Решение № 10146 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3511/2020 г.

Решение № 10146 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3511/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Областна дирекция /ОД/ на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие" - гр. Благоевград, подадена чрез ст. юрк. Георгиев, против Решение № 18 от 23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 500/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10/06/1/0.0.0553/3/01/04/01 от 21.08.2019 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград и в полза на жалбоподателя са присъдени съдебни разноски в размер на 410 лева. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението. Твърди се, че неоснователно първоинстанционният съд е приел, че обжалвания акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Изложено е, че по делото е приложена заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а, ал. 2, 4 и 6 във вр. с чл. 5 от ЗПЗП на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Благоевград е делегирано правомощие да издават АУПДВ по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели и бенефициенти подали заявление за подпомагане в област Благоевград и област Кюстендил, и необосновано съдът се е позовал на предходна и несъотносима към правния спор заповед. По подробно изложени доводи в касационната жалба, се претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения АУПДВ, както и присъждане на юрисконсутско възнаграждение за две инстанции. Ответникът – И. Михайлова, не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Кюстендил е бил АУПДВ № 10/06/1/0.0.0553/3/01/04/01 от 21.08.2019 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград. С него на основание чл. 38, ал. 1,. т. 2, т. 8 и т. 9 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. /Наредба № 14/2015 г. /, респективно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Договор № 10/06/1/0.0.0553 от 25.04.2016 г., е отказано изцяло изплащането на финансова помощ в размер общо на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по горепосочения договор, и е установено задължение на И. Михайлова за възстановяване на полученото първо плащане по сключения договор в размер на 24 447, 50 лева със законната лихва от 01.10.2018 г. Административният съд е приел, че оспорения АУПДВ е издаден от некомпетентен орган, като се е позовал на Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Изложени са мотиви, че органът издал оспорения административен акт – Директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Благоевград е некомпетентен по място, тъй като не се явява длъжностно лице, което с оглед териториалния обхват на упражняване на служебните му правомощия е оправомощено да издава визираните актове. Прието е, че както ползвателят на помощта, така и неговото стопанство /животновъден обект/ се намират в с. Крайници, община Дупница, област Кюстендил, поради което директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Благоевград е упражнил права по издаване на АУПДВ, без да му е предоставена валидно такава власт. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно. По делото не е спорно, а и правилно е прието от административния съд, че редът за установяване на спорното публично държавно вземане, по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, е този по чл. 166, ал. 1 ДОПК във вр. с АПК, респ. че именно правилата за издаване на индивидуалните административни актове по АПК са относими и към частта от акта, с който е отказано поисканото второ плащане по сключения между бенефициента и ДФ"Земеделие" договор. Всъщност спорният въпрос по делото е един и той касае наличието на териториална компетентност на органа издал акта. След изменението на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ - ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., редакцията на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предвиди възможността изпълнителният директор "да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда", съответно бяха създадени новите ал. 5 и ал. 6, с които законодателят изрично предвиди правомощието за Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" да "издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове" /ал. 5/, както и възможността да делегира тези си правомощия на "заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда" /ал. 6/. Видно от оспорения АУПДВ № 10/06/1/0.0.0553/3/01/04/01 от 21.08.2019 г. на директора на ОД на ДФ"Земеделие" –гр. Благоевград, същият е издаден на основание Заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", /която е и приложена по делото като част от административната преписка, а не визираната от първоинстанционния съд предходна Заповед/, с която на основание новата редакция на чл. 20а, ал. 2, 4 и 6 във вр с чл. 5 от ЗПЗП, са делегирани правомощия на Директорите на конкретно индивидуализирани ОД на ДФ "Земеделие" /съобразно и нормата на чл. 44 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие"/ да издават решения за финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на изрично визираните мерки, сред които е и тази по мярка 6. 1, вкл. и с правата да отказват изплащане на договорена и/или заявена за заплащане финансова помощ. В раздел III, т. 9 от цитираната заповед е дефинирана и тяхната териториална компетентност, като е посочено, че именно Директорът на Областна дирекция – Благоевград издава съответните актове на бенефициенти и ползватели подали заявление за подпомагане в областни дирекции Благоевград и Кюстендил на ДФ "Земеделие". В тази връзка следва да се приеме, че директорът на ОД на ДФЗ – Благоевград е компетентен да издава АУПДВ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по отношение на всички бенефициенти и ползватели на територията на област Благоевград и Кюстендил. В случая, както правилно е приел Административен съд – Кюстендил, ползвателя и неговото стопанство се намират в с. Крайници, община Дупница, област Кюстендил, с оглед на което и се налага изводът, че именно Директора на ОД на ДФ"Земеделие" – Благоевград е териториално компетентния орган да издаде процесния индивидуален административен акт във всички негови части. Няма пречка ръководителят на администрацията да делегира правомощията си по чл. 20а от ЗПЗП на конкретните държавни органи, като посочи и каква териториална компетентност да притежават съобразно структурата и конкретните правомощия на Разплащателната агенция, както това е сторено с релевантната за казуса Заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" /л. 223 от досието на адм. дело № 1078/2019 г. по описа на АС - Благоевград/. Неправилно съдът е обосновал правите си изводи със Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", която няма отношение към конкретно развилото се административно производство. По изложените съображения съдебното решение, с което е обявен за нищожен оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, следва да бъде отменено като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон. Тъй като в решението липсват мотиви по материалната законосъобразност на отказа за извършване на второ плащане и определеното публично вземане за възстановяване на първото плащане по договора, то препятствана преценката на касационната инстанция по приложението на материалния закон. Решаването на спора по същество в случая от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това и по аргумент от чл. 220 АПК решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въпросът за разноските пред касационната инстанция на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да бъде разрешен от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,