Решение № 8530 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 473/2009 г.

Решение № 8530 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 473/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ДОУИ-Варна против решение № 686/11.11.08 г. постановено от Варненски окръжен съд по адм. д. № 2025/04 г. С обжалваното решение, по жалба на "Агроелит-2" ЕООД е отменен ДРА№ 1-23-594/19.08.04 г. издаден от ТДД-Добрич за отказ на данъчен кредит в размер общо на 100 375лв. по 8 броя фактури, издадени от "Гибсън Травелс" ЕООД и ДОУИ-Варна е осъден за разноски в полза на жалбоподателя. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу ДРА и присъждане на разноски. Ответникът по касация- "Агроелит 2" ЕООД оспорва жалбата по съображения в писмени бележки и изразени от пълномощника на дружеството в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но като неоснователна. Спорният въпрос пред първоинстанционният съд е бил правото на данъчен кредит за "Агроелит 2" ЕООД по осем броя фактури, издадени му от "Гибсън Травелс" ЕООД с предмет на стопанската операция по тях- доставка на слънчоглед и на царевица. Данъчните органи са отказали признаване на данъчен кредит на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4, вр. с чл. 6 и 32 и липса на основанията по чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Констатирано е, че прекият доставчик по фактурите не е представил документи, изискани му от данъчните органи. В съдебната фаза на производството, въз основа на документи, събрани в хода на предходната ревизия, съдът е приел за установено, че фактурите са осчетоводени при доставчика и ДДС по тях е начислен, а така сащо въз основа на констатациите в заключението на съдебно-икономическата експертиза, че доставчикът е разполагал с обезпеченост за извършване на доставките. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати от първоинстанционния съд нарушения с несъбирането на документите, послужили като основа за констатациите на съдебно-икономическата експертиза. Документите, с които е работило вещото лице се намират по делото, а по-голяма част от тях се съдържат и в данъчната преписка. От събраните доказателства, писмени и заключения (основно и допълнително) се установява обезпеченост на доставчика за изпълнение на доставките, а така също е установено и последващото реализиране на доставената стока от жалбоподателя. Съвкупната преценка на доказателствата, събрани по делото води до изводите, които са направени от първоинстанционния съд, което мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че те са обосновани и въз основа на тях е приложен правилно материалния закон. В случай, че касаторът не е бил съгласен или се е съмнявал в констатациите на съдебния експерт, той е е разполагал с процедурната възможност да оспори заключението и да направи съответни доказателствени искания във връзка с това оспорване. Тази възможност не е използвана от ответника по спора, поради което съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице, което се подкрепя и от писмените доказателства по делото, част от които са събрани още в хода на данъчната ревизия. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на касационното производство, на касатора не се дължат разноски. Воден от горните съображения, Върховният административен съд