финансовата помощ се предоставя в размер, съобразен с броя на пчелните семейства към момента на кандидатстването, както следва: 1. от 20 до 50 броя пчелни семейства - в размер до 1500 лв.; 2. от 51 до 150 броя пчелни семейства - в размер до 2500 лв.; 3. над 151 броя пчелни семейства - в размер до 3500 лв. Съгласно втората разпоредба, касаеща мярка В Рационализиране на подвижното пчеларство , за една паша се придвижват минимум 50 и максимум 300 броя пчелни семейства. В настоящия случая видно от подадените заявления е, че по отношение на мярка А Техническа помощ и мярка В Рационализиране на подвижното пчеларство във всяко от заявленията са включвани по 153 броя пчелни семейства, което дава основание да се направи обосновано заключение, че в случая е доказано наличието на функционална несамостоятелност, която е дефинирана в § 1, т. 18 от Наредбата - такава е налице при изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или при установяване ползването на обща инфраструктура, финансирана от Националната програма по пчеларство, с цел осъществяване на предимство за получаване на финансиране по програмата. В разпоредбите на чл. 22, ал. 2, т. 6 от Наредбата и чл. 22, ал. 3, т. 2 от Наредбата, които касаят мярка Д Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в ЕС също са въведени ограничения, а именно: по т. 6 броят на допустимите за финансиране кошери е, както следва: а) при налични към датата на кандидатстване от 20 до 50 пчелни семейства включително - не повече от броя на наличните към датата на кандидатстване пчелни семейства и б) при налични към датата на кандидатстване от 51 до 250 пчелни семейства включително - до 50 броя, а по т. 2 броят на допустимите за финансиране отводки е: а) при налични към датата на кандидатстване от 20 до 50 пчелни семейства включително - не повече от броя на наличните към датата на кандидатстване пчелни семейства и б) при налични към датата на кандидатстване над 50 пчелни семейства включително - до 50 броя. От посоченото може да се направи извод, че с подаването на няколко заявления едновременно се преодолява забраната за финансиране на не повече от 50 броя кошери и 50 броя отводки, тъй като видно от заявените дейност 1 Закупуване на кошери , дейност 2 Закупуване на отводки и дейност 3 Закупуване на пчелни майки по всички заявления са включени еднакъв брой кошери и отводки, а именно по 50 бр. Несъмнено се налага извод, че се касае за един общ проект, който е разделен на по-малки проекти с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансовите средства, който е предоставен от Съюза и който не може да бъде надвишаван, ако проектът е само един. Предвид гореизложеното може да се направи заключение, че е налице изкуствено създаване на условия по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в §1, т. 4 ДР на Наредбата и същото е доказано с оглед наличие на субективния и обективния елементи от състава на нарушението, предвид насоките в решение на СЕС по дело С-434/2012, поради което отказът за подпомагане, обективиран в Уведомително писмо с Изх. 01-6500/2576 от 21.05.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадено на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. З от Наредбата, следва да бъде потвърден като законосъобразен. По тези съображения настоящият касационен състав намира процесния по делото административен акт за съответстващ на материалноправните разпоредби и целта на закона, не са налице основания за неговата отмяна, поради което оспорването на Ж. Ковачев следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход и на основание 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, претенцията на касационния жалбоподател, своевременно заявена пред всяка от двете инстанции, за присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото, следва да бъде уважена, като ответникът в настоящото производство и жалбоподател пред АССГ Ж. Ковачев бъде осъден да заплати в полза на Държавен фонд Земеделие сумата от 254,25 лева, от която: 100,00 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, 100,00 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и 54,25 (петдесет и четири и 0,25) лева държавна такса за ВАС. Мотивиран с горните съображения и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение