Решение № 15069 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5537/2017 г.

Решение № 15069 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5537/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба С. Я. срещу решение № 1336/01.03.2017 г., постановено по адм. дело № 4434/2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния, процесуалния закон, не е съобразено с целта, която преследва закона и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК (без оплакването относно целта на закона). Касаторът твърди, че не е установено извършването на нарушение, а като частен съдебен изпълнител има право на достъп до личните данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението; не е съобразена действащата към момента система за вписване на вещни права върху недвижими имоти; не е съобразена публичността на обстоятелствата, вписани в книгите за вписвания, водени от Агенцията по вписванията; нарушена е забраната за влошаване на положението на обжалващия; не са съобразени правилно събраните по делото доказателства; размерът на наложената санкция явно не съответства на приетото за установено нарушени и грубо е нарушен процесуалния ред за налагане на административни наказания. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответната страна – Комисията за защита на личните данни (КЗДЛ/Комисията в следващото изложение) оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмени бележки. Ответната страна И. Стойкова, редовно призована за съдебно заседание, не е се явява и не е изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 1336/01.03.2017 г., постановено по адм. дело № 4434/2016 г. на АССГ е изменено Решение №Ж-399/2015 г. от 21.03.2016 г. на КЗЛД, с което жалбата на И. Стойкова с рег. № Ж-399/23.09.2015 г. е приета за основателна; на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. Я. с рег. № 844 на Камарата на ЧСИ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 10000 лв. за това, че като администратор на лични данни е обработил личните данни на И. Стойкова в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД, в частта му относно вида на наложената правна санкция: от "имуществена санкция" на "глоба"; отхвърлена е жалбата на С. Я. в останалата й част и са присъдени разноски в размер на по сто лева в полза както на С. Я. така и на КЗЛД. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че административното производство пред КЗЛД е образувано по жалба на И. Стойкова, която е ипотекарен длъжник по изпълнително дело, образувано от ЧСИ С. Я. В качеството си на ЧСИ С. Я. е администратор на лични данни и има право да обработва лични данни на физически лица, но само за целите на изпълнението. Според АССГ правилно Комисията е приела за установено, че С. Я. е изискал и получил справка за имущественото състояние на И. Стойкова, което се явява неправомерно и несъответстващо на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД, защото тя не отговаря с цялото си имущество, а само с ипотекирания недвижим имот. Според решаващия съд КЗЛД неправилно е наложила имуществена санкция на физическо лице вместо глоба, поради което съдът е извършил изменение само на вида на наказанието, но не и на неговия паричен размер, определен на минимума и за двете парични санкции. Така постановеното съдебно решение валидно и допустимо, но неправилно. За да измени обжалвания административен акт първоинстанционният съд възприема фактическата обстановка по спора, установена и в административната фаза на производството, а от правна страна излага мотиви, според които КЗЛД е допуснал грешка само в наименованието на вида на наказанието, но не и относно наличието на основание за неговото налагане и размер. Решаващият съд приема за установено от събраните пред КЗЛД доказателства и допълнително представените (включително служебно изискани) доказателства, че С. Я. е администратор на лични данни в качеството му на ЧСИ. По искане на взискател (търговска банка) с длъжници "Експрес файненс"ЕАД и Д. Константинова е образувано пред него изпълнително дело, по което той е направил "две справки по лице в имотния регистър" за И. Стайкова, ипотекирала свой съсобствен недвижим имот като обезпечение на вземането, предмет на изпълнителното производство. При събиране на доказателствата по делото не са допуснати процесуални нарушения, включително и при разпределение на доказателствената тежест в процеса, поради което касационната инстанция трябва на основание чл. 220 от АПК да извърши преценка за спазването на материалния закон въз основа на тази фактическа обстановка. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо в случаите, когато е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните. На основание чл. 16 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението. Според чл. 429, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. В случая изпълнението е насочено срещу недвижим имот, ипотекиран и от И. Стойкова за обезпечение на дълга на преките длъжници по изпълнителните листове, които са станали основание за образуване на изпълнителното дело, водено от ЧСИ С. Я.. За изпълнение на задълженията си като ЧСИ С. Я. е трябвало да се увери, че недвижимият имот, спрямо който е насочено изпълнение от взискателя, е собственост на длъжника, респективно ипотекарния длъжник – чл. 483 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това задължение е установено в обществен интерес и за защита правата на третите лица, които ако са придобили имот с тежест следва да бъдат уведомени, че трябва да понесат правните последици от принудителното изпълнение насочено срещу този имот. При всички случаи собствеността върху недвижимия имот, предмет на изпълнение, подлежи на установяване, за да се избегне неоснователно накърняване на права при наличие на конкуренция на права. В изпълнение на възложеното му от изр. 2 на чл. 458 от ГПК задължение ЧСИ трябва и да изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение, защото Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За ефективното реализиране на това задължение ЧСИ е длъжен да събере информация дали не съществуват наложени възбрани върху имота, предмет на изпълнението за събиране на публични държавни вземания, който ако са налице биха били на именно на неговия собственик. В изпълнение на всички тези задължения, възложени му със закон и при фактическата организация на работа на имотния регистър (поддържане на пълна база данни по персонални партиди и възможни непълноти/неточности при имотните партиди) ЧСИ С. Я. е обработил лични данни (имущественото състояние) на И. Стойкова - съдлъжник в изпълнителното производство, насочено срещу ипотекиран от нея недвижим имот за чуждо подлежащо на това принудително изпълнение задължение. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че С. Я. не е извършил нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД. Обработените от него лични данни са за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; не е налице неотносимост на данните към целите на обработката им, установена е пряка връзка с изпълнение на законово установени задължения. Целите, за които са обработени личните данни на И. Стойкова не са надхвърлени и по делото липсват каквито и да е твърдения или доказателства, че физическото лице е претърпяло накърняване на права или законни интереси. С учредяването на договорна ипотека за обезпечаване на чуждо парично задължение И. Стойкова е приела качеството на съдлъжник при принудително изпълнение, което бъде насочено срещу този имот и в това си качество трябва да търпи ограничения при обработване на личните си данни от ЧСИ в изпълнителното производство. Извършените от ЧСИ действия в изпълнителното производство са в изпълнение на възложени му със закон правомощия и следователно при условията на допустимо обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД. Като е достигнал до противоположен правен извод и е възприел съображенията на КЗЛД за извършено нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД без да отчете допустимостта на обработването на личните данни, установено в чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД, административният съд е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което само на това основание подлежи на отмяна – чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед обстоятелството, че обработването на личните данни на И. Стойкова от С. Я. е допустимо от закона не са били налице за налагане на санкция от Комисията и нейното изменение от АССГ се явява напълно незаконосъобразно. При правилно тълкуване на материалния закон не са установяват въобще предпоставки за налагане на наказание, поради което и доводите в касационната жалба за допуснати нарушения в процедурата и принципа за влошаване на положението на обжалващия се явяват без правно значение. След отмяна на съдебното решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, поради изясняване на спора от фактическа страна, трябва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменено и решението на КЗЛД в неговата цялост като противоречащо на материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на И. Стойкова. По водене на делото касационният жалбоподател е направил разноски в общ размер на 815 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на ответната страна КЗЛД. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение