Решение № 12837 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11343/2009 г.

Решение № 12837 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11343/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците и е образувано по жалбата на Ахмед Джамил Касим, роден на 09.06.1959 г. в гр. Хемланд, Афганистан, етническа принадлежност - пащун, мюсюлманин сунит, вдовец против решение № 339 от 31.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Представя писмени доказателства. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е частично основателна. Административното производство за предоставяне на закрила е било образувано по молба № 127 от 10.10.2007 г., подадена от жалбоподателя. След събиране на изискуемите в него доказателства и провеждане на интервю, председателят на ДАБ е постановил решение, с което е отказал предоставяне на бежански статут по чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 от закона. Приел е, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец съгласно посочените в чл. 8 от ЗУБ изисквания, както и кумулативно посочените основания в чл. 9, т. 1-3 вкл. за хуманитарен статут. Изложил е съображения, че по отношение на молителя няма причина за напускане на държавата си по произход, която да представлява предпоставка за предоставяне на закрила по този закон, искането за предоставяне на закрила е продиктувано от загубата на семейството на кандидата и липсата на близък човек там, а не поради община ситуация на несигурност в страната, т. е същият не е бил принуден да напусне и да остане извън страната по произход. От интервюто дадено пред административния орган, както и от представената справка от органите на полицията на гр. Хелманд, в превод на български език, се установява, че чужденецът е пристигнал в Република България нелегално през м. февруари 2009 г., като молбата за закрила е подадена веднага след пристигането. мотивирал е искането си с несигурността на страната по произход и несигурността си при упражняване на професията на учител. Сочи, че са му направени пречки за преподаване на материала от училище, тъй като религиозните групи не са съгласни със светския характер на същия, Семейството му е загинало, представя и нежеланието си да се завръща в Афганистан. Представя данни за задържането си от страна на талибаните за период от 6 месеца, в който търпи изтезания и побой. След плащане на откуп е освободен. Тъй като не се сътрудничи на официалните власти, е подложен на преследване, издадена е заповед за арестуването му. С оглед събраните по делото доказателства, съдържащи се в преписката и представени в съдебно заседание, съдът намира, че жалбата е частично основателна. Изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Както в даденото интервю, така и в хода на съдебното производство не твърди и не се установяват факти, сочещи, че кандидатът е обект на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото си мнение или убеждение. Решението, с което на кандидата е отказано предоставяне на статут на бежанец е постановено в съответствие с материалния закони - чл. 8 от ЗУБ и е законосъобразно. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут макар и постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, е незаконосъобразно, постановено при нарушение на административно производствените правила, водещо до нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. За да стигне до извод за неоснователност на молбата за закрила органът не е приложил точно и в съответствие с целта на закона материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, регламентираща основанията за предоставяне на хуманитарен статут. До противоречието с материалноправната разпоредба се е стигнало след нарушение на изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, вменяваща задължение на органа да обсъди всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, данни за която се съдържат в представеното становище от Министерството на външните работи. Освен това съгласно изменената норма на чл. 75, ал. 2 от ЗУТ, в редакцията, действаща към момента на подаване на молбата за закрила, липсата на достатъчно данни за преследване, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на статут. От представеното по делото становище на Министерството на външните работи за обстановката в Афганистан, и справката за състоянието на човешките права там става ясно, че през последните години се отчита значително влошаване на обстановката в редица части на страната, в източните, централните и западните провинции, като активността на талибаните се засилва. В обширни части на страната съществува вътрешен конфликт, който се проявява в различни форми и с различна интензивност в отделните региони. Главни участници в него са от една страна афганските и международните сили за сигурност, а от друга - т. нар. "бунтовници" или антиправителствените сили, които могат да се явяват в различни конфигурации. Водят се въоръжени действия между антиправителствените сили от една страна и афганските и международни армейски части от друга. По принцип навсякъде съществува риск от терористично нападение, отвличане, нападение с цел грабеж, опасност от сухопътни мини и неексплоадирали снаряди. Предимно в градовете расте броят на жертвите от самоубийствени атентати. С оглед тези данни, които под формата на справка на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" се съдържат преписката, обсъждането на обстановката в страната по произход, направено в обжалването решението се явява недостатъчно и не води до правилен извод относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед даденото в Решение на Съда /голям състав/ от 17. февруари 2009 г. по дело тълкуване на на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО на Съвета от 29. април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, която норма е транспонирана изцяло в разпоредбата на чл. 9, т. 3 от ЗУБ, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той е целта на насилието, поради присъщи на неговото лично положение елементи. При даденото тълкуване и установената в Афганистан обстановка на вътрешен въоръжен конфликт, административният орган следва да се съобрази с изискването за разпределяне на доказателствената тежест относно посоченото в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ обстоятелство - тежки и лични заплахи срещу живота и личността като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. При обсъждането за необходимостта и и съдържанието на закрилата, административният орган следва да има предвид и даденото по-нататък тълкуване от Съда на Европейския съюз относно обстоятелството, кога съществуването на такива заплахи може да е налице. Предвид изложеното решението, с което на Ахмед Джамил Касим е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ е незаконосъобразно, постановено при наличие на основание за отмяна по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Същото следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за постановяване на ново решение при съобразяване на дадените указания. Водим от изложеното Върховният административен съд